Решение № 2065 от 25.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2065 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100510402 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение от 03.08.2022 г. по гр.д. №58651/2019 г. на Софийския районен съд, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Зайнеб М. М. осъдителен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.3 КЗ отм. за сумата от 596,13 лв., представляваща сбор от застрахователното обезщетение /581,13 лв./, изплатено от ищцовото дружество по щета №1710016312 по застрахователна полица №02113001446194 по риска „Гражданска отговорност“ с обект автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ******* на ЗАД „Армеец“ АД като застраховател по риска „Каско на МПС“ на увредения К.Т.Т. за щетите на автомобил „Фолксваген Кари“ с рег. № *******, причинени му ПТП, осъществено на 29.04.2014 г. в гр.

София по вина на ответника като водач на застрахования автомобил „Тойота Айго“ с рег. № *******, която след ПТП е напуснала местопроизшествието, и т.нар. ликвидационни разноски /10 лв./, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, тъй първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Зайнеб М. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните съображения:

СРС, 68 състав, е сезиран с осъдителен иск за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 29.04.2014 г. по вина на ответника, който е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, квалифицирано от ищеца по чл.500 ал.1 т.3 КЗ.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва да е напуснала мястото на настъпване на ПТП. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

По делото не е спорно, като това обстоятелство се установява и от представената справка от ГФ, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Тойота Айго” с рег. № *******, противно на приетото от СРС.

Съгласно разпоредбата на пар.22 ПЗР на действащия КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г., материалните правоотношения, предмет на предявения пред СРС, 68 състав, иск, се регулират от разпоредбите на отменения КЗ. Разпоредбата на последния предвижваше регресна отговорност на застрахованото лице в изрично предвидените в чл.274 КЗ отм., сред които не попада хипотезата на напускане на местопроизшествието. Регресната отговорност на застрахованото лице в този случай е уредена едва със сега действащия КЗ – чл.500 ал.1 т.3 КЗ, който не е приложим към процесното ПТП.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20051498/03.08.2022 г., постановено по гр.д.

№58651/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3