Решение № 51 от 02.03.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Момчилград, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100626 по описа за 2021 година

Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред .

В своята искова молба ищцата Р. Р. Т. заявява, че със ответника АНТ.

П. Т. са сключили гр.брак на 08.10.2004г. в гр.Момчилград, за което е бил съставен акт № ****/ 2004г. на общ.Момчилград. От брака са имали родени две деца- А.А. Т., роден през 2005г. и К.А. Т., роден през 2017г. Ищцата заявява, че по време на брака си са придобили движими и недвижимо имущество с ответника.

В иска се твърди, че в самото начало на брачното им съжителство са заживели в жилището на неговите родители в гр.Момчилград, и отношенията им са били добри и нямали финансови затруднения, т.к. и двамата работели.

През 2005г. се родило първото им дете, а през 2010г. ответникът е започнал работа като международен шофьор и често отсъствал от дома им, и тя се грижела за семейството и децата. През 2017г. им се родило второто дете, и през същата година ответникът е променил работата си, като е започнал с международни доставки на пратки от и на физически лица с основна дестинация Великобритания. Новата работа на ответника пак е била свързана с чести и продължителни отсъствия от дома и семейството и грижите били 1 поети отново от нея. Ищцата твърди, че в този период се променило поведението на ответника и той започнал да се отчуждава от нея и семейството, като започнал да става раздразнителен и заядлив. Започнал да се прибира все по рядко и обясненията му за това са били, че имал работа. В последните три-четири години се прибирал за по няколко дни в дома си, но тя е търпяла това в името на децата и семейството. През миналата година разбрала, че ответникът има любовна връзка с друга жена, която се казвала В.Н. от Пловдив. За наличието на любовница е получила обаждане от непознато за нея лице, и тя лично е посетила адреса, за който е получила обаждането, и това е било в гр.Кърджали, където на посоченият адрес е заварила съпруга си с другата жена. При проведен разговор с ответника последният е заявил, че има връзка не само с една жена. Въпреки това и в името на семейството и децата тя е продължила да търпи това. Ищцата заявява, че на бъдни вечер през 2020г. ответникът й заявил намерението си да се разведе с нея и да заживее с другата жена. Посочва няколко конкретни примера за напускането на семейното жилище от ответника и неговото завръщане, като окончателно на 18.08.2021г. ответникът е напуснал дома им и заживял в Пловдив с любовницата си, а те с децата са останали в семейното жилище.

Ищцата твърди, че бракът им е бил дълбоко и непоправимо разстроен, и същият съществувал само формално, като вината за това е била на ответника.

Предвид на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между тях, по вина на ответника.

Претендира след прекратяване на брака да получи предбрачното си фамилно име, като в исковата молба няма претенция за семейно жилище. Претендира упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, и иска същите да имат местоживеене при нея, и предлага на ответника да се определи съответен режим на лични отношения със децата, както и същият да бъде осъден да заплати съответна издръжка- в размер на 600 лева за първото дете и 400 лева за второто дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание се явява със адв.Д.К., и поддържа иска, по изложените във исковата молба и изразени във съдебно заседание съображения. Представя списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

2

Ответникът, чрез адв.Д.П. от АК- Пловдив, е отговор писмено в срока по чл.131 от ГПК и не оспорва, че между страните е настъпило отчуждение, в резултат на което се разделили на 18.08.2021г. и ответницата с децата са останали в жилище, собственост на майката на ищцата и последната се грижела за тях. Оспорва твърденият на ищцата за заядливо и агресивно поведение. Иска прекратяване на брака без произнасяне за вината за разстройството на брака. Предлага род.права по отношение на децата да предоставят на майката, със съответен режим на лични отношения, който да бъде установен за него и децата. Предлага да заплаща издръжка на своите деца, като на първото да е в размер на 350 лева, а за второто- 250 лева. В съдебно заседание поддържа отговора и заявява, че спорът е само за размера на издръжката и заявява, че ответникът е безработен и не може да плаща претендираният размер на издръжката. Представя списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от 08.10.2004г. общ.Момчилград, се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 08.10.2004г. в гр.Момчилград, като ищцата е приела да носи и фамилното име на своя съпруг– Т., а предбрачното й фамилно име е било П..

От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от 26.09.2005г. на Община Кърджали, се установява, че страните по настоящото производство са родители на детето А.А. Т. с ЕГН- ********** . От служебна бележка от 03.12.2021г. на Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“- Кърджали, е видно, че детето А. е ученик в 10 клас в това училище.

От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0118 от 21.03.2017г. на Община Момчилград, се установява, че страните по настоящото производство са родители на детето К.А. Т. с ЕГН- ********** . От служебна бележка от 03.12.2021г. на Детска градина „Зорница“- Момчилград, е видно, че детето К.

3 посещава тази детска градина.

Ищцата е представила удостоверение за брутен доход от 11.11.2021г., изд. от ОД „Земеделие“- Кърджали, от което се установява, че същата работи в посочената институция, и за периода от м.ноември 2020г. до м.октомври 2021г. има годишно брутно възнаграждение в размер на 12 862,55 лева, или средномесечно- 1 071,88 лева.

