Решение № 164 от 27.09.2023, Окръжен съд - Търговище

Мотиви към Решение № 164 о т 27.09.2023 г., постановено по ВАНД № 268/2023 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

С Решение № 46 от 01.06.2023 г., постановено по АНД № 86/2023 г.

Районен съд - П., е признал обвиняемия Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: с.

С., общ. П., ул. „Ч.“ № 5, за невиновен в това, че на 07.04.2023 г., около 5.45 ч. в с. С., общ. П., на ул. „С. П.“, до дом № 8, е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ“ 320Д с рег. № Т **** КК, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед №*******/07.04.2023г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР - Търговище, упълномощен със Заповед № 363з2315/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Против така постановеното решение, в законния срок е подаден протест от Районна прокуратура – Търговище. В протеста е посочено, на първо място, че в решението на съда неправилно е посочено, че е постановено на 04.05.2023 г., а не на 01.06.2023 г., когато действително е било постановено. В подробно изложените съображения са наведени доводи, че описаната в постановлението на РП – Търговище фактическа обстановка се е потвърдила от събраните доказателства в с.з. и е била възприета от съда, като се е доказало извършеното от обв. Р. деяние, както от обективна, така и от субектвина страна. Сочи се, че деянието не е било инцидентна проява и прибирането от дискотека с приятелки от страна на обвиняемия, не е предполагало някаква спешност, която да игнорира забраната за управление на МПС Предлага се на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, да бъде осъден оправдания обв. Р. за извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК и да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като му бъде наложено наказание глоба в предвидените от законодателя размери.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Търговище поддържа протеста, на основанията изложени в него.

Обв. Валентин С.ов, редовно призован, се явява лично и моли да не му бъде налагана глоба.

Защитникът му адв. Г. И., моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, доколкото е липсвал умисъл за извършане на престъплението от дееца.

Съдът намира, че подаденият протест е основателен.

По отношение на соченото в протеста разминаване в датата на постановеното решение от първоинстанционния съд, следва да се посочи, че на прокуратурата е бил предоставен незаверен препис от постановеното 1 решение от Районен съд – П. с грешно посочване на дата на постановяването му – 04.05.2023 г. вместо действителната дата, на която е постановено – 01.06.2023 г., видно и от приложеното в кориците на делото решение на л. 24 от АНД № 86/2023 г. на РС – П.. Не е налице процесуално нарушение, доколкото решението не е постановено преди провеждането на последното открито съдебно заседание по делото.

Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство доказателства, наведените оплаквания против постановеното от първата инстанция решение, и изцяло правилността на същото по реда на чл. 314, ал. 1 то НПК установи следното:

В съответствие с изискването на чл. 339, ал. 3, във вр. с чл. 305 ал. 3 от НПК, въззивният съд, счита, че възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, е неправилно установена, като въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка, а именно:

Обв. Р. е правоспособен водач на МПС. На 7 април 2023 година, след като Р. и неустановени по делото лица били на дискотека в град Търговище, те тръгнали да се прибират към с. С., като обвиняемият предприел управление на МПС - лек автомобил „БМВ“ 320Д с рег. № Т **** КК, собственост на Р.С.С..

Около 3.47 ч. на горепосочената дата, в гр. Търговище, на ул. „К.“, обв.

Р. бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав св. Т.П. и мл. автоконтрольор Н.Н.. Обвиняемият бил поканен да представи свидетелството си за управление на МПС и документите на автомобила. При проверката се установило, че за МПС няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, при което св. Т.П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 942205/07.04.2023 г. срещу обвиняемия за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а мл. автоконтрольор Н.Н., упълномощен със Заповед № 363з2315/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР - Търговище издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № *******, на основание по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до предоставяне на сключена валидна застраховка ГО. Заповедта била връчена на обв. Р., което било удостоверено с подписа му.

Около 5.45 ч., на влизане в с. С., автомобилът, управляван от обв. бил спрян за полицейска проверка на ул. „С. П.“, до дом № 8 в селото от св. Х.Г. и св. Т.Т. Св. Г. от РУ - П. установил, че обв. Р. управлява МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС и му съставил АУАН, с оглед нарушаване разпоредбите на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. На полицейските служители Р. обяснил, че му е била взета книжката и имал акт, но от два патрула преди това му е било казано, че може да се прибере с автомобила. В отговор на това, полицаите му казали, че ще свалят номерата на МПС-во, 2 което и сторили и срещу обв. било образувано БП № 142/2023г. на РУ – П..

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – частично от обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Т.П., Х.Г. и Т.Т. дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, ЗППАМ № *******/07.04.2023 г., застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/02/******* от 23.09.2022 г., както и от останалите писмени доказателства. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват фактическата обстановка, изложена по-горе, съответстваща на фактическите положения, съдържащи се в постановлението на прокуратурата.

Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изцяло обясненията на обвиняемия. Според обвиняемия, при спирането му за проверка от полицейските служители – св. Т.П. и мл. автоконтрольор Н.Н., същите са му заявили, че може да продължи да управлява автомобила въпреки издадената ЗППАМ, с която му е отнето свидетелството за управление на МПС. Това не кореспондира с показанията, дадени от св.

