Протоколно определение № 470 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 470 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Манасиева

Съдебни

Галина Златкова заседатели: Теменужка Тасева при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора К. Ив. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело от общ характер № 20261200200061 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, уведомени от съдебно заседание, се явява прокурор П..

Подсъдимият П. Г. П., уведомен, се явява лично и с неговия защитник адв. Д.

П., упълномощен от ДП, както и изрично упълномощен в хода на съдебното производство.

Не се явява гл.юр.к. И.М. в качеството й на процесуален представител на министъра на финансите, уведомена от предходно съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Не намирам пречки за даване ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. В днешното съдебно заседание страните се явяват, не се явява единствено гл. юр.к. М. в качеството на процесуален представител на министъра на финансите, но от нея е депозирана молба със становище по хода на разпоредителното заседание, както и на предходна дата е депозирано искане, касаещо предявяването на граждански иск в производството.

С оглед на горно, съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Снема се самоличността на подсъдимия:

П. Г. П.– роден на ****г. в гр. ****, ЕГН ********** /по данни от лична карта/.

На основание чл. 274, ал. 2 НПК Председателят на състава разяснява на подсъдимия правата му по този кодекс.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Разбрах правата си.

На основание чл. 274, ал.1 от НПК Председателят на състава разяснява на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Нямам искания за отводи.

ДОКЛАД НА СЪДА: На дата 16.03.2026г. в съда е постъпила молба от И.М., в качеството й на главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – София, като процесуален представител на министъра на финансите с искане да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Както в молбата от 16.03.2026г, така и в нарочна молба от 05.05.2026г. процесуалният представител на министъра на финансите изразява становище по въпросите, които следва да бъдат разгледани в хода на разпоредителното заседание, а именно тази по реда на чл.248, ал.1 от НПК.

Същевременно, на 18.02.2026г. е депозирана молба от Т.П.П. в качеството й на министър на финансите и като представляващ държавата, обективираща предявяването на граждански иск срещу подсъдимия П. Г. П. с искане същият да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 37 264.69 евро, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането, представляващи имуществени вреди,причинени на Държавата,в резултат на престъплението,описано в ОА, като в гражданския иск така посочената обща претенция представлява сбор от претенциите на министъра на финансите по отношение на плащането на сума в размер на 13 983.12 лева/7 149.46 евро/, представляваща дължим корпоративен данък, както и сумата от 58 900.28 лева/30 115.23 евро/ – дължим данък по ЗДДС, като посочените суми се претендират ведно със законната лихва от деня на увреждането.

Прави се искане министъра на финансите да бъде конституиран в качеството на граждански ищец в производството.

2

Препис от депозирания граждански иск по разпореждане на съдиятадокладчик е връчен на страните в производството – подсъдимия, неговия защитник и Окръжна прокуратура – Благоевград.

ПРОКУРОРЪТ: Запознати съм с гражданския иск, получи сме препис от молбата на министъра на финансите.

АДВ. П.: Запознати сме с гражданския иск, получи сме препис от молбата на министъра на финансите.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Запознат съм с гражданския иск, получил съм препис от молбата на министъра на финансите.

ДОКЛАД НА СЪДА: С разпореждането за насрочване на делото, съдът е указал на страните, че днешното съдебно заседание е разпоредително такова и следва да изразят становище по въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК, поради което предоставя такава възможност на страните, като следва да посочат и становището си по молбата на министъра на финансите за конституирането в качеството на граждански ищец в производството по реда на чл. 248, ал.2 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, от името на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържам ОА, така както е внесен. Считам, че делото е подсъдно на Благоевградския окръжен съд като първа инстанция. Не намирам основания, предвидени в чл.250 и чл.251 от НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не са допуснати съществени процесуални, които да засягат правата на страните в ДП. По отношение на разглеждане на делото по реда на особените правила, считам, че са налице възможности за разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие, в случай че бъде изразено желание за такава процедура. По отношение на мярката за неотклонение, не намирам основание промяна на настоящото положение. На настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства, освен сочените в ОА.

Предявяването на граждански иск намирам за допустимо и основателно.

Искането е направено своевременно от надлежна страна и в обобщение считам, че следва да се насрочи съдебно заседание, в случай, че не се изрази желание за диференцирана процедура.

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК изразяваме следното становище: делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Налице са съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемият, изразяващи се в следното:

ОА не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Според тезата на обвинението се касае за осчетоводяването на фактури по фиктивни сделки на „Т. с четири търговски дружества. Оспорва се реалността на получените 3 доставки по тези фактури. На това основание не са признати ползваните от дружеството данъчни кредити по закона за ЗДДС и се твърди от прокуратурата, че са укрити данъчни задължения по ЗКПО. В ОА отсъства посочване на вида на стоките или услугите, предмет на така наречените от обвинението фиктивни сделки. Не се сочат никакви родови или други белези на стоките, предмет на сделките. Не се индивидуализира техния вид, както и характера на самите договорни отношения между юридически лица, за които е прието от прокуратурата, че са симулативни. Следователно, в ОА липсва индивидуализация на инкриминираните облагаеми доставки, без която е невъзможно изясняването на елементите от обективната страна на деянието.

