Определение № 1990 от 22.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1990 гр. София, 22.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002103537 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 54 от 18.03.2024г., поправено с решение № 150/15.07.2024г., постановени по въззивно гр.дело № 456/2023г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната пред апелативния съд част решение № 893/31.07.2023г. по гр. дело № 2045/2020г. на Бургаския окръжен съд и по този начин са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от Р. Д. Щ. и от „Натура 2010“ ЕООД, представлявано от Р. Щ. на имущество с обща стойност 362 000 лева. С въззивното решение е отменено определение № 2700/27.10.2023г. по гр. дело № 2045/2020г. на Бургаския окръжен съд и вместо това е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Р. Щ. разноски до сумата 22 000 лева. С решение № 150/15.07.2024г. по в.гр.д.№ 456/2023г. Бургаският апелативен съд, на основание чл. 247 ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 54/18.03.2024г. постановено по въззивното дело, както и на основание чл.248 ГПК е изменил решението № 54/18.03.2024г. в частта за разноските, като е отменил присъждането на разноски за въззивното производство в полза на „Натура 2010“ ЕООД и е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на процесуалния представител на ответника Щ. за присъждане на пълния размер на сторените от този ответник разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред апелативния съд.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. С подробни съображения оспорва решаващия извод на въззивния съд 1 за отхвърляне на исковете, поради липсата на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията счита, че е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК и формулира следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и 3. Представляват ли „разход“ и следва ли да намерят отражение в анализа, направените вноски по банкови сметки от ответника в общ размер 295 379,20 лева, начислените лихви в размер 9 441,49 лева и вноските от трети лица в размер 83 832,28 лева, за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респ.постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период. Според касатора първите два въпроса са решени в противоречиe със задължителната практика на ВКС - ППВС № 1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС № 1/1985г., т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 111/07.10.2020г. по гр.д.№ 362/2020г. на ІІІ ГО, решение № 283/2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ІV ГО и др. По третия поставен въпрос поддържа противоречие с разясненията, дадени в ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците в касационното производство – Р. Д. Щ. и „Натура 2010“ ЕООД, чрез процесуалните си представители, излагат съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Постъпила е частна касационна жалба от Р. Щ., чрез пълномощника му, против въззивното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 150/15.07.2024г. в частта, с която са намалени присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение от 33 000 лева на 22 000 лева за първоинстанционното производство. В жалбата се поддържа, че в тази част решението, имащо характер на определение, е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Следва ли да се уважи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е в рамките на минималния такъв по макар и неприложимата Наредба №1/2004г., когато съдът изрично приема, че делото е от изключителна правна и фактическа сложност, зачита материалния интерес и установява огромния положен труд и активното участие в процеса; 2. Съобразена ли е от БАС действителната правна и фактическа сложност на делото; 3. Налице ли е несъответствие на присъденото възнаграждение от първоинстанционния съд с положените от защитата усилия при упражняване на процесуалните права за защитаван материален интерес от 749 628,53 лева.

Поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба-КОНПИ в писмен отговор излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

2

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Предмет на разглеждане от въззивиня съд са искове, предявени от КОНПИ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответника Р. Щ. налично имущество на обща стойност 350 000 лева и представляващо: поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, с площ 1 3085 кв.м, с номер по предходен план: кв.*, парцел ІV, ведно с изградените самостоятелни обекти в поземления имот: самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, представляващ жилище на ет.1 на [улица]; самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, представляващ жилище на ет.2 на [улица]; самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургасжилище на ет.3 на [улица] и самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], обл.Бургас - жилище на етаж 0 на [улица], като всички самостоятелни обекти попадат в сграда с идентификатор *.*.*.*, със застроена площ 150 кв.м, с предназначение хотел, брой етажи 4, с адрес: [населено място], п.к. *, ул.* № *.

От ответника „Натура 2010“ ЕООД, представляван от Р.Щ., Комисията претендира отнемане на моторна лодка „Никол“ с рег.№ * с дължина 5,40 м; ширина 2,05 м; корпус стъклопласт; двигатели Хонда с мощност по 20 к.с.; гориво бензин, регистрирана на пристанище П. с № * на стойност 12 000 лева.

