Определение № 3078 от 18.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3078 гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002102864 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр.д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263067 от 13.05.2021г. по гр.д.

№ 11606/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от СД „ХИК-91Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П. № *, а именно: първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежи на „Исма” ЕООД - длъжник в изпълнителното производство.

Касационната жалба е подадена от ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”. За обосноваване допускането на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ в производството по несъстоятелност приложими ли са правилата на чл. 368 ТЗ (касаторът вероятно има предвид чл. 638 ТЗ) по отношение на всички изпълнителни производства или само по отношение на тези, образувани от кредитори на несъстоятелния длъжник; 2/ приложимо ли е правилото на чл. 717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник; 3/ какво означава „противопоставими на длъжника права“ по смисъла на чл. 717з, ал.1 ТЗ - дали всякакви субективни права или само правата, които купувачът от проданта придобива; 4/ в производството по несъстоятелност оправомощен ли е синдикът да преценява включването и изключването на имущества от масата по несъстоятелността въз основа на евентуална относителна недействителност на транслативни сделки, с които тези имущества са 1 придобити от праводатели на несъстоятелния длъжник или от самия него; 5/ липсва ли процесуална възможност кредитори на праводател на несъстоятелния длъжник, обезпечени с възбрана върху негово (впоследствие на несъстоятелния длъжник) имущество, да реализират вземанията си в хода на производството по несъстоятелност; 6/ припокриват ли се по съдържание обезпечителната и изпълнителната възбрана; 7/ кого ползва обезпечителната възбрана - кредиторът, по чието искане е наложена или всички взискатели в изпълнителното производство при реализиране на правата на обезпечения кредитор по нея. Спрямо поставените въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Ответниците И. Л. С. и И. П. С. представят отделни писмени отговори, изготвени от пълномощника им адв. К. М., които са с идентично съдържание. Молят да не се допуска касационно обжалване.Претендират разноски.

Ответникът „Исма“ ЕООД чрез пълномощника адв. М. също изразява становище да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Производството е по иск по чл. 440 ГПК, предявен от СД„ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. за установяване, че първият ответник, като длъжник в изпълнително производство, не е собственик на недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението за удовлетворяване вземане на кредиторите И. П. С. и И. Л. С..

Производството по изпълнителното дело е спряно като обезпечение на настоящия иск.

Ищецът твърди, че е собственик на спорните имоти, които е придобил в откритото производство по несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД. Счита, че наложената порано обезпечителна мярка - възбрана върху имотите не му е противопоставима на основание чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, респ. чл. 717з, ал. 1 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно установено следното:

На 08.08.2013г. е вписана възбрана върху процесния имот по персоналната партида на собственика „Исма” ООД за обезпечаване на предявени от ответниците-физически лица И.

П. С. и И. Л. С. срещу дружеството искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ.

На 12.11.2013г. (след налагане на възбраната) недвижимият имот е продаден от „Исма” ООД на „Моника Комерс” ЕООД.

На 27.08.2014г. този приобретател е прехвърлил собствеността на „Моникс имоти 14” ЕООД. На 28.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на приобретателя „Моникс имоти 14” ЕООД по т.д. № 23/2017г. по описа на ОС-гр. Хасково. На 01.08.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата. На 26.09.2017 г. съдът по несъстоятелността е издал Постановление № 7, влязло в сила на 06.10.2017г., с което е възложил процесния имот на ищеца СД „ХИК-91Пацев с-ие”.

Въз основа на издаден на 18.09.2017 г. изпълнителен лист в полза на ответниците-физически лица по влязло в сила съдебно решение е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ 2

Ст. П. за принудително удовлетворяване на изпълняемото право, част от което е било обезпечено чрез налагане на процесната обезпечителна мярка възбрана на спорния имот.

Това изпълнително дело е спряно като обезпечение на настоящия иск въз основа на обезпечителна заповед от 09.08.2019 г.

При тези факти съдът е посочил, че основният правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху това дали възбраненият по искане на ответниците-физически лица имот е идентичен с този, който е придобит от ищеца с Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, както и дали предходно наложената върху придобития от СД „ХИК-91-Пацев и сие” имот възбрана, като обезпечение на предявените от И. П. С. и И. Л. С. срещу длъжника по изпълнението „Исма” ЕООД искове, е противопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. на купувача по извършената в производството по несъстоятелност публична продан.

