Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29817 от 17.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18465/2025
Вид
Определение № 29817
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29817 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110118465 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба с вх. № 113015/31.03.2025г. от Р. И. Й. – Ч.а срещу „Йеттел България“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +************, +*************, +************* и +**************, предвиждаща възможност за оператора да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс, е нищожна - като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51,13 евро (с левова равностойност 100,00 лева), представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, които ищцата е заплатила на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за индексация на месечни абонаментни такси за периода от м.07.2024 г. до м.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че с ответника имат сключени четири договора за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +************, +*************, +************* и +**************, за срок от 24 месеца, удължавани с допълнителни споразумения, като последните три анекса са от 13.02.2020 г., 06.07.2021 г. и от 22.05.2023 г. Твърди, че въз основа на издавани фактури от ответното дружество е заплащала месечни абонаментни такси, включително с индексация на месечната абонаментна такса /МАТ/ по договорите, считано от м.февруари 2023 и м.февруари 2024 г., като разликата между договорените месечни абонаменти и заплатените по индексираните фактури суми за периода от м.юли 2024 г. до м.февруари 2025 г. по четирите договора, възлиза на сумата от общо 100 лева.

Според ищцата, клаузата на т. 4, Раздел III от подписаните между страните допълнителни споразумения към договорите, предвиждаща, че „операторът има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс…“, е неравноправна. На първо място поддържа неравноправност на клаузата по 1 смисъла на чл.143, ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, както и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП. В тази насока се поддържа, че клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможност за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Сочи се, че при инфлация индексът на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги, като в случай, че тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Изразява се още становище, че чрез тези недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху потребителя, който ще трябва да избира дали да продължи да изпълнява договора на по-висока месечна такса или да го прекрати, като заплати неустойка.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния интерес от предявените искове, като моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по производството разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Йеттел България“ ЕАД, който оспорва основателността на предявените искове. Не се спори относно наличието на сключени между страните четири договора за мобилни услуги за посочените в исковата молба телефонни номера, както и относно наличието на клауза, предвиждаща възможност за индексиране на посочените в съответния договор цени на абонаментните планове, спрямо официално обявени от НСИ индекс, за което потребителят е бил информиран на първа страница от издаваната месечна фактура. В тази насока се излага становище, че при подписване на своите договори, ищецът е бил запознат с наличието на горепосочената клауза, поради което действията по прилагането й са законосъобразни и не противоречат на местното и европейското законодателство в областта на потребителското право. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за неравноправност на каузата съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП с доводи, че с разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗП се допуска изключение от това правило именно по отношение на клаузите за индексация на цени. С оглед предходното се поддържа, че приложената през м.февруари 2024 г. индексация на месечната абонаментна такса /МАТ/ на потребителя, съответства на разпоредбите на сключените между страните допълнителни споразумения. Сочи се още, че е налице писмо на Председателя на КЗП до Омбудсмана на Република България, в което изрично е посочено, „че клаузата за индексация е част от действащ договор с крайните потребители и в тази връзка няма едностранна промяна по смисъла на чл. 230 ЗЕС. При горните съображения се изразява и становище за неоснователност на предявения иск за неоснователно обогатяване, тъй като не е налице нито една от съдържащите в правната норма на чл. 55 ЗЗД хипотези.

Отделно от предходното се изразява становище, че доброволното плащане може да се квалифицира като конклудентно действие, признаващо наличието на задължение. По 2 изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и присъди направени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

С влязло в сила Определение № 611/07.01.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е върнал на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. № 113015/31.03.2025г., подадена от Р. И. Й. – Ч.а срещу „Йеттел България“ ЕАД, в частта, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +************, +*************, +************* и +**************, предвиждаща възможност за оператора да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс, е нищожна - като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, като е прекратено производството по делото в тази част. Със същото определение съдът е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото гр.дело № 18465/2025г. по описа на СРС, 27 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 41705/2024г. по описа на СРС, 43 състав.

Видно от писмо от 03.07.2026 г. на СРС производството по гр.дело № 41705/2024 г. на СРС, 43 състав, е приключило с влязло в сила съдебно Решение № 21743/29.11.2024 г., с което е признато за установено по предявения от Р. И. Й. Ч.а срещу „Йеттел България“ ЕАД установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера:

+************, +*************, +************* и +**************, предвиждаща едностранна промяна от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор. Със същото съдебно решение „Йеттел България“ ЕАД е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на Р. И. Й. – Ч.а сумата от 76,80 лева, представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, която сума ищецът е заплатил на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за индексация на месечни абонаментни такси за периода от м.01.2024 г. до м.юни 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е отпаднала пречката за движението на делото, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството следва да бъде възобновено, като съдът следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

С оглед влязлото в сила Определение № 611/07.01.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът приема, че предмет на делото е предявен от Р. И. Й. – Ч.а срещу „Йеттел България“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51,13 евро, представляваща разликата между заплатените месечни суми и договорените месечни абонаменти, които ищцата е заплатила на ответника без основание, поради приложена неравноправна клауза за индексация на месечни абонаментни такси за периода 3 от м.07.2024 г. до м.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Че между страните са налице облигационни отношения по четири договора за мобилни услуги за следните мобилни телефонни номера: +************, +*************, +************* и +**************, както и относно наличието на клауза в чл. 4, Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги, предвиждаща възможност операторът да има право да индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс.

Отделя за безспорно, като установено със сила на пресъдено нещо, че с Решение № 21743/29.11.2024 г. по гр.дело № 41705/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, е признато за установено по предявения от Р. И. Й. Ч.а срещу „Йеттел България“ ЕАД установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и ал.2, т.13 и т.19 ЗЗП, че клаузата на чл. 4, съдържаща се в Раздел III от допълнителни споразумения към сключените между страните договори за мобилни услуги за мобилни телефонни номера: +************, +*************, +************* и +**************, предвиждаща едностранна промяна от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) Че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за мобилни услуги, съдържащ клауза, предвиждаща възможност операторът да индексира месечния абонамент, която договорна клауза е нищожна на заявените с исковата молба основания - поради нарушение на императивни норми на закона и като неравноправна; 2) Че е заплатил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща разлика между договорените месечни абонаментни такси и заплатените месечни суми, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на уговорената между страните клауза/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.