Решение № 202 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 44/28.03.2025 г. по т.д. № 197/2024 г. Софийски окръжен съд, ГК, III първоинстанционен търговски състав, съдът е признал на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК неистинността на следния документ, представен в оригинал от ищеца „Ксамар 2010“ ЕООД със заявление вх. № 6905/26.05.2021 г. по описа на СРС по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС – запис на заповед от 24.09.2020 г. за сумата от 500 000 лева, с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й. – по отношение на автентичността на подписа, положен в документа от името на П. Б. Й. като издател, като е изключил неистинския документ от доказателствата по делото.

С това решение са отхвърлени предявените от „Ксамар 2010“ ЕООД срещу П.

Б. Й. обективно съединени искове – 1./ с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000 лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 г., с падеж 30.10.2020 г., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС; 2./ с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70 лева , съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на заповед, дължима за периода от падежа му, 30.10.2020 г., до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; и 3./ с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева, съставляваща комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със 1 законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Ксамар 2010“ ЕООД, което моли то да бъде отменено като въззивният съд постанови друго, с което да уважи предявените искове. Поддържа, че е неправилно и в явно нарушение на процесуалните правила, което го прави незаконосъобразно. Фактическите изводи на съда били необосновани, доколкото съдът се е позовал на тях само въз основа на приета по делото съдебно-почеркова експертиза, която била непълна и необективна. Като сравнителен материал били използвани нарочно изготвени образци, положени повече от 4 години след издаване на процесния запис на заповед. В решението не били анализирани отговорите на вещото лице по въпроси, зададени от ищеца в открито съдебно заседание, както и доводите и направените възраженията на ищеца срещу заключението. Вярното и точно сравнителното почерково изследване зависело от сравнителните образци от подписите. В конкретния случай сравнителните образци /експериментални и условно свободни/ са малко.

Възраженията на ответната страна били напълно неоснователни, тъй като ответникът получил претендираната сума по друго каузално правоотношение между страните и подписал процесната запис на заповед. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че задължението на ответника към ищеца е надлежно счетоводно отразено, както и че същото и към момента не е погасено.

Ответникът по жалбата П. Б. Й. я оспорва и моли съдът да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Счита недопустимо съдът да разпитва свидетел относдно подписването на записа на заповед. Счита неоснователно искането за допукане на повторна експертиза.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ксамар 2010“ ЕООД срещу П. Б. Й. обективно съединени искове: 1./ с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000 лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 г., с падеж 30.10.2020 г., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809, понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС; 2./ с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70 лева , съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на заповед, дължима за периода от падежа му 30.10.2020 г. до 26.05.2021 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; и 3./ с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева, съставляваща комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане. В исковата молба е посочено, че ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 като издател на запис на заповед от 24.09.2020 г. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 30.10.2020 г. на поемателя „Ксамар 2010“ ЕООД сумата от 500 000 лева.

Тази сума не била заплатена на падежа, поради което на 26.05.2021 г. „Ксамар 2010“ ЕООД подало заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя за заплащане на сумата по записа на заповед в размер на 500 000 лева.

По образуваното ч.гр.д.№ 20211110129562 на СРС съдът издал на ищеца заповед № 14571/11.10.2021 г. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г., датата на 2 подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане. ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 бил заличен в ТРРЮЛНЦ с вписване от 13.05.2022 г., като негов правоприемник бил П. Б. Й.. С разпореждане № 77611/22.06.2023 г. на СРС по делото, в което била издадена заповед за изпълнение, получено на 04.07.2023 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на ищеца било указано, че по делото е подадено възражение чл.414, ал.1 от ГПК в срок от длъжника, поради което в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си.

Ответникът П. Б. Й. е оспорил исковете като недопустими и неоснователни.

Исковете билиа недопустими, тъй като П. Б. Й. не бил регистрирал ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809, поради което не можел да е правоприемник на заличения едноличен търговец.