Паров в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, според които той е предупредил обв. Р., че след като му е връчена заповедта за административна мярка, той няма право да управлява (л. 22 от НАХД № 86/2023 г. на Районен съд – П.). Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на обвиняемия, в частта им, в която заявява, че е бил спрян от още един полицейски патрул в гр. Търговище до бензиностанция ОМВ, като полицейските служители от този патрул също му заявили, че може да продължи да управлява МПС, за да може да се прибере до с. С. заедно със спътниците си. Не са налице каквито и да е други доказателства, че действително е бил спрян от втори полицейски патрул за проверка в гр. Търговище, нито че полицейските служители от този патрул са му дали устно разрешение да продължи да управлява МПС, въпреки издадената ЗППАМ срещу обвиняемия. Следва да се посочи, че обясненията на обвиняемия са както доказателствено средство, така и средство за защита, като настоящият съдебен състав намира, че в посочените части обясненията му са средство за защита, което цели да обясни защо той е продължил да управлява след първоначалната проверка от служителите на МВР и временното отнемане на СУМПС, поради което не следва да се кредитират.

Независимо от това, дори да се приеме, че полицейски служители устно са разрешили на обвиняемия да продължи да управлява МПС въпреки издадената ЗППАМ, то следва да се посочи, че това не изключва съставомерността на деянието на обвиняемия.

За да признае обвиняемия Р. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият формално е осъществил състава на престъплението. Съдът е приел, че управляваният от обвиняемия 3 автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ до 23.59 часа на 06.04.2023 г., а ПАМ е наложена по-малко от 4 часа след прекратяване действието на полицата. Нова застраховка не е могла да бъде сключена по това време на денонощието, като това се е случило още същия ден в 9.26 часа.

Всички тези обстоятелства, както и уверението от страна на полицейските служители, че може да се прибере до с. С., управлявайки същото МПС, младата му възраст и целта му – да прибере себе си и спътниците си до с. С. според Районен съд – П. доказват, че деянието извършено от Р. е малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК и поради това не е престъпно.

Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи на първоинстанционния съд. На първо място, видно и от представената по делото застрахователна полица и приета като писмено доказателство (л. 11 от БП № 142/2023 г. по описа на РУ – П.), същата е била сключена на разсрочено плащане на 4 вноски, като третата поред вноска е била с падеж на 22.03.2023 г. Поради изтичането на предвидения в чл. 368, ал. 4 КЗ срок застрахователният договор е бил прекратен от 23.59 часа на петнадесетия ден от неплатената вноска, а именно в 23.59 часа на 06.04.2023 г., като това обстоятелство изрично е упоменато и в самата полица. Обвиняемият е узнал това обстоятелство и с връчването му на процесната заповед за налагане на ПАМ, което обстоятелство удостоверил с подписа си.

Твърдяното уверение на полицейските служители, както и целта на обвиняемия не изключват съставомерността на деянието, нито обществената му опасност. Престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК е такова на формално извършване. Без значение е с каква цел е предприел управление на МПС обвиняемия. Независимо от това, причините, посочени от обвиняемия, заради които е продължил да управлява МПС не обосновават някаква спешност – прибирането на него и спътниците му в с. С. след като са били на дискотека в гр. Търговище. Изминалият период от време между първата полицейска проверка в гр. Търговище около 3.47 ч. и последващата такава в с. С. около 5.45 ч. на 07.04.2023 г., опровергават твърдяната цел от обвиняемия да управлява МПС само за да се прибере от гр. Търговище до с. С., доколкото разС.ието между двете населени места (около 30 км според общодостъпни данни в Гугъл Карти) е следвало да бъде изминато за по-кратко време от 2 часа от обвиняемия.

Първоинстанционният съд не е отчел наличието на множество други извършени нарушения по ЗДвП от обвиняемия, видно и от приложената по делото справка (л. 9-10 от БП).

При тези съображения съдът намира, че деянието на обв. Р. не е малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 НК.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

По изложените съображения, съдът намери, че с описаните по-горе, установени и доказани по несъмнен начин, фактически действия, обвиняемият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на 4 престъплението по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години и глоба от 200 до 1000 лева.

След като установи виновното поведение на обв. Р., осъществяващо изцяло съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, за което е внесено предложението от Районна прокуратура - Търговище, съдът прие, че са налице всички предпоставки по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.

Обвиняемият е 22-годишен, не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 343в, ал.

3 от НК видно от санкционната част на ал. 1, предвиденото наказание е до 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 200 до 1000 лева. Т.е. при форма на вината пряк умисъл предпоставката по чл. 78а, б. „а“ за престъплението да се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или друго полеко наказание, в случая е налице. С оглед установените факти и приложимата правна квалификация на деянието по чл. 343в, ал. 3 от НК безпредметно е обсъждането на предпоставките по чл.78а, б. „в” от НК, тъй като от конкретното престъпление имуществени вреди не са настъпили.