Решение № 2151 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2151 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512173 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20124161 от 10.06.2024г., постановено по гр.дело №73905/2019г. по описа на СРС, 47 с-в, е признато за установено между страните, на основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1, предл.3 ГПК, че ищецът М. П. П. с ЕГН:********** не дължи на ответника „Електрохолд Продажби“ЕАД с ЕИК:175133827, в качеството му на правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“АД, сумите: 5935,03 лева- главница за потребена електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2011г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за периода от 01.07.2009г. до 08.08.2011г. в размер на 773,20 лева и разноски в размер на 212,16 лева, представляващи предмет на изпълнително дело №20198410402359 по описа на ЧСИ Н.М. №841 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.10.2011г. по ч.гр.д.№12227/2011г. по описа на СРС, 86 с-в, поради погасяването им по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 963,44 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Електрохолд Продажби“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че за процесните вземания следва да се прилага общата петгодишна давност, доколкото за тях е издаден изпълнителен лист след проведено заповедно производство и съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Излага подробно, че за процесното вземане на 29.03.2012г. е подадена молба и е образувано изп.дело №4083/2012г. на ЧСИ Н.М.. На 1 същата дата е наложен запор, поради което нова погасителна давност е започнала да тече от този момент. Производството по изп.дело било висящо до постановяване на прекратяването му от ЧСИ на 29.03.2017г. и давност за вземането до постановяване на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., дерогиращо ППВС №3/18.11.1980г. не е текла. Нова погасителна давност започнала да тече от 26.06.2015г. и вземането би било погасено на 26.06.2020г., но на 10.07.2019г. кредиторът подал нова молба за образуване на изпълнително дело при същия ЧСИ, който насрочил опис на движими вещи на длъжника на същата дата, а на 15.10.2019г. наложил запор върху банковите му сметки. Давностният срок отново бил прекъснат с молба от 01.11.2019г. за прилагане на множество изпълнителни действия, както и с молба от 21.06.2021г. Започналият да тече от последната дата нов 5-годишен срок за погасяване на вземането по давност не бил изтекъл. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че действително погасителната давност за процесните вземания е 5-годишна, а не както е приел първоинстанционния съд- тригодишна, но твърди давността да е изтекла в съответствие с мотивите в обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към водещите мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази 2 обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на процесните вземания и същите се погасяват с изтичане на петгодишна давност.

С ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В случая изпълнителният лист е издаден на 21.10.2011г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По молба на кредитора на 29.03.2012г. е образувано изпълнително дело №20128400404083 по описа на ЧСИ Н.М. №841 в КЧСИ и на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 02.05.2012г. Наложен е запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника на 29.03.2012г. С постановление от 29.08.2017г. съдебният изпълнител е прекратил делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Второто по ред изпълнително дело е образувано на 10.07.2019г. по молба на взискателя, съдържаща искания за извършване на конкретни изпълнителни действия. На същата дата съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника, а на 15.10.2019г. е наложил запор върху банковите му сметки. Както първото, така и второто изпълнително дело е прекратено поради настъпила перемпция, констатирана с постановление на ЧСИ от 29.06.2022г. Погасителната давност е започнала да тече първоначално на 21.10.2011г. с издаването на изпълнителния лист и е прекъсната с подаването на молбата за образуване на първото изпълнително дело на 29.03.2012г. и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Следва да се отбележи, че с изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителния процес настъпва автоматично /по силата на закона/, като с обратна сила се обезсилват извършените в този процес изпълнителни действия и техните последици, с изключение на правата, придобити от трети за изпълнението лица върху имущество на длъжника, както и относно извършени плащания на трети задължени лица. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, предвид образуването на първото изпълнително дело преди постановяването на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г., според което погасителна давност в хода на изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази разрешението, дадено с ТР№3/28.03.2023г. по т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани при действието на ППВС №3/1980г., започва да тече от 26.06.2015г. /датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ До 26.06.2015г. обаче, съгласно действащото дотогава ППВС №3/1980г., нова давност при перемирало изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 Г П К , започва да тече от датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на последното валидно изпълнително действие. В случая перемпцията е настъпила на 29.03.2014г. и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Постановяването на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС не се отнася към конкретния случай в смисъл на прекъсване на давността, доколкото към момента на постановяването му не е налице висящо изпълнително производство- то е прекратено по силата на закона на 29.03.2014г., независимо че ЧСИ е констатирал този факт едва на 29.08.2017г. Ето защо на 29.03.2014г. е започнала да тече нова давност и тя е изтекла на 29.03.2019г., преди образуването на второто изпълнително дело на 10.07.2019г. Важно е да се отбележи, че в периода от настъпването на перемпцията на първото изпълнително производство на 29.03.2014г., до 29.03.2019г. взискателят не е поискал и не е предприел каквито и да било действия за събиране на вземането си. Ако това беше сторено, давността би била прекъсната, независимо от междувременно настъпилата перемпция и констатирането на същата от ЧСИ.

По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, макар и с известно допълване на мотивите.

4

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на направените разноски във въззивното производство. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 690 лева. Своевременно е направено възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно. Делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, на което не се е явил процесуалния представител на ответника по жалбата. Поради това на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 200 евро.