По първия спорен въпрос съдът е установил, че според техническата експертиза в поземлен имот *** са изградени две самостоятелни сгради: цех, понастоящем с идентификатор ****, и пристройка към цеха, понастоящем с идентификатор ****. В. е наложена именно върху процесния имот с идентификатор **** и тя обхваща всички самостоятелни обекти вътре в сградата, вкл. и след като те са обособени към 29.10.2013г. Това е видно и от Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, на което самият ищец основава своята процесуална и материална легитимация. В него са отразени старите идентификатори на имотите, както и фактът, че цехът за ксероксни барабани е в поземлен имот № *. В устните си обяснения вещото лице пояснява, че двете сгради са представлявали една сграда с идентификатор *, като сградата с идентификатор * е на две нива; обезпечителната заповед от 2013 г. (издадена по искане на ответницитефизически лица) касае сградата, която по КК е нанесена с идентификатор ****. При тези изводи е направен положителен извод за наличие на идентичност между възбранения имот и придобития от ищеца с постановлението за възлагане.

По втория спорен въпрос съдът е приел, че правните последици на извършена публична продан на недвижим имот са ясно посочени в чл. 717з, ал. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2 ГПК, а именно, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е притежавал върху имуществото, т.е. законът поставя възникването и обема на правата на купувача в зависимост от съществуването на правата на несъстоятелния длъжник. Ако длъжникът по изпълнението (вкл. и несъстоятелният длъжник) не е собственик на изнесената на публична продан недвижима вещ, купувачът не може да придобие това вещно право. По сходен начин е регламентирана и противопоставимостта на права върху обекта, предмет на индивидуалното (по ГПК) и на универсалното (по ТЗ) изпълнително производство - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Макар и формално различието да касае лицето, на което правата на трети лица могат да се противопоставят - при индивидуалното 3 изпълнително изпълнение по отношение на взискателите, а при универсалното изпълнително изпълнение по отношение на длъжника, законодателната идея е ясна: на купувача по изпълнението (индивидуално и универсално) могат да се противопоставят права на трети лица, които са придобили правата, предмет на публичната продан, надлежно от длъжника по изпълнението преди извършването на публичната продан, т.е. ако длъжникът е притежавал правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната (обезпечителна или изпълнителна), купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание, като извършени продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната продан и обратно правата на трети лица върху недвижимия имот, противопоставими на длъжника, остават противопоставими и спрямо лицето, на което впоследствие е възложен имота. В настоящия случай въз основа на наложената обезпечителна възбрана по силата на чл. 401 ГПК във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК всички действия на разпореждане с имуществото, послужило за обезпечение на претенциите на И.

П. С. и И. Л. С., извършени след възбраната, са относително недействителни (непротивопоставими) спрямо обезпечените кредитори. Сключените сделки са действителни между страните, но не могат да бъдат противопоставени на тези кредитори. Поради това спрямо обезпечените кредитори се счита, че прехвърляне не е имало. Това се отнася и за разпореждане с възбранения имот, извършено с публичен акт с вещнотраслативно действие – постановление за възлагане, издадено от съда по несъстоятелността. По тези съображения съдът е намерил за неоснователен доводът на ищеца, че възбраната е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. непротивопоставима на купувачите по публичната продан съгласно правилото на чл. 638, ал. 4 ТЗ. За да изясни действителната нормативна воля на законодателя съдът е извършил систематично, логическо и телеологично тълкуване както на тази правна норма, така и на нормативната цел на индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител и синдикът са изрично овластени от закона органи на публична власт, които при принудителното изпълнение на парично притезание (в производството по несъстоятелност винаги изпълняемото право е парично - арг. чл. 617, ал. 2 ТЗ) притежават правомощие да установят секвестируемите имуществени права на длъжника, да ги превърнат в пари (да ги осребрят) и събраната сума да я разпределят между кредиторите на длъжника - съобразно съществуващите привилегии. И макар една от основните цели на производството по несъстоятелност да е насочена към обезпечаване справедливото удовлетворяване на кредиторите (в случай че е невъзможно да бъде оздравено предприятието на дружеството-длъжник), нормативните правила, уреждащи осребряването на длъжниковото имущество и в частност извършването на публичната продан с нейните материалноправни последици са сходни при индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Тези два института според съда, разкриват значителни сходства, което представлява и нормативно основание да бъдат уредени по сходен начин. И двата органа на изпълнението - съдебният изпълнител и синдикът, осъществяват публични функции под контрола на съда (при индивидуалното производство опосредено - чрез жалба срещу 4 неговите действия по реда на чл. 435 ГПК, а при универсалното, принципно, пряко - арг. чл.