Решение № 841 от 29.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 841

Монтана, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140700241 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от старши полицай при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана – П. Т. А. против Решение рег. №20 от 31.03.2026г. постановено по АНД №20261610200021 по описа на Районен съд – Берковица, с което по жалба на Г. Г. Г. от [населено място], [улица] отменена Заповед за задържане на лице рег. № 243зз-14/30.01.2026 г., издадена от старши полицай при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана – П. Т. А.. Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че приложението на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценката за наличие на връзка между задържаното лице Г. Г. и извършеното престъплени и с цел да се съдейства за разкриване на престъпното деяние и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Целта на мярката е разкриване на конкретно престъпление и наличието на причинна връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Описано е извършеното престъпление по което е образувано и досъдебно производство. Достатъчно е наличието на предположение за извършено престъпление, като не е необходимо да са събрани доказателства от които категорично да може да се установи, че е извършено престъплението по чл.131, ал.1,т.12 от НК. Задържането на Г. и ограничаване на правото му е било само за постигане на предвидените в закона цели – да се разкрие престъплението и да се попречи на уличения да се укрие или наговорят свидетелите по случая, поради което и процесуално-следствените действия на 30.01.2026г. са били извършени от органите на досъдебното производство в условията на неотложност. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издадената заповед за задържане.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба Г. Г. Г. от [населено място], [улица] подал писмен отговор. В отговора оспорва касационната жалба, като твърди, че издадената заповед за задържане не е съобразена с целта, буквата и духа на закона, нито е в някаква съразмерност с оглед на каквито и да са факти и обстоятелства във връзка с материалния и процесуалния закон. Не е искал да се укрива, не е напускал страната, като до настоящия момент не са му връчвани призовки. Има запис на заседанието на Общински съвет – Берковица, като на него са присъствали повече от двадесет лица разпитани от разследващия полицай.

В съдебно заседание касаторът старши полицай при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана – П. Т. А. не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт К. Д., която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в касационната жалба. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касацията – Г. Г. Г. от [населено място] се явява лично и с надлежно упълномощения адв.В. В. от АК – Монтана, като оспорва жалбата. Сочи, че решението на РС-Берковица е правилно и законосъобразно, като твърди пълно съдействие на задържаното лице за разкриване на престъпното деяние, поради което са липсвали данни същият да се укрие. Отрича участието в каквото и да е престъпно деяние. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Берковица е правилно и законосъобразно. Макар издадената заповед за задържане да е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, същата не е съобразена с целта на закона. Издаването на такава заповед е превантивна мярка, за да се предотврати възможността на задържаното лице да се укрие или да повлияе на разследването, докато в настоящия случай не са били налице тези предпоставки. Предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Според чл. 211, ал. 1 от АПК, жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.

С Разпореждане рег.№56/11.02.2026г. съдът е конституирал страните в лицето на жалбоподателя – настоящ ответник и ответник по жалбата – издателя на оспорената заповед за задържане, като е посочил в насрочването да се призоват страните и РП – Монтана, ТО – Берковица. Видно от изготвения списък на призованите лица ТО-Берковица към РП – Монтана е призована за насроченото производство в качеството и на заинтересована страна. В хода на съдебното следствие ТО-Берковица към РП – Монтана не е взела участие, но видно от оспореното Решение е посочена, като заинтересована страна.

От фактическа страна Районен съд – Берковица е приел жалбата против оспорената заповед за задържане на лица за допустима и е установил съобразно събраните доказателства – писмени и веществени, че полицейският орган издал заповедта е П. Т. А. – ст. полицай при РУ Берковица, който считано от 20.02.2026 г. заема длъжността старши полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Берковица при ОДМВР, като преди това е заемал длъжността младши инспектор от 10.08.1995 г. е издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена на 30.01.2026 г. в 18:50 часа, като задържаното лице е освободено същият ден в 21:00 часа, за което Г. е подписал разписка. Приложена е Декларация за правата на задържаното лице по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР от същата дата, подписана от Г. в 18:10 часа, от която се установява, че същият е бил уведомен за правата си предвидени в чл. 74, ал. 2, т. 6, буква а-е ЗМВР, като същият е отбелязал, че желае адвокатска защита по свой избор и за негова сметка, както и че не желае адвокатска защита от служебен адвокат; желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане; не желае да се свърже с консулските власти; има здравословно/медицински проблеми и желае медицински преглед от лекар по свой избор и за негова сметка, както и че желае медицински преглед от лекар; има необходимост от спазване на режим по медицинско предписание или диета, тъй като е диабетик и хипертоник. С оглед заявеното е била осигурена медицинска помощ, за което е приложен Фиш за спешна медицинска помощ № 267/30.01.2026 г. от 19:05 часа, в който фиш е отразено, че на лицето е извършен преглед, при който е констатирано, че има кръвна захар 9.8 mm/l и предвид състоянието на пациента е наложително лечение и/и манипулация относно заболяванията, както и че „Отказва манипулация от екипа на ФСМП“ и „Желае лечение от ОПЛ, поради което и не му е приложено каквото и да е лечение или манипулация.

От приложеното Писмо изх. № от 18.02.2026 г. на РП-Монтана, ТО-Берковица е установено, че има образувано ДП № 29/2026 г. по описа на РУ-Берковица, пр. преписка № 462/2026 г. по описа на РП-Монтана от дата 30.01.2026 г. за установяване на това дали е извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 129, ал. 2 НК, като същото не е приключило с повдигане на обвинение. ДП № 29/2026 г. по описа на РУ-Берковица е образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел - пострадал на 30.01.2026 г. От съдържанието на докладната записка е установено, че сигналът за престъплението, за което е образувано ДП №29/2026 г. е бил подаден на 30.01.2026 г. около 16:10 часа от страна на дежурен оператор на ЕЕН 112, за това че общински съветник от [населено място] на име М. Ж. П. бил нападнат по време на сесия на Общинския съвет от жител на [населено място], като на място бил изпратен дежурен автопатрул и същите установили пред входа на Общинска администрация [населено място] лицето М. Ж. П. и по негови данни около 16:00 часа по време на редовно заседание на Общински съвет [населено място], влезли в спор с лицето Г. Г. Г., при което Г. го ударил с длан по тила и го притиснал към бюрото пред очите на присъстващите там членове на Общинския съвет и граждани на [населено място]. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. В. И., Г. Д. Н. и Н. К. Н. относно задържането на ответника.

При така установеното от фактическа страна с оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, състав на Районен съд - Берковица е приел жалбата на Г. Г. Г. от [населено място] за основателна и е отменил Заповед за задържане на лице рег. № 243зз-14/30.01.2026 г., издадена от старши полицай при РУ – Берковица към ОД на МВР – Монтана – П. Т. А., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа във връзка “с установяване съпричастност на извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.12 от НК във връзка с образувано ДП №29 от 30.01.2026г.“ От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съобразно материално правната разпоредба на чл.72, ал.1 от ЗМВР, но е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване да е само с оглед постигане на предвидени в закона цели, а именно да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като несъответстваща на целта на закона съдът е отменил издадената заповед за задържане на лице и е присъдил разноските в полза на ответника по реда на чл.143, ал.1 от АПК.

Касационния състав намира решението на РС – Берковица за неправилно и незаконосъобразно.

Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/. Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.