Акт от 14.09.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№168 гр.

Велико Търново, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд –

Велико Търново, в публично заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА

ЯНЕВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП – Донка Мачева, като разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно АХД №10153/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационната жалба на И.Й.Г., подадена чрез *** К.Ф. от ГАК, против Решение №75/28.06.2019 г., постановено по адм. дело №14/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от постоянно светеща лампа, пречеща на съня, за периода 19.01.2016 г. – 19.05.2018 г.; невъзможност за надлежно съхранение на личните вещи за посочения период и поради ползването на открит санитарен възел за периода 30.03.2017 г. – 19.05.2018 г.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че необходимостта от засилен надзор и охрана по смисъла на чл. 54 от ППЗИНС не оправдава засягането на правата на ищеца в обема, в който те са засегнати в случая – до степен на нарушаване на принципите, заложени в чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 3 от ЗИНЗС. Моли да се отмени атакуваното решение по описа на ГАС и да се уважат предявените искове, като се присъди обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“, чрез *** О., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. По отношение на санитарния възел отбелязва, че има произнасяне на ВАС. На съображенията за постоянно светеща лампа възразява, че това са мерки, характерни за сектора със засилено наблюдение. По повод съхраняването на личен багаж изтъква наличието на шкаф, недостатъчното място за поставяне на допълнителен такъв и възможността за ползване на затворническия склад, от която лишеният от свобода не се е възползвал. По тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В представен отговор на касационната жалба се претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор Мачева дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Предлага решението на ГАС да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Велико

Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Местната подсъдност на делото е определена в хипотезата на чл. 133, ал. 6 от АПК с Определение №9408/14.07.2020 г. по адм. дело №7014/2020 г. на ВАС.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред

Административен съд – Габрово се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС по искова молба на И.Й.Г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца общата сума от 4 400,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени през периода от 14.05.2017 г. до 14.05.2018 г., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претърпените неимуществени вреди са описани както следва: 3 000,00 лева заради постоянно светеща лампа, пречеща на съня; 600,00 лева заради невъзможност за надлежно съхраняване на лични вещи и 800,00 лева заради ползване на открит санитарен възел.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав е установил от фактическа страна, че в процесния период И.Г. пребивава в Затвора в гр. Ловеч, където изтърпява наложено му наказание лишаване от свобода. В периода 19.01.2016 г. – 19.05.2018 г. последният е настанен в Режимен коридор, спално помещение №108, където изтърпява наказанието си в постоянно заключено помещение при специален режим и осветлението не се гаси. Личните си вещи Г. съхранява в помещението, в което е настанен, където има монтиран един шкаф. По идентичен начин в килиите в целия коридор са изградени тоалетни помещения с преграда. Г. страда от неинсулинозависим диабет от 2015 г. През процесния период липсват данни за проведени очни прегледи и проверка на нивото на кръвна захар.

Установено е, че с Решение

№34/26.03.2018 г. по адм. дело №204/2017 г. на Административен съд – Габрово на И.Г. е присъдено обезщетение за периода 01.01.2016 г. – 29.03.2017 г. както следва: 800 лева за наличието на открит санитарен възел в килията и 200 лева за липса на маса и стол в килията.

С Решение №5894/18.04.2019 г. по адм. дело №6607/2018 г. на ВАС първоинстанционното решение е отменено в частта за присъденото обезщетение за размера над 200 лева и искът в тази част (за открития санитарен възел) е отхвърлен.

С Решение №75/28.06.2019 г. по адм. дело №14/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, производството е прекратено в частта относно наличието на открит санитарен възел в килията за периода 01.01.2016 г. – 29.032017 г. В останалата част искът е отхвърлен.

За да постанови този резултат, решаващият съд се е произнесъл от фактическа и правна страна по всяко от изложените твърдения и е приел всички претенции на ищеца за неоснователни.

Изложени са мотиви, че не е налице намерение у затворническата администрация за унижаване или принизяване на лишения от свобода чрез поставянето му в неблагоприятни условия. Режимът, при който Г. изтърпява наказанието си изисква засилен надзор и охрана, във връзка с което са постоянно светещата лампа и откритият санитарен възел. Относно съхранението на личните вещи е посочено, че килията разполага с един шкаф, площта не позволява поставянето на друг, а е налице възможност за ползване на затворническия склад, от която Г. не се е възползвал. Не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на затвора по отношение на Г. във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Недоказан е останал и фактът на причинени вреди по вид и размер. Дори лишеният от свобода да е изпитал дискомфорт, той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед липсата на тези елементи от фактическия състав, недоказана се явява и пряката и непосредствена връзка между бездействието и причинените.

