Решение № 176 от 23.06.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 530/2022
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 23.06.2023
- В сила
- 08.08.2023
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Семеен кодекс
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Шумен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500530 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №744 от 12.10.2022г. по гр.д.№1068/2022г., Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявения от С. Ш. Х. с ЕГН **********, срещу Х. Х. К. с ЕГН **********, иск за делба на следните недвижими имоти: 1.Дворно място от 950 кв.м., в с. ............, община ......., Област Шумен, находящо се в землището на с. ............, за което е отреден урегулиран имот XII-251, в кв. 38, заедно с постройките – едноетажно жилище, с площ от 85 кв.м. и навес, с оградни стени, с площ от 48 кв.м., с обща площ на постройките и земята от 1000 кв.м., при граници : от север – улица, от юг – ж.п. 253; от запад – III-251 и от изток – IV-256.; и 2.Дворно място от 1633 кв.м., в с. ............, община ......., Област Шумен, находящо се в землището на с. ............, за което е отреден урегулиран имот IX-235, в кв. 37, при граници : от север – III[1]236; от юг – улица; от запад – X-248; от изток – VIII-235, при равни квоти, като неоснователен. С решението ищцата С. Х. е осъдена да заплати по сметка на ШРС 50 лева държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение останала ищцовата страна, която обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението по изложени съображения, и моли да бъде отменено, а иска за делба на процесните имоти уважен.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна.
Ищцата С. Ш. Х. и ответника Х. Х. К. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 11.08.2001г., който е бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие, съдебното решение №360/03.08.2021г. по гр.д.№740/2021г. на ШРС, влязло в законна сила на 03.08.2021г.. След сключване на брака с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №.....2001г. на нотариус К.М. с район на действие ШРС, рег.№222 на НК, на 12.09.2001г. ответника Х.
К. закупил от Р.М.А. и Б.Х.А., недвижим имот - Дворно място находящо се в с............., общ........, от 1633 кв.м., за което е отреден УПИ ІХ-235, в кв. 37, с площ от 1633 кв.м., при граници : от север – III[1]- 236; от юг – улица; от запад – X-248; от изток – VIII-235, за сумата от 7313 лева, като в НА е отразено, че купувача е изплатил напълно сумата в брой. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №.....2001г. на нотариус К.М. с район на действие ШРС, рег.№222 на НК, на 12.09.2001г. ответника Х. К. закупил от Р.М.А. и Б.Х.А., недвижим имот - Дворно място от 950 кв.м., в с. ............, община ......., Област Шумен, находящо се в землището на с. ............, за което е отреден УПИ XII-251, в кв. 38, заедно с постройките – едноетажно жилище, с площ от 85 кв.м. и навес, с оградни стени, с площ от 48 кв.м., с обща площ на постройките и земята от 1000 кв.м., при граници : от север – улица, от юг – ж.п. 253; от запад – III-251 и от изток – IV-256, за сумата от 1372 лева, която купувача бил изплатил на продавача напълно в брой.
В първоинстанционното производство е бил разпитан един свидетел - Х. Х. К., брат на ответника, който е заявил, че паричните средства за закупуване на процесните недвижими имоти били дадени от бащата на ответника още преди сключването на договорите за продажба - "…Баща ми даде парите на Р. преди сватбата, някъде август месец…". Освен това свидетеля сочи - "…Месец май се разбра че е бременна. Решихме по бързия начин да направим сватба като определихме дата 11.08. Стана въпрос за имота… Баща ми и майка ми взеха решението да купят този имот за да има и брат ми жилище.… Сватбата беше на 11.08. Баща ми нямаше толкова средства. Имаше някъде към 4000 лв. За тези два имота баща ми плати някъде 8000 - 9000 лева. Той ги даде в полза на брат ми. На сделката се яви баща ми. Прехвърлиха го на името на брат ми при нотариус М. в гр.Шумен на ул.Съединение. Снаха ми не знаеше за това прехвърляне. В този период тя беше бременна и не работеше. Тя знаеше, че баща ми ще дари къщата на тях…". Излага още, че той е дал на баща си остатъка от нужните средства за покупката, които му били възстановени в последствие от родителите му.
