Решение № 202 от 30.05.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. гр.Велинград, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210101118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 2б ЗОДОВ.

Предявен е от В. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в град Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 45, против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор – Б. Б. С., осъдителен иск с правно основание чл. 2 „б“ ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 10001 /десет хиляди и един/ лева, представляваща обезщетение за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., по досъдебно производство № 642, по описа на РУ Велинград за 2017г., и номер 1831 от 2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /към онзи момент Районна прокуратура Велинград/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че във връзка със заявление вх. № РС-23-141 от 10.04.2023г., по описа на Инспекторат към ВСС /ИВСС/, с което се претендира обезщетение заради нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 642 по описа на РУ Велинград за 2017г. и номер 1831 от 2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /към онзи момент Районна прокуратура Велинград., от Министерството на правосъдието, чрез писмо техен изх. № 94-В-179/28.07.2023 г. е установено, че е налице нарушение на 1 разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Излага, че към отговора от Министерство на правосъдието е приложен Констативен протокол от 21.07.2023г., с изх. № РС-23-141 от 24.07.2023г., по описа на ИВСС, в който са описани подробно движението на наказателното производство. Предвид изложената фактическа обстановка, в писмо изх. № 94-В-179/28.07.2023г., Министерството на правосъдието и приложения към него Констативен протокол /КП/ от 21.07.2023г., същият с изх. №. РС-23-141 от 24.07.2023г., по описа на ИВСС, се твърди, че е доказано да е налице нарушение на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като продължителността на досъдебното производство, което е продължило с внасяне на обвинителни актове и поддържане на обвинение пред съд, включително с подаването на протести до въззивен съд е била общо 5 години, 2 месеца и 3 дни. Твърди се, че липсата на ефективно разследване по досъдебното производство относно обективната и субективната страна на престъпния състав, е довело до настъпване на неимуществени вреди за ищеца, които се изразяват в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно възможността за налагането на присъда/наказание за нещо, което не е извършил, чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на правосъдие, усещане за липса на правова държава, чувство на недоверие към разследващите органи. Твърди се, че Прокуратура на Р България не е изпълнила свои задължения свързани с изпълнение на правомощията по чл.

13 от НПК. Поддържа се, че бездействията при разследването са довели до невъзможност за установяване на обстоятелствата относно съставомерността на процесното деяние, тъй като противното - провеждането на обективно разследване би довело до възможност за прекратяване на наказателното производство още на досъдебната фаза на процеса. Сочи се, че наказателното производство започнало на 20.10.2017г. и приключило на 23.12.2022 г., когато е прекратено и продължителността му е 5 години, 2 месеца и 3 дни, което не отговаря на критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). Поддържа се, че тази продължителност се явява и нарушение и на чл. 22, ал.2 от НПК, като именно прокуратурата е субектът отговорен за тяхното нарушаване. Твърди се, че вследствие на неразумно продължилото производство ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 001 /десет хиляди и един/ лева, като се моли да бъде уважен предявеният иск. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор , с който се счита иска като недопустим, а по същество като неоснователен. Излага се, че отговорността по ЗОДОВ е по своя характер деликтна и за да възникне е необходимо ищец ът да докаже, че действително е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения във връзка с оспорването. Твърди се, че текстът на чл.234 НПК регулира всички въпроси относно сроковете за разследване, а в допълнение, и срокът на мерките за 2 процесуална принуда, като правните последици, които законът свързва с нарушение на правилата относно срокове за разследване са установени с нормата на чл.234, ал.7 НПК. Сочи се, че предявяването на разследването и изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда не са действия по разследването и извършването им извън срока по чл.234 НК не е нарушение на този текст. Излага, че в съдебната фаза на процеса не са констатирани действия по разследването, които следва да се изключат от общата доказателстена маса, като извършени извън сроковете по чл.234 НПК, който факт е в подкрепа на тезата, че в хода на делото не са извършени нарушения на чл.234 НПК. Оспорва се да са налице извършени от наблюдаващия прокурор нарушения на закона относно МН, относно разследването или относно произнасянето след приключило разследване. Твърди се, че делото се отличава с относителна фактическа и правна сложност. Излага се, че срокът на делото е 4 години и седем месеца, като в този срок се включват както досъдебното производство и времето, през което то е било спряно, както и изискване на делото от различни инстанции във връзка с проверки, вкл., и по сигнал на ищеца, а така и съдебното производство. Счита, че при преценката за решаване на делото в разумен срок, този период не следва да се отчита, поне не следва да се вменява в отговорност на прокуратурата. Поради изложените причини, счита така предявения иск за изцяло неоснователен.

Оспорва се предявения от ищеца иск за причинените му вреди по чл.2б ЗОДОВ като недоказан. Твърди се, че от приложените доказателства не може да се направи извод нито за липсата на ефективно разследване, твърдяно от ищеца, нито за претърпени от него неимуществени вреди, нито за вида и характера на тези вреди. Сочи се, че не се сочат доказателства както за наличието на такива вреди и за тяхната сила, така и за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България, а при условията на алтернативност, оспорва предявения иск и по размер. Твърди се, че въз основа утвърдената съдебна практика, претенцията на ищеца е изключително завишена, като не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи /вкл. и тази на ЕСПЧ/. Излага се, че ищецът, не е бил ограничен съществено в своите права и самото делото не е оказало съществено влияние върху начина му на живот, което е видно и от приложената справка за задграничните пътувания след привличането му като обвиняем. Взетата спрямо него мярката за неотклонение е била „подписка“ най-леката МН, не са извършвани процесуални действия с участието на ищеца /липсват данни за такива/, поради твърдения от ищеца интензитет на увреждането не се доказва. Излага се, че претендираното обезщетение е в десетки пъти по-високо от определената MP3 за страната през процесния период и е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено 3 следното от правна и фактическа страна:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. С нормата на закона е въведен национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, която е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат от действията и/или бездействията на нейните правозащитни органи.

Абсолютна предпоставка за предявяване на иска по приключени производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава Трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. В настоящия случай от представеното уведомление изх. № 94-В179/28.07.20223 г. на зам. Министъра на правосъдието, подадено в 6-месечен срок от приключването на делото, се установява, че такава административна процедура е инициирана от ищеца и в хода й, е определено обезщетение в негова полза в размер на 1100 лв., но по делото не са налице данни да е сключено споразумение в хода на процедурата.

При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице специалните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и предявеният иск е допустим, а възраженията от страна на ответника в тази насока са неоснователни и иска следва да се разгледа по същество по реда на ГПК.

Наличието на наказателно обвинение срещу ищеца, с подигнато обвинение за извършено престъпление и като такова лице има право на справедлив и публичен процес и гледане на неговото дело в разумен срок, поради което попада в кръга на лицата по чл. 6 от КЗПЧОС, имащи право на обезщетение по заявения ред и се явява материално легитимирана надлежна страна в процеса.

За успешното провеждане на иска за обезщетение, ищеца следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди, които са пряка причинно-следствена връзка с неприключване на наказателното производство в разумен срок, както и размера на тези вреди.

В Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., IV ГО на ВКС, е разяснено, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При 4 присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.