Определение № 989 от 08.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. София, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20231000500997 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от М. Р. И. и А. Л. И. чрез адв. А. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощните се намират на л. 8 – за М. Р. И., и на л. 83 – за А. Л. И., от кориците на първоинстанционното дело) срещу Разпореждане № 261038/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 13171/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-1 с-в, с което е върната въззивна жалба с вх. № 294309/01.07.2022 г. срещу постановеното по делото Решение, подадена от М. Р. И. и А. Л. И..

Частните жалбоподатели твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е върнал подадената от тях въззивна жалба, тъй като по отношение на М. Р. И. не са давани указания за отстраняване на нередовности на подадената от него въззивна жалба, а по отношение на А. Л. И. – тя не е била надлежно уведомена за указанията на съда да внесе дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 1000 лв., вкл. чрез нейните пълномощници адв. А. И. от САК и адв. С. Б. от САК.

Въззиваемият не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

За да върне въззивната жалба, администриращият съд е приел в обжалваното Разпореждане, че въззивниците не са отстранили констатираната нередовност на въззивната жалба – в дадения им 1-седмичен срок от получаване на препис от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС за въззивното обжалване от А. Л. И. в размер на сумата от 1000 лв., както и да представят пълномощно за процесуално представителство на адв. А. И. от САК.

Установява се, че с Разпореждане от 10.11.2022 г. администриращият съд е констатирал нередовности на въззивната жалба, подадена само от А. Л. И., като са й дадени указания в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за 1 внесена държавна такса по сметка на САС за въззивното обжалване в размер на 1000 лв., както и пълномощно за процесуално представителство на адв. А. И. от САК, като е изяснил на този въззивник неблагоприятните процесуални последици от неизпълнение на тези указания в дадения от съда срок – връщане на въззивната жалба.

Първоинстанционният съд не е констатирал нередовности на въззивната жалба, подадена от М. Р. И., поради което не му е давал и указания за тяхното отстраняване, поради което само на това основание обжалваното разпореждане, с което е върната въззивната жалба на М. Р. И., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Изяснява се, че по делото А. Л. И. е била представлявана от двама адвокати - адв. А.

И. от САК (пълномощното се намира на л. 83 от кориците на първоинстанционното дело) и адв. С. Б. от САК (пълномощното се намира на л. 135 от кориците на първоинстанционното дело), като липсват доказателства нито за оттегляне по реда на чл. 35 ГПК, нито за отказ по реда на чл. 36 ГПК от надлежно учредената на тези адвокати представителна власт, поради което незаконосъобразни са били указанията на съда в частта, в която въззивницата А. Л. И. е била задължена да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. А. И. от САК, който като неин пълномощник по делото е подал въззивната жалба. В останалата част (за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на сумата от 1000 лв.) тези указания също са били незаконосъобразни.

Установява се, че след смъртта на първоначалната ищца М. Л. В. (баба на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие) - по време на процеса (10.02.2021 г.), на основание чл. 227 ГПК в нейните процесуални права са били конституирани наследниците й Н. Л. В. и А. Л. И. – нейни дъщери. Първоначалната ищца е предявила иск за заплащане на заместващо обезщетение в размер на 50000 лв., част от глобално претендираната сума от 150000 лв. Тъй като след смъртта на страната в процеса нейните правоприемници (наследници) придобиват съответен дял от притежаваното от наследодателя имущество, вкл. и от правото на парично вземане, при уважаване на иска не им се присъжда общо първоначално претендираното притезание, а съответна част от него, отговаряща на техните наследствени права – в конкретния случай всеки един от тези двама наследници (деца на починалата страна) би притежавал парично вземане в размер на 25000 лв., който определя и обема на защитавания от тях материален интерес. Следователно, А. Л.

И. следва да внесе държавна такса за въззивното обжалване не определената от СГС сума в размер на 1000 лв., а 500 лв. (25000 лв. х 2%).

Установява се, че неколкократно съдът е правил опит да връчи на адресата А. Л. И. – чрез нейните пълномощници (адв. А. И. от САК и адв. С. Б. от САК) препис от Разпореждането от 10.11.2022 г., с което съдът е дал съответни указания на А. Л. И. да отстрани констатираните нередовности на подадената от нея въззивна жалба, но тези адвокати всеки път са отказвали да получат съдебните книжа, поради което администриращият съд е счел, че процесните съдебни книжа са били надлежно връчени на страната при отказ на нейния процесуален представител (адв. С. Б. от САК) чрез прилагане на законната фикция, уредена в чл. 51, ал. 3 ГПК (в релевантната редакция на тази правна 2 норма).

Въззивният съд не следва да обсъжда въпроса дали това връчване на съдебните книжа е било редовно, тъй като дадените с Разпореждането от 10.11.2022 г. указания за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба са били неправилни – 1) адв. А. И. от САК е притежавал надлежно учредена от въззивника А. Л. И. представителна власт по делото и 2) тази въззивница трябва да внесе за въззивното обжалване държавна такса в размер на 500 лв. (съобразно действителния материален интерес от 25000 лв.), а не погрешно указания й от 1000 лв.

Неизпълнението на незаконосъобразни указания никога не може да обуслови пораждане на основание за връщане на въззивна жалба.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи като основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното Разпореждане като неправилно да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за надлежното администриране на подадената от М. Р. И. и А. Л. И. – чрез адв. А. И. от САК, въззивна жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 261038/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 13171/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-1 с-в.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3