От друга страна, непосочването в ОА на вида на фактурираните стоки и услуги, води до невъзможност да бъдат ангажирани доказателства, че сделките са били реални. Тази непълнота в ОА съществено нарушава правото на защита на подсъдимият, защото не е ясно в какво се състои обвинението срещу него. Липсата на посочване на предметите на сделките ограничава съществено възможността за опровергаване на твърденията на прокуратурата, поради което делото следва да се върне на прокурора за отстраняване на посочените пропуски.

Допуснато е и друго съществено нарушение на процесуалните правила в ДП, изразяващо се в следното: при предявяване на материалите по ДП бяха направени доказателствени искания, с оглед изясняване на обективната истина, а именно – направихме искания за повторен разпит на свидетели, за очна ставка между обвиняемият и единият от свидетелите, поради противоречие в събрания доказателствен материал. По така направените от нас доказателствени искания, нямаме връчен акт от прокурора.

Междувременно беше внесен в съда ОА, което имплицитно сочеше, че исканията ни за събиране на доказателства не са уважени. По този начин бяхме лишени от възможност да направим искане още в ДП за събиране на други, допълнителни доказателства, целящи установяване на обективната истина. Правният ни интерес да направим тези нови доказателствни искания в ДП е обусловено от отказа на прокурора да бъдат допуснати първоначално направените такива, за който отказ не бяхме уведомени. Именно в неуведомяването ни за отказа на прокурора се състои допуснатото процесуално нарушение, тъй като ако бяхме уведомени своевременно, щяхме да направим други, нови доказателствени искания, което хипотетично би могло да доведе до прекратяване на ДП. Безспорно, неуведомяването за отказа да бъдат събрани допълнителни доказателства, съществено е ограничило, респ. нарушило правото на защита на подзащитния ми, на който е връчен ОА, без да му е връчен акт на прокурора, който съдържа отказ да бъдат допуснати доказателствените искания.

На следващо място, по разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК – не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания по т.5. Не са налице основания за взимане на мярка за неотклонение. Правим искане за събиране на доказателства. Всъщност, тези искания щяхме да ги направим в случай, че бяхме получили отказа на прокурора. Моля да бъдат допуснати в качеството на свидетели две лица, 4 служители на „Т., а именно Д. А.С. с адрес с. Н.Л., общ. Х. и М.Р.К. с адрес с.

Б., общ. Г.Д., от показаният на които ще се установява дали подзащитния ми е отговарял за стоковите доставки и за фактурирането на услуги от фирмата, в която е работил, а именно „Т.. С оглед изложеното, моля да прекратите производството за отстраняване на допуснатите пропуски и пороци в ОА. Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

По отношение на граждански иск изразявам становище за липса на процесуално-правна легитимация на ответника, която е въпрос по допустимостта иска. Не е налице такава пасивна процесуално-правна легитимация, тъй като според обвинението щетата в иска е от неплащането на дължим данък по ЗДДС и ЗКПО от дружеството „Т., а не от подзащитния ми.

Алтернативно изразявам становище за неоснователност на иска, поради липсата на пасивна материално-правна легитимация, която касае основателността на иска, а не неговата допустимост по изложените преди малко съображения, а именно, че дължимия данък според обвинението е от дружеството, а не от подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Поддържам изцяло становището на защитника си. Няма какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че така формулираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения по-скоро обосновават въпроси, решаването на които е по съществото на спора във връзка с преценка на събраните доказателства и това ще предстои в съдебното производство. Считам, че ОА е съставен според изискванията на НПК и е подчертал една твърде ясна рамка, според която следва подсъдимият да си организира защитата.

По отношение на доказателствените искания, направени при предявяване на ДП, считам, че не се е стигнало до съществено нарушаване правото на защита на обвиняемия във фазата на ДП. На първо място тези доказателствени искания не са били достатъчно обосновани. Освен това, доказателственото искане е да се преразпита свидетел, който е бил разпитан преди доста дълъг период и става ясно, че свидетелят няма задълбочени възприятия по настоящия случай и неговия пореден преразпит, тъй като има няколко разпита на свидетеля, включително и даване на обяснения, което не е доказателство по НПК, но е изразявал някакво виждане на възприятията си по случая. Поради тази причина не считам, че се е стигнало до съществено нарушаване на правото на защита на обвиняемият, още повече, че такава възможност има в съдебното производство, а при преценка на доказателствата в ДП, показанията на този свидетел са обсъждани и са взети предвид. Считам, че с неизпълнението на доказателствените искания, изразени при предявяване на ДП, реално са процесуални нарушения, но не са от степен на съществени и до такава степен да са били засегнати правото на защита на обвиняемия.