Определение № 1873 от 22.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1873 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.220 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Националната агенция за приходите, ЕИК:

131063188 с адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Румен Спецов чрез пълномощника си Галя Петкова – държавен експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания“ на Дирекция „Държавни вземания“ против определение № 3234/05.06.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120101433 в частта, в която е оставено без уважение искането на агенцията за конституиране на Министерството на образованието и науката като страна по делото и като трето лице – помагач на страната на ищеца по делото.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Той описва фактите по делото и заявява, че Министерството на образованието и науката е заплатило на „Алианц Банк България“ АД вземането на банката към Й. Д. А. – Н.а, произтичащо от договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS – 001 – 000782/09.09.2013г. Частният жалбоподател описва процедурата по отпускане и погасяване на кредита по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и подчертава, че компетентен да вземе решение за погасяване на кредитното задължение към банката е министърът на образованието и науката. Според Националната агенция за приходите, тя не претендира свое вземане и страна по материалното отношение е Министерството на образованието и науката. Поради това, НАП иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да конституира Министерството на образованието и науката като съищец по делото, а при условията на евентуалност, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Ответната страна Й. Д. А. – Н.а представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Н.а се позовава на чл.14, ал.3 от ЗКСД, според който когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.

А. – Н.а подчертава, че законът не предвижда процесуална субституция, т.е. държавата да упражни правата на банката или обратно. Тази недопустимост се извлича от чл.14, ал.4 от ЗКСД, според който вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за националната агенция за приходите. Поради това, Й. А. – 1

Н.а иска от въззивната инстанция да остави без уважение частната жалба и да потвърди определението в обжалваната част.

Като взе предвид твърденията на страните, приложените по делото доказателства и практиката на ВКС, Бургаският Окръжен Съд намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Националната агенция за приходите против А. – Н.а с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че А. – Н.а е страна по договор за студентски кредит, отпуснат от „Алианц Банк България“ АД със срок от 10 години. Размерът на отпуснатия заем е 9 600 лева и е усвоен на части. Погасяването на кредита е трябвало да започне след изтичане на гратисния период, който е определен като една година след първата дата на провеждане на последния държавен изпит.

С молба от 01.07.2021г. ответницата е уведомила банката – кредитор, че непогасената част от задължението трябва да се плати от държавата, тъй като е настъпило условието на чл.27, ал.1, т.3 от ЗКСД – раждане на второ дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период. В отговор на уведомлението, банката съобщава на ответницата становището на Министерството на образованието, според което тя не е изпълнила задължението си да плати 25 падежирали вноски в общ размер на 3392,03 лева до раждането на второто дете и тази сума трябва да бъде възстановена от нея. Ответницата е уведомена също, че Министерството на образованието и науката ще заплати оставащата част от задължението, за която не налице неизпълнение. По-късно банката уведомява длъжницата, че кредитът е предсрочно изискуем поради неплащане на три последователни падежирали вноски.

Ищецът твърди, че ответницата не е платила вноските до настъпване на обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД, поради което Министерството на образованието и науката като гарант е заплатило на банката следните суми: 10553,92 лева, представляващи непогасена част от задължението, която не подлежи на връщане от кредитополучателя поради настъпване на обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 от ЗКСД (платена на 01.02.2022г.) и сумата от 3333,73 лева, представляваща непогасени падежирали вноски за периода от 20.03.2019г. до 23.09.2021г. до настъпването на предсрочната изискуемост (платена на 08.02.2022г.)

Ищецът заявява, че при посочените обстоятелства, правото на държавата да получи от кредитополучателя всичко, което е платила вместо него, е възникнало на чл.14, ал.3 ЗКСД в полза на държавата. В резултат на това, НАП образува изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на банката. С влезли в сила съдебни решения, изпълнителният лист е обезсилен и искът на банката е отхвърлен тъй като вземането й е погасено от държавата.

Според ищеца, Министерството на образованието и науката не може да се суброгира в правата на банката, тъй като чл.14 от ЗКСД предвижда специален ред за събиране на вземането. Поради това, Националната агенция за приходите е издала акт за установяване на частно държавно вземане и се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.

