Решение № 673 от 10.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120201432 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Й. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, против Наказателно постановление № 23-0769-004692/28.02.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. Е.Н. от АК - ***, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за постановяване на справедливо решение, тъй като в този случай административнонаказващият орган не е съхранил доказателства за извършеното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок (предвид липсата на представени по делото доказателства за наличието на всички законови предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН по отношение на жалбоподателя), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 25.12.2023г. свидетелят И. Е. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GA № 194873/25.12.2023г., в който посочил, че на същата дата – 25.12.2023г. около 13:35 по път I-9 км. 249+100 с посока на движение от ПВ ЮГ в посока кв. Крайморие, жалбоподателят Й. Н. И. управлява лек автомобил „***“ с peг. номер ***, собственост на Н. Х. И., ЕГН **********, като при извършена проверка се установило, че е демонтиран шумозаглушител в задната част на МПС.

Свидетелят Г. квалифицирал тези факти като нарушение по чл. 139, ал.

1, т.1 от ЗДвП.

На същата дата препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да впише възражения. Липсват данни и за подадени писмени възражения срещу акта в законоустановения срок за това.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 28.02.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 139, ал.

1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, като АУАН също е съставен от компетентен орган – И. Е. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, съгласно приложеното по делото копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по 2 чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Независимо от това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, по следните съображения.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а не следва да се налице непълноти, неясноти или противоречия.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН основен реквизит на АУАН и на НП е посочването на законните разпоредби, които са нарушени, като същото следва да е пълно, точно и ясно.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП от своя страна предвижда, че който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева - при констатирани значителни неизправности.

Легалните дефиниции за понятията незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат в ДР на ЗДвП, § 6, съответно в т. 71, т. 72 и т. 73.

Съгласно т. 72, "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на същата, действала към датата на извършване на твърдяното нарушение), неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Техническата изправност на автомобила означава, че превозното средство е безопасно за използване по пътищата, отворени за обществено ползване, и че отговаря на задължителните характеристики във връзка с 3 безопасността и опазването на околната среда в съответствие с Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства към Приложение № 5 от Наредбата. За всеки елемент, който се проверява, в Приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, неизправностите са категоризирани в три групи: незначителни, значителни и опасни неизправности.

С оглед горното и предвид диференциацията на неизправностите, направена от законодателя в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, за да бъде ангажирана отговорността на водача за управление на технически неизправно ППС, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна, както и конкретната материалноправна разпоредба, относима към техническата неизправност и конкретно към възприетото й класифициране, съответно като незначителна, значителна или опасна.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и санкционната такава по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, са бланкетни, поради което тяхното съдържание следва да се попълни от конкретно нарушената норма. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 905 от 30.03.2026 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 87/2026 г., Решение № 2174 от 02.07.2024 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 428/2024 г.; Решение № 1098 от 01.07.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 190/2025 г.; Решение № 835 от 19.05.2025 г. на АдмС Перник по к. а. н. д. № 183/2025 г. и др.

В т. 8.1.1., б. "б" от Приложение № 5 на Наредбата, като неизправност на системата за намаляване на шума са посочени случаите, в които част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане.

В процесния АУАН и обжалваното наказателното постановление, обаче, липсва посочване на конкретната разпоредба, която определя липсата на шумозаглушително устройство като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

В оспореното НП липсва и препращане към съответната пояснителна и конкретна разпоредба от ППЗДвП, допълваща текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, която урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни.

Предвид липсата на посочена конкретна материалноправна разпоредба, относима към техническа неизправност, която се твърди, обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, а поради това непълна и е следвало да се запълни с конкретна норма от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата 4 изправност на пътните превозни средства и от чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите. Непосочването на правната норма, която определя липсата на шумозаглушително устройство като значителна неизправност, е съществено нарушение на правото на защита на нарушителя, защото не позволява на привлеченото към отговорност лице да узнае и правните причини, поради които са ангажира административно наказателната му отговорност. Нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не може да се отстрани в съдебната фаза на административнонаказателното производство и има за последица единствено отмяна на наказателното постановление.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026г., сключен между жалбоподателя Й. Н. И. и адв. Е.Н. от АК - ***, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер н а 100 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).