Определение № 312 от 05.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600684 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК и е образувано във връзка с частна жалба от адв. Ю. Й. от АК-Варна, в качеството му на служебен защитник на подс.Я. С. Д., срещу протоколно Определение от проведено на 10.05.2023г. разпоредително заседание по НОХД №59/2023г. по описа на Районен съд-Девня, с което е оставено без уважение направено от негова страна искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура-Варна, ТО - Девня, предвид допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

В жалбата се сочи, че така постановеното протоколно определение на първоинстанционния съд по чл.248, ал.5 от НПК е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Изразява се несъгласие с посочените от съда основания за отхвърляне на направеното искане за допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подс.Д., а именно – да разбере точния период на повдигнатото обвинение за извършеното престъпление, съответно въз основа на какви доказателства следва да се защитава. Като аргумент за това се посочва, че обвинението касае неизпълнение на задължението за даване на издръжка на свой низходящ за периода месец май 2020г. – 13 май 2022г., но издръжка е била давана за месеците юли и август 2020г. С оглед посочените основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд протоколно Определение на РС-Девня, прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Въззивната инстанция намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, се явява неоснователна, поради следните съображения:

Производството по НОХД№59/2023г. по описа на Районен съд-Девня е второ по ред, след отменена изцяло присъда №14 от 22.11.2022г. по НОХД №277/2022г. по описа на РС – 1

Девня, с която подс. Я. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК – за това, че през периода месец май 2020г. до 13.05.2022г. вкл., в гр. Девня, обл.

Варна, след като е бил осъден с Решение №65/31.03.2016г. по г.д. №18/2016г. по описа на РС – Девня, влязло в законна сила на 31.03.2016г. да издържа свой низходящ – сина си Д Я.ов Д., роден на 13.05.2004г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, като не платил 25 месечни вноски от 130 лева, в общ размер на 3250 лева.

Тази присъда е била ревизирана от Окръжен съд – Варна, който е установил допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними от въззивната инстанция, поради което делото е върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

След образуването на НОХД №59/2023г. по описа на Районен съд – Девня, съдиятадокладчик е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане на посочените в чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, въпроси, с участието на всички страни.

В депозирано до съда писмено становище, защитата на подсъдимият е взела отношение по всички въпроси, като по т. 3 от чл.248 от НПК е счела, че не са допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушение, довели до ограничаване правата на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници.

По т.4 от същата разпоредба е поискано провеждане на съкратено съдебно следствие по гл.

27 от НПК.

В хода на разпоредителното заседание, защитата е направила възражение за допуснато в досъдебното производство съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият, а именно, че внесеното обвинение възпрепятства възможността да разбере точно за кой период трябва да се защитава, като по този начин е накърнено правото му на защита.

Едновременно с това и в разрез с предприетата посока на защита, е поискано разглеждане на делото по диференцираната процедура – съкратено съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК, вероятно заради задължението на съда при евентуална осъдителна присъда, да редуцира определеното от него наказание с 1/3.

След като изслушал становищата на страните по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата, поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел, че в обвинителния акт не е въведена неяснота за това какво обвинение всъщност е повдигнато с него и не са нарушени правата на подсъдимия да узнае параметрите на обвинението. Съдът се е аргументирал с липсата на визираното от защитата нарушение, като е приел, че се касае за въпрос, който подлежи на доказване. Не е констатирано и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, 2 т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно - липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК.

Сред така изброените в тази разпоредба основания е и релевираното във въззивната жалба нарушение, свързано с нарушаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен в това качество.

В настоящият случай обаче, не се констатира разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният акт. При извършената въззивна проверка се установява, че в него са посочени всички обстоятелства, които индивидуализират извършеното деяние, като време, място, механизъм на извършване, вината и правната квалификация, т.е. в обвинителният акт са инкорпорирани всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение и са изложени фактите, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. Посочен е периода от време – от м. май 2020г. до 13.05. 2022г. вкл., което включва 25 месеца и толкова на брой дължими вноски за издръжка. Посочена е и сумата която е следвало да се дължи за всеки месец, а именно по 130 лева, или общо в размер на 3250 лева.

Преди всичко, съдът намира за необходимо да посочи, че датата, респ. периодът на извършване на дадена престъпна дейност от едно лице е едно от най-важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. В настоящия случай това изискване е спазено и подс. Д. знае точно за какъв период се твърди от прокурора, че не е внесена дължимата издръжка и има възможност да представи доказателства, че за този период или за част от него, същата е била изплатена.

В този смисъл и изтъкнатите от страна на защитата доводи за нарушаване правото на подсъдимият да разбере за какво престъпление е бил обвинен и съответно да организира защитата си в производството са несъстоятелни с оглед на това, че същите са такива, свързани със събирането на доказателства по делото и са отстраними в съдебното производство, което не налага връщане на делото в предходната му фаза.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че така направения от Районен съд-Девня извод относно липсата на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по чл.249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на обв.Д. е правилен, като ВОС изцяло споделя изложените в тази връзка от първостепенния съд мотиви. По тези съображения определението на Районен съд - Девня в обжалваната част следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съдВарна, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд-Девня от 10.05.2023г. по НОХД №59/2023г., в частта с която е оставено без уважение искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура – Варна, ТО - Девня, предвид допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4