Националната агенция за приходите иска от съда да приеме за установено по отношение на Й. Д. А. – Н.а, че същата му дължи сумата от 1 543,53 лева, представляващи главница, ведно със законната лихва от 12.10.2024г. до изплащането, сумата от 1 231,74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.05.2021г., сумата от 426,78 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2019г. до 24.09.2021г. и сумата от 625,01 лева, представляваща законна лихва до 11.10.2024г., които суми подлежат на възстановяване в полза на държавата по отпуснат и усвоен от ответницата студентски кредит, сключен между нея и „Алианц Банк България“ АД.

Й. Д. А. – Н.а представя писмен отговор, в който заявява, че не дължи плащане, тъй като е налице обстоятелството по чл.27, ал.1, т.3 ЗКСД и пояснява, че гратисният период е от 09.09.2013г. до 02.10.2018г. Според ответницата, в конкретния случай са налице всички предпоставки държавата да заплати непогасената част от общия размер на задължението по договора за кредит, а не само непадежиралата част от него. А. – Н.а подчертава, че ЗКСД не поставя изискване кредитът да е бил обслужван редовно и да не е в просрочие.

2

След раждане на второ дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период, кредитополучателят се освобождава от задължението да заплати непогасената част от кредита за сметка на бюджета, като това е илюстрация за държавна подкрепа за млади и образовани родители. Ответната страна въвежда възражение за изтекла давност и прави искане за отхвърляне на исковете.

В исковата молба е обективирано искане на Националната агенция за приходите да бъде конституирано като съищец по делото Министерството на образованието и науката, а при условията на евентуалност – като трето лице – помагач на страната на ищеца.

С определение № 3234/05.06.2025г., Районен съд – Бургас оставя без уважение двете искания. За да постанови това определение, съдът приема, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.26, ал.4 от ГПК, тъй като искът е предявен от Националната агенция за приходите на основание чл.14, ал.4 от ЗКСД, според който вземането на държавата се събира от агенцията. При това положение, според съда, Националната агенция за приходите се явява процесуален субституент на държавата и не предявява чуждо право.

Правото да търси процесните суми принадлежи на държавата чрез Националната агенция по приходите. Министерството на образованието и науката също е държавно учреждение, част от структурата на изпълнителната власт и не е носител на вземането. Поради това, няма причина Министерството на образованието и науката да бъде привлечено като ищец.

Не съществува и основание Министерството на образованието и науката да бъде привлечено като помагач, тъй като Националната агенция за приходите като държавно учреждение, субституент на държавата, няма интерес в тази процесуална функция да встъпва друго държавно учреждение.

Въз основа на изложените факти, Бургаският Окръжен Съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ГПК по делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. В конкретния случай, носител на материалното субективно право, на вземането, е държавата, което се събира от Националната агенция по приходите по силата на чл.14, ал.4 от ЗКСД. Това следва от изричния текст на чл.14, ал.3 от ЗКСД, според който когато държавата изпълни в случаите по ал.2, задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането. При тази законодателна уредба, изводът на районния съд, че държавата е носител на спорното вземане и Националната агенция за приходите не предявява чуждо право, е правилен и обоснован. От това следва, че не е налице основание за конституирането на Министерството на образованието и науката като съищец по делото.

Правилен и обоснован е и извода на съда, че не са налице основанията за конституирането на Министерството на образованието и науката като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес е уредено в чл.219 от ГПК. С правилото на цитираната правна норма са въведени три предпоставки за привличане на трето лице: 1) искането да е направено от ищеца до първото по делото заседание; 2) привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина и 3) третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага.

Правен интерес от встъпване е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомагания ищец може да послужи като повод за предявяване на обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска – главен и обратен трябва да бъде нормативна, договорна или друг вид облигационна връзка (напр. деликт), т.е. обратният иск да зависи от главния иск било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. за уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна. В конкретния случай, не е изпълнено третото условие на чл.219 от ГПК, а именно Националната агенция по приходите да има обратен иск против Министерството на образованието и науката. Поради това, искането на агенцията правилно е оставено без 3 уважение.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3234/05.06.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120101433 в частта, в която е оставено без уважение искането на агенцията за конституиране на Министерството на образованието и науката като страна по делото и като трето лице – помагач на страната на ищеца по делото.