Решение № 12058 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12058 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110115854 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: за И. И. Д., сумата в размер на 29,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в ********************************, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2022г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 4,54 лв., за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022 г., сумата от 4,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,94 лв., за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022 г. и за Р. Х. Д., сумата в размер на 175,25 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в ********************************, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2022г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 27,25 лв., за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022 г., сумата от 26,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв., за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 57757/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба /фирма/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

1

150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д., чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице облигационна правоотношение, възникнало между него и ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла погасителната давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р. Д..

В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Р. Х. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 57757/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

По делото е прието саморъчно завещания, с което наследодателят на ответниците И.

И. Д., Р. Х. Д. и лицето Ц.И. Д. е завещал оставеното от него имущество на своята съпруга – Р. Х. Д.. Приета е по делото и искова молба, с която ответникът И. Д. е предявил срещу Р. Д. и Ц. Д. иск за делба, и съединения с него иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. Съдът служебно установи, че по тази искова молба е образувано гр.д. № 57033/2019г. по описа на СРС, 113 ти състав, като с решение от 20.06.2022г., съдът е допуснал делба на делбената маса, 2 включително и по отношение процесния имот, при квоти между страните, както следва: за Р.

Д. – 6/8 идеални части и по 1/8 идеална част за Ц. Д. и И. Д.. Това решение е влязло в сила, тъй като производството е продължило във втора фаза на делбата. Впоследствие при втората фаза на делбата е направено оттегляне на иска по чл. 69 от ЗН, поради което съдът с определение от 17.07.2023г. е внесъл делото в архив. Следователно съдът приема, че ответниците И. И. Д. и Р. Х. Д. са съсобственици на процесния имот при квоти от по 1/8 идеална част за И. Д. и 6/8 идеални части за Р. Х. Д..

Р. Х. Д. не оспорва твърденията на ищеца, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство се оспорва от ответника И. Д., който посочва, че е гражданин на А. и че не обитава процесния имот.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС /без дата/, се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. ***********, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор с /фирма/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответника. От името на ЕС е сключен договор № 1611/14.08.2002г. с /фирма/, като обстоятелството, че именно /фирма/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната съдебно техническа експертиза.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за открИ.е, промяна или закрИ.е на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на открИ.е на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да 3 ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът И. И. Д. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /фирма/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 6, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време. Установи се че Д. е собственик на имота до размера на 1/8 идеална част. Партидата е видно, че е открита на наследодателя И. Д.. Няма данни до началото на процесния период партидата да е променяна, в предвид по делото че са налице индикации за учредено право на ползване върху имота в полза на Р. Д. и за прехвърляне на 6/8 идеални части от имота на Р. Д. на Ц.

Д.. Съдът е обвързан от постановения диспозитив, с който процесният имот е допуснат до делба при заявените от ищеца квоти между тримата съделители. По делото не са налице доказателства за промяна на партидата и за наличие на договорености между ответника И.

Д. и трето лице или с другите двама съсобственици, че само един или двама от тях ще ползват имота, за които договорености да е уведомено ищцовото дружество. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали Д. е обитавал имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в производството.