Настоящият касационен състав намира решението за правилно по следните съображения:

При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил относимите за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право.

Касационната инстанция счита, че материалният закон е правилно приложен.

Формираните изводи за неоснователност на предявения иск съответстват на фактически установеното и на приложимото право, а доводите по съществото на спора са правилно мотивирани.

За да бъде приет за основателен иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, чиято причинно-следствена връзка се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

В случая се твърди, че в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС Г. е подложен на нечовешко и унизително отношение чрез постоянното осветление в килията му, ползването на открит санитарен възел там и невъзможността за надлежно съхраняване на лични вещи. Преценката на доказателствата не е установила съставомерно поведение на ответника и това напълно се споделя от настоящия касационен състав.

Неоснователни са оплакванията, че чл. 3 от ЗИНЗС е нарушен поради постоянно изкуствено осветление.

Безспорно специалният режим на изтърпяване на наказанието изисква засилен надзор и охрана, за целите на което е необходима постоянна осветеност. Видно от Писмо рег. 01596/12.03.2020 г. на Затвора – гр. София централното осветление не се гаси от лишените от свобода, а от служител от надзорно-охранителния състав, като след 22 ч. става само дежурното осветление. Признание за това се съдържа и в жалба, входирана от касатора в АС – Габрово на 13.04.2020 г. Няма нормативни изисквания и не са разписани конкретни стойности за степента и продължителността на изкуствената осветеност на помещенията в местата за лишаване от свобода. Нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС са посочени конкретни параметри за степен и продължителност на необходимата осветеност. Като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е регламентирана липсата на достатъчно осветление, но не и обратното – прекомерност на осветлението.

Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС степента на изкуственото осветление се определя с правилника за прилагане на закона. От своя страна ППЗИНЗС също не съдържа изрични норми относно продължителността на изкуственото осветление в затворническите килии. В чл. 20, ал. 2, изр. второ от правилника е посочено, че степента на изкуственото осветление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В Наредба №49 за изкуственото осветление на сградите, в раздел ІV „Норми за осветление на обществени и жилищни сгради“ липсват изрични изисквания за спални помещения в килия в затвор. По смисъла на чл. 36 от Наредбата този тип помещения могат да бъдат определени като помещения в обществени сгради от ІІІ група – помещения, в които се осъществява обзор на окръжаващото пространство, тоест в помещението трябва да се създаде възможност за свободно ориентиране.

Съгласно чл. 38 от

Наредбата най-малката осветеност на условната работна повърхност в помещения в обществени сгради от ІІІ-та група от общото осветление трябва да съответства на нормите, указани в Приложение № 12, а именно минимум 75 lx. От друга страна спалното помещение в килия в затвор би могло да се съпостави с жилищна стая в общежитие. Съгласно чл. 45 от Наредбата средната осветеност в жилищни стаи на общежития при съвместно действие на всички осветители също е 75 lx. Според чл.

44 и чл. 46 от Наредбата за осветление както в обществени сгради, така и за осветление на стаи в общежития могат да се използват луминисцентни лампи с бяла или топло бяла светлина. От страна на ищеца не е проведено пълно главно доказване на твърдените от него обстоятелства във връзка с осветеността, поради което недоказани остават качеството и прекомерната степен на изкуственото осветление в спалното помещение. Съответно невъзможна е преценката дали отговаря на изискванията за осветеност както за обществените сгради, така и за жилищни сгради относно спални помещения в общежития.

Същевременно няма изискване за максимална осветеност на помещенията от ІІІ група в обществени сгради и за помещения в жилищни сгради от тип стаи в общежития и като цяло наличието на въпросното изкуствено осветление не е в противоречие с въведените законови изисквания – в килията да бъде осигурена изкуствена светлина. Освен това, няма данни за претърпян прекален дискомфорт от ищеца, включително от медицинската документация по делото не се установява в рамките на процесния период зрението или въобще здравословното му състояние да се е влошило и това да е в пряка причинно-следствена връзка от прекомерна осветеност. Твърдените физически и психически страдания не надхвърлят пределите на неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които следва да се търпят при изпълнение на наказанието, на което ищецът е осъден. А именно поставянето му в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност на затвора, което изисква да се осигури осветеност, позволяваща осъществяването на засилен надзор и охрана от затворническата администрация.