Решение № 582 от 24.09.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Враца, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420100222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. М. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу Д. Ц. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** .

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вземанията на ответницата, предмет на принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело следва да се считат за погасени по давност поради изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по н.о.х. дело № 602/2003 г. на Врачански районен съд, след влизане в сила на присъда № 3 от 01.02.2007 г., с който изпълнителен лист са присъдени процесните задължения, било образувано изпълнително дело № 9/2008 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й. с рег. № 721 в КЧСИ. Твърди се също, че същото изпълнително дело било прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 13.11.2013 г. поради настъпила перемпция, с получаване на оригинала на изпълнителния лист от взискателката, като от последната дата е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания и същата изтекла на 13.11.2018 г., поради което настъпило погасяване на процесните вземания по давност. Към 2022 г., когато било образувано изпълнително дело № 284/2022 г. на ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900 в КЧСИ, процесните вземания вече били погасени по давност.

По така изложените подробни съображения за недължимост на сумите по 1 изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по н.о.х. дело № 602/2003 г. на Врачански районен съд, след влизане в сила на присъда № 3 от 01.02.2007 г., а именно: сумата 5 141,98 лева – непогасена част от главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието до изплащане на вземането, сумата 550,00 лева-направени по делото разноски и сумата 300,00 лева-направени разноски по в.н.о.х. дело № 233/2007 г. на Окръжен съд гр.

Враца, поради изтекла погасителна давност, ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че не й дължи същите суми като погасени по давност, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

Ответницата Д. Ц. Ц. е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорила иска като неоснователен. Навела е твърдения, че погасителната давност е била прекъсвана както с предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й., така и с последващи действия. Въз основа на същия изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й., след перемирането, било образувано друго изпълнително дело при същия съдебен изпълнител, което впоследствие било предадено на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 в КЧСИ и с район на действие Окръжен съд гр. П.. При справка по делото ответницата научила, че това изпълнително дело било върнато отново като архив на ЧСИ В. Й., но ответницата не била в състояние да осъществи достъп до делото поради заповед № СД-04-2/01.03.2024 г. на министъра на правосъдието, уреждаща прехвърляне на архива на ЧСИ В. Й. към друг ЧСИ, във връзка със загуба на правоспособност от ЧСИ В. Й.. Ответницата е навела и твърдения, че ищецът не е съобразил разпоредбата на & 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето (спирането на погасителната давност за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.), а също и спирането на погасителната давност след загубата на правоспособност от ЧСИ В. Й., тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители при загуба на правоспособност съответният ЧСИ не може да извършва изпълнителни и други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва, а съгласно ал. 4 от същата разпоредба принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на ЧСИ, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. Сочи се, че в случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В. Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на архива на ЧСИ Ц. Н. е извършено на 03.07.2020 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по н.о.х. дело № 602/2003 г. на Врачански районен съд, издаден въз основа на влязлата в законна сила присъда № 3 от 01.02.2007 г., ищецът Л. М. Д. е осъден да заплати солидарно с останалите длъжници и трети по делото лица П. К. Г., Т. А. И. и П. И. И. на ответницата Д. Ц. сумата 5 141,98 лева – непогасена част от главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 2 деянието до изплащане на вземането, сумата 550,00 лева-направени по делото разноски и сумата 300,00 лева-направени разноски по в.н.о.х. дело № 233/2007 г. на Окръжен съд гр.

Враца.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й., прекратено с постановление от 13.11.2013 г. на съдебния изпълнител на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на поискани от взискателя Д. Ц. изпълнителни действия за период от две години. Видно от приложената на л. 9 от делото разписка, на 05.02.2014 г. ответницата Д. Ц. е получила срещу подпис оригинала на изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по н.о.х. дело № 602/2003 г. на Врачански районен съд. Установява се от направените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания, че по изпълнителното дело са постъпвали суми на дати 23.09.2008 г. и 24.02.2009 г.

С молба с вх. № 1839/11.03.2021 г. на ЧСИ Ц. Н. взискателката Д. Ц. е поискала да й бъде изпратен оригинала на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й.. Съдебният изпълнител е отказал с писмо с изх. № 3548/15.03.2024 г. поради обстоятелството, че по соченото изпълнително дело не е открит оригинала на изпълнителния лист.

Видно от писмо с изх. № 1466/19.04.2024 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители, заповед № СД-04-5/04.06.2024 г. на министъра на правосъдието, заповед № 281/15.05.2019 г. и заповед № 93/05.03.2024 г., и двете на административния ръководителпредседателя на Окръжен съд гр. Враца, ЧСИ В. Й. е загубил правоспособност за срок от общо три години на основание чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ – една година във връзка с решение № 41 от 05.05.2019 г. по гр. дело № 4836/2018 г. на Върховния касационен съд (ВКС) и две години във връзка с решение № 228 от 12.12.2019 г. по гр. дело № 3047/2019 г. на ВКС, като служебният му архив е бил запечатан през 2019 г. и е бил предаден на ЧСИ Ц. Н. през 2020 г. Служебният архив на ЧСИ В. Й. повторно е бил запечатан през 2024 г. и е бил предаден на ЧСИ М. Н. на 24.06.2024 г.

Въз основа на оригинала на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й., през 2022 г. е образувано изпълнително дело № 284/2022 г. на ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900 в КЧСИ, по което са извършвани действия по принудително изпълнение.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай е видно от изпълнителен лист от 16.11.2007 г., издаден по н.о.х. дело № 602/2003 г. на Врачански районен съд, след влизане в сила на присъда № 3 от 01.02.2007 г., че процесните вземания произтичат от непозволено увреждане и следователно за тези вземания е приложима петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

В разглеждания случай присъда № 3 от 01.02.2007 г. е влязла в законна сила на 19.07.2007 г., от която дата е започнала да тече давността за вземанията.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за 3 принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на Върховния касационен съд задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Съдът следва да прецени дали по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, които изпълнителни действия да прекъсват давността.

В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства перемпция по отношение на ищеца е настъпила не по-късно от края на 2010 г., тъй като по делото липсват доказателства спрямо него да са извършвани изпълнителни действия след образуването на изпълнителното производство през 2008 г. Въпреки че с Тълкувателно решение № 2 от 2023 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството, изводът за настъпила спрямо ищеца перемпция не по-късно от края на 2010 г. не се променя от обстоятелството, че от направените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания е видно, че по изпълнителното дело са постъпвали суми на дати 23.09.2008 г. и 24.02.2009 г., тъй като ответницата, в чиято доказателствена тежест беше това обстоятелство, не представи доказателства за предприемани изпълнителни действия срещу който и да било от солидарните длъжници по изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й.. Съгласно горецитираното тълкувателно решение при изпълнителни дела, вече прекратени към датата 4

26.06.2015 г., каквото е и настоящото, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт.

Недоказани останаха твърденията на ответницата, че въз основа на същия изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнително дело № 9/2008 г. на ЧСИ В. Й., след перемирането на това производство е било образувано друго изпълнително дело при същия съдебен изпълнител, което впоследствие е било предадено на ЧСИ Ц. Н..