За да постанови обжалвания резултат за отхвърляне на исковете въззивният съд е възприел изцяло приетото от състава на ОС-Бургас от фактическа и правна страна и е препратил, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е по делото, че на ответника Щ. е повдигнато обвинение по ДП №251 ЗМ-318/2016г. по описа на ОДМВР гр.Бургас за извършено престъпление по чл.246 ал.3 пр.4 вр.с чл.243, ал.2, т.3 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от действащия ЗОНПИ; с протоколно определение от 01.07.2020г. на ОС-Бургас в хода на наказателното производство е одобрено споразумение, по силата на което на основание чл.54 НК на Щ. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок една година; след получено в Комисията уведомление от Окръжна прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица: Р. Щ. и „Натура 2010“ ЕООД за периода от 14.05.2009г. до 14.05.2019г., която е приключила с констатации за наличие на значително несъответствие в размер 570 151,24 лева. В хода на проверката е установено също, че ответникът е разведен от 10.04.1987г., има една дъщеря и брат, но не живее с тях в общо домакинство; едноличен собственик е на капитала и управител на „Натура 2010“ ЕООД, регистрирано на 20.04.2010г. с капитал 500 лева, резпределен на 50 дяла по 10 лева всеки дял.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.12.2014г. на ответника Щ. са възложени следните недвижими имоти, намиращи се в [населено място] на [улица]: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], общ.Царево, обл.Бургас с адрес на имота: [населено място], п.к.*, [улица], ет.*, ап. * и представляващ апартамент с площ 130,53 кв.м и заедно с 35,12 кв.м общи части, както и 3 намиращите се на същия адрес: склад с площ 31,01 кв.м; склад с площ 12,28 кв.м и гараж с площ 25,43 кв.м. На 23.01.2015г. ответникът се разпоредил с описаните имоти с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 6, том І, per. №88, дело 36/2015г. при вписа продажна цена в нот.акт 60 000 лева. Според заключението на СТЕ пазарната стойност на отчуждените от ответника недвижими имоти към датата на сключване на договора за покупко-продажба е в размер 94 600 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.05.2015г. ответникът е придобил: поземлен имот с идентификатор № *.*.* по КККР на [населено място], обл. Бургас, с площ 1 385 кв.м, ведно с изградените в него самостоятелни обекти: жилище на 1 етаж в сграда-хотел с адрес: [населено място] на ул. *, № *, ет. *; жилище на втори етаж; жилище на трети етаж и жилище на етаж *. През проверявания период ответникът е отчуждил МПС, придобити преди началото на проверката: т.а.„Додж Дакота“ с дата на първоначална регистрация 01.01.2002г., отчужден на 01.10.2010г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване според приетото заключение на автооценителна експертиза в размер 13 500 лева; л.а.„Нисан 350 3“ с дата на първоначална регистрация 01.01.2004г., отчужден на 21.09.2011г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване според приетото заключение в размер 8 500 лева. На 08.05.2015г. Щ. е купил плавателен съд „Кобиа Боутс“ (Cobia Boats), модел: СС 177, с размери 540 х 220, без двигател; на 27.07.2015г. го е пререгистрирал на пристанище Ахтопол като моторната лодка с наименование Никол, с рег. № *, а на 18.12.2015г. го е продал на „Натура 2010“ ЕООД за сумата 1 000 лева; на 14.09.2016г., лодката е пререгистрирана на пристанище Поморие с № *.

Според приетото по делото заключение на СТЕ пазарна стойност към датата на отчуждаване на моторна лодка Никол е 15 800 лева с двигатели. От приетите по делото данъчни декларации на Р. Щ. за периода от 2003г. до 2007г. в превод от английски език, с които са декларирани доходите и разходите му в САЩ като база за начисляване на федерален и щатски данък, както и възстановяване на данъци се установяват следните доходи: за 2003г. 20 020 щ.д., за 2004г. - 20 000 щ.д., за 2005г. - 22 803,34 щ.д., за 2006г. - 26 471,32 щ.д. и за 2007г. - 45 820,33 щ.д. В представените митнически декларации (от 29.04.2008г., от 09.05.2008г. и от 06.06.2008г.) ответникът е декларирал пред българските митнически власти внос на 4 броя колети лично имущество с обща фактурна стойност 360 щ.д.; употребяван товарен автомобил Додж, катастрофирал с фактурна стойност 1 200 щ.д. и употребявани извънбордови двигатели за лодки на фактурна стойност 156,77 щ.д.; представени са и квитанции за заплатени мита. Установено е също, че преди началото на проверявания период - на 07.04.2008г. Щ. е внесъл т.а.Додж Дакота; на 08.04.2008г. внесъл катастрофирал пътнически автомобил Нисан, употребявано ремарке колесар, употребявана моторна лодка Р.; на 09.05.2008г. е внесъл новозакупено ремарке, на 09.05.2008г. употребявано ремарке колесар и употребявана моторна лодка Бейлайнер, на 09.06.2008г. употребяван катастрофирал пътнически автомобил Додж Караван, употребявани извънбордови двигатели, на 19.06.2008г. употребявано ремарке колесар и употребявана моторна лодка Уингс и на 07.05.2008г. употребявано лично имущество по приложен опис. В САЩ, преди началото на проверявания период ответникът е купил следното движимо имущество: на 21.12.2007г.- лодка Ларсон за 100 щ.д.; лодка Холидей; 2 броя употребявани леки 4 автомобили и нископрофилна разпръскваща машина. На 26.07.2011г. на ответника е платено застрахователно обезщетение за кражба на МПС в размер 6382,50 лева от ДЗИ ЕАД, а на 29.12.2011г. застрахователно обезщетение по сключена застраховка гражданска отговорност в размер 530,06 лева от ЗК Уника. През проверявания период ответникът е застраховал МПС и плавателни съдове по сключени общо 49 броя застрахователни полици с различни застрахователни дружества. От представената от Агенция Морска Администрация справка е установено, че ответникът е вписан в регистъра на корабите, плаващи под български флаг като собственик на плавателни съдове: моторна лодка * с дължина 6,30 м в периода от 24.07.2015г. до 23.06.2016г., която купил на 01.07.2015г. за 150 лева и моторна лодка Никол в периода от 27.07.2015г. до 21.12.2015г., която на 21.12.2015г. е преминала в собственост на „Натура 2010“ЕООД и на 14.09.2016г. е сменено пристанището на регистрация в Поморие и регистрационния номер на лодката на П.. Според въззивния съд, анализът на тези писмени доказателства, както и на ангажираните гласни такива (показанията на св.Т.Щ. и на св. Д.