Ответникът не знаел за регистрацията, а веднага след узнаването заличил едноличния търговец в Агенция по вписванията на 13.05.2022 г. Поради тази причина не бил надлежен ответник. П. Й. не бил съставил и не е подписал записа на заповед за сумата 500 000 лева поради което не бил отговорен за това вземане. Подписът и ръкописният текст в представения запис на заповед не били положени от ответника, а били имитирани, както и документите по регистрацията на ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809. Счита, че ръкописните текстове и подписът били положени от друго лице с цел да бъде задължен ответникът с процесните суми, по който начин да му бъде отнето имуществото, което притежава – в частност недвижим имот, находящ се на ГКПП – Калотина, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-181086/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на вземането на ищеца в настоящото производство. Във връзка с подправянето на процесния запис на заповед от 24.09.2020 г. била сезирана Софийска районна прокуратура и било образувано досъдебно производство № 5341/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 39269/2022 год. по описа на СРП. Ответникът е оспорил истинността /автентичността на представения запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 г., с издател ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК 206215809 с възражения, че подписът и ръкописният текст в същия не са положени от П. Б.

Й..

По делото е представен в оригинал по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС на л.11 запис на заповед от 24.09.2020 г., с който ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК 206215809 като издател неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 30.10.2020 г. на поемателя „Ксамар 2010“ ЕООД сумата от 500 000 лева. Записът на заповед носи подпис на физическото лице П. Й. като издател на записа, с ръкописно изписани две имена и добавка „като управител“.

По делото е приложено ч.гр.д. № 20211110129562 по описа на Софийски районен съд, образувано по подадено от „Ксамар 2010“ ЕООД на 26.05.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 500 000 лева. Издадени са Заповед № 14571/11.10.2021 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане от длъжника ЕТ „П. Й. 2020” на сумата 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 год. до окончателното й заплащане.

Видно от отбелязванията в Търговския регистър по партидата на ЕТ „П. Й.

2020”, ЕИК 206215809 търговецът е заличен с вписване № 20200903141822 /преди датата на подаване на заявлението на „Ксамар 2010“ ЕООД по чл.417 от ГПК. Правоприемник на заличения търговец е физическото лице П. Б. Й. с ЕГН **********.

С влязло в сила определение № 6709/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 9340/2022 г. на СГС е установено, че П. Б. Й. е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

С оглед обстоятелството, че „Ксамар 2010“ ЕООД е уведомено за разпореждането на СРС по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на 04.07.2023 г., и от друга страна, че искова молба, с която е образувано първоинстанционното дело е подадена до СГС на 17.07.2023 г., съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

3

Във връзка с оспорването на истинността/автентичността на представения запис на заповед от 24.09.2020 г. е изслушана съдебно-графологична експертиза, която е изследвала оригинала на документа, отделен в касата на СОС, представения от ответника сравнителен материал – 10 бр. образци от подписа му, положени на 17.10.2024 г. пред нотариус, както и с оглед направеното от ищеца искане – изисканите от ОДМВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, подадени от П. Б. Й. заявления за издаване на документи за самоличност – в оригинал, съдържащи химизирания подпис на заявителя /заявления за издаване на л.к. и паспорт № 1333/08.08.2024 г./. Съгласно заключението на вещото лице, въпреки голямата вариантност при изпълнение на подписите от лицето П. Й., установените различия в частните признаци на почерка на изпълнителя на подписа, положен в записа на заповед, не са характерни за писмено-двигателните навици на П. Й., съответно подписът, положен в записа на заповед, не е изпълнен от П. Б. Й..

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че в счетоводството на „Ксамар 2010“ ЕООД фигурира непогасено вземане в размер на 1 000 000 лева от ЕТ „П. Й. 2020“ с основание договор за заем от 17.09.2020 г., което не е погасено и фигурира по счетоводна сметка 498 – други дебитори до 31.12.2024 год. – крайната дата на предоставената счетоводна информация и справки на вещото лице.