Във въззивното производство е представено Удостоверение №01/19.01.2023г. издадено от Дирекция "ПИ, ТСУ, КК" на Община ......., в което е посочено, че УПИ ІІІ-251, кв.38 с площ от 840 кв.м. по плана на с............., общ. ....... описан в НА №162, т.V, от 2
29.08.2002г. е идентичен с УПИ ХІІ-251, кв.38 по плана на с............., общ........, и УПИ ХІІ251, кв.38, с площ от 950 кв.м. по плана на с............., описан в НА №...2001г. е идентичен с УПИ ІІІ-251, кв.38 по плана на с.с., съгласно заснемане на имотите и регулационен план на с............. към 19.01.2023г. С оглед изясняване на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижимия имот, и наличието на евентуална грешка при отразяване на имотите в нотариалните актове или в дворищнорегулационните планове, във въззивното производство е била допусната СТЕ. От изготвената експертиза се установява, че по одобрения генерален план на с............., одобрен през 1938г., за имот с планоснимачен №251 е бил отреден парцел ІІІ - 251 в кв.38 по плана. Границите на парцел ІІІ-251 били увеличени в източна посока, а в последствие парцел ІІІ - 251 бил разделен на нов парцел ІІІ 251 и нов парцел ХІІ - 251. За имот с пл.№251 и отредени парцели ІІІ и ХІІ в разписния лист към плана били направени следните записи - първоначално е записана Д.Ч.Р. без документ за собственост. При следващи вписвания горното име е зачеркнато, а за парцел ХІІ-251 е записан Х. Х. К. с документ за собственост - НА №6/2001г., а за парцел ІІІ-251 - М. Х. Х. с НА №...... През 1987г. бил изработен кадастрален план на с............., като част от процедура по изработване на нов регулационен план на селото, която не била завършена, но било налично копие на изработения кадастрален план. Комбинирана скица между този план и действащия регулационен план сочи, че парцел ІІІ-251 съответства на кадастрален №45, а парцел №ХІІ-251 на кадастрален №44. В парцел ІІІ-251 била заснета едноетажна жилищна сграда, разположена на уличната регулация, със застроена площ от 85кв.м., която съществувала и при огледа. В парцел ХІІ-251, били заснети едноетажна жилищна сграда 29 кв.м, разположена на общата граница с парцел ІІІ-251, съществуваща при огледа, едноетажна паянтова жилищна сграда до уличната регулация 99 кв.м., частично разрушена, и селскостопанска сграда, долепена до общата граница с парцел ІІІ-251. В кадастралния регистър към кадастралния план от 1987г. за имот с кад.№45 бил записан М.С.С. с НА №100/1973г., а за имот с кад.№44 - Х. И.С. с НА №...... При извършения оглед на место, вещото лице установило, че като живущ и собственик в дворното място съответстващо на УПИ ІІІ - 251 му се представил Х. Х. К.. Владения от страните имот, индивидуализиран по НА №6/2001г. на място, съответствал на дворно място със заснета площ 991 кв.м., за което е отреден УПИ ІІІ - 251 в кв.38 по плана на с............. с площ 996 кв.м. с едноетажна жилищна сграда в имота със застроена площ 85 кв.м., при граници: от север - улица, от запад - УПИ ІІ250, от изток - УПИ ХІІ-251, от юг - УПИ VІІІ-152 и УПИ VІІ-253. Вещото лице е посочило, че няма допусната грешка в кадастралните и дворищнорегулационните планове по отношение на спорните имоти, а грешката се изразявала в погрешно отразяване на собствеността на описаните имоти в НА №6/2001г. и №......
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се посочи, че за уважаване на направеното възражение по чл.23, ал.1 СК оспорващия съпруг е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да обори презумпцията по чл.19 СК 3 отм. /чл.21 СК, и да установи по безсъмнен начин, придобиването на вещните права с лично имущество. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една страна, както е прието и в Решение №1279 от 16.V.1996 г. по гр. д. № 2229/95 г., IV г. о. на ВКС, недостатъчно е искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната, без наличието на каквито и да било други, дори и косвени доказателства. Действително свидетеля е посочил, че баща им е дал парите за покупката на имотите, но първо казва, че това е направено в полза на брат му, за да има и той къща, а в последствие заявява, и че съпругата му също е знаела къщата ще бъде дарена на тях, а не само на ответника. Горното е и житейски логично, предвид няколко месечното съжителство на страните преди сключването на брака им, бременността на ищцата и предстоящото раждане на детето. От друга страна безпротиворечива е и съдебната практика, че не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. При решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение /в горния смисъл - Решение № 222 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 982/2010 г., I г. о., Решение № 371 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2008 г., V г. о., Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., и др./. В настоящия случай твърдението на страната е за предаване на продажната цена от бащата на ответника директно на продавача, което сочи за намерение да се дари именно дом на младото семейство, а ако е имал желание да дари само сина си, са можели както да сключат договор за дарение на паричната сума, така и да придобие имота за себе си и след това да го дари на сина си, по който начин би изключил режима на съпружеска имуществена общност по отношение на тези имоти.
По отношение на допуснатата грешка в титула за собственост на страните на единият имот следва да се отбележи, че независимо от непрецизното посочване на обозначаването на имота съобразно плана, след като имотът е бил индивидуализиран с действителния му регулационен статут в хода на съдебното дирене и по действащия план, то той е достатъчно индивидуализиран, поради което исковата молба е била редовна и това не е процесуална пречка за постановяване решение по съществото на спора. Посочването на имота с актуалния му регулационен статут в решението, не би било еднозначно с произнасяне по не предявен иск /по аналогична хипотеза и Решение № 727 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2009 г., I г. о., и др./. Грешното отразяване на регулационния статут на имотите не се отразява на реално придобитото право на собственост върху конкретния имот, и няма пречка по всяко време страните да поискат поправка на нотариалните актове.