Със представената ДСМПИС се установява, че страните в режим на СИО са придобили поземлен имот с площ от 563 кв.м. и три МПС /описаните/.

Ответната страна представя копия на заповед за прекратяване на трудовите правоотношения от 01.02.2022г. на „*******“ 2014“ЕООД и ответника по взаимно съгласие, уведомления по смисъла на чл.62 ал.5 от КТ, амбулаторен лист от 08.02.2022г.- за наличие на определени здравословни оплаквания, банкови документи /изд.на името на Виктория Димитрова/, от които и видно, че към от 01.02.2022. ответникът има прекратен трудов договор по взаимно съгласие и няма друг регистриран трудов договор.

Представен е доклад на Дирекция “Социално подпомагане”Момчилград, отдел “Закрила на детето”, в който са отразени обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора. Били разделени от месец август 2021г., като майката с децата живеели в гр.Момчилград, ул.*****“ №12, вх.В, ап.13, в жилище, което е било собственост на децата, а ответникът се изнесъл и заживял в Пловдив, в жилището на своята партньорка. Основни грижи за децата е полагала майката, с помощта на родителите на ответника, като бащата е имал изградена добра връзка с децата и си комуникирали редовно.

По делото като свидетели са разпитани лицата Н.Б. /позната на страните/, М.Д. /сестра на ищцата/ и Павел Т. /баща на ответника/, с чиито показания се установят описаните в исковата молба и в отговора обстоятелства, а именно, че страните са съпрузи, имат две родени деца, семейното жилище е било апартамент, който е бил собственост на децата /прехвърлен им от бащата на ответника /сиреч дядото/ на същите/, разделили се през м.август 2021г., т.к. ответникът е имал извънбрачна връзка с друга жена и той е напуснал семейното жилище и заживял при другата жена, като в жилището са останали ищцата с децата.

Установява се с техните показания, че основни грижи за децата полага 4 майката, с помощта на родителите на страните, както и се установи, че ищцата работи в фонд „Земеделие“ с заплата около 1 000 лева, а бащата е бил международен шофьор /правил доставки на стоки в чужбина/. Децата и бащата са поддържали връзки и бащата е осигурявал съответни подаръци и дрехи. Свидетелките посочват, че голямото дете има нужда от 900-1000 лева месечно за издържа, а малкото- около 500 лева. Свидетелите посочват конкретни детайли от брачният живот на страните, както и за раздялата на същите, в т.ч. и подробности, касаещи отношенията им след раздялата, в т.ч. и отношенията на бащата с децата.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина ответника по делото.

Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на ищцата по делото, така и от поведението на ответника, а също така и от показанията на свидетелите, а именно, че съпрузите, като семейство не живеят заедно от август миналата година, и че бракът не може да просъществува повече.

Безспорно е обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По отношение на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира, че ответникът е допринесъл със своите действия- същият е имал брачно провинение- имал е извънбрачна връзка и е напуснал семейното жилище и двамата съпрузи заживели в различни жилища /ответникът в жилището на извънбчрачната си партньорката си в Пловдив, а ищцата и децата са останали в семейното жилище/. Съдът намира действията на ответника като нехарактерни за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ, и същите са довели отчуждаването между тях, в резултат на което страните се разделили.

Съдът счита, че отговорност за това състояние на брака на страните е виновното поведение единствено и само на ответника, който е имал извънбрачна връзка и напуснал семейството и заживял на друго място с друга жена, за което са налице достатъчно доказателства- показанията на свидетелите, и писмените доказателства, както и направени признания в тази насока. Предвид на това съдът приема, че ответникът по брачното дело със 5 своето поведение е допринесъл до загубване на чувството на любов и уважение, и е допринесъл до разпадането на тази брачна връзка. Т.е., по така описания начин, ответникът, като съпруг, е изразил своето неуважение към съпругата си, и със своето поведение е нарушил нормални контакти по време на съвместното съжителство. Очевидно е, че ответникът, показвайки неуважително поведение спрямо своята съпруга, не е положил достатъчно усилия за запазването или възраждането на брака им, поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му.

Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.

Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, т.к., е налице укоримо поведение от негова страна спрямо ищцата по делото, което е недопустимо по една брачна връзка. Предвид на това съдът приема, че са налице условията за прекратяване на брака по вина на ответника, по изложените по- горе доводи.

Съдът, като установи, че от брака си страните имат родено две дете, намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна издръжка на децата, както следва;

Упражняването на родителските права над роденото от брака де ца А. и К. следва да бъде предоставено на майката- ищцата по делото, и на същите следва да се определи местоживеене при майката /в гр.Момчилград, ул.*****“ №12, вх.В, ап.13/, като за бащата следва да се определи съответния режим на лични отношения, а именно да вижда и да взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, и един месец в годината, през лятото, във време, което не съвпада със платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, когато децата имат желание, а бащата има възможност да ги взима след предварителено съгласуване с майката, като вземането и връщането на детето следва да става в дома на майката- на горният адрес.