Решение № 123 от 14.11.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Девин, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100243 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.357, във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.242 КТ, чл.269 – чл.270 КТ; чл.221 КТ и чл.224 КТ.

Образувано е по предявени искове от Б. А. Б., с ЕГН **********, от с. Т., общ. Д., обл. Смолян, чрез пълномощник адв. Ст. Д. М. от АК Смолян, със съдебен адрес: гр.С., бул. Б. № *, ет.* против „Ю. И.“ ЕООД,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Д., обл.

Смолян, представлявано от управителя Ю. С. И. за осъждането му да заплати на ищеца Б. А. Б., с ЕГН **********, от с. Т., общ. Д., обл. Смолян сумите, както следва: 1) трудови възнаграждения, дължими по сключен между тях трудов договор № 00000068/22.03.2021г. за периода от 01.01.2022г. до 16.01.2023г., в размер на 8 803.00 лева, според минималната месечна заплата, вписана в договора 650.00 лева, която е била минимална работна заплата в страната към онзи момент, както и с изменението на минималната работна заплата, считано от 01.04.2022г., ведно със законната лихва за забавено плащане на заплатата за всеки един месец от този период, от датата на възникване на задължението според уговореното в трудовия договор до датата на окончателното й заплащане; 2) сумата за обезщетение, поради прекратяване на трудовия договор без предизвестие от работника, поради забавяне плащането на дължими трудови възнаграждения в размер на брутното трудово възнаграждение, дължимо към датата на прекратяване на трудовия договор 710.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2023г. до датата на окончателното и изплащане от ответника и 3) обезщетение за неизползван годишен отпуск за времето, през което е работил при ответника от 22.03.2021г. до 16.01.2023г., в размер на 1 140.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяване на трудовия договор 16.01.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски.

1

Ищецът поддържа в исковата молба , че с Трудов договор № 00000068/22.03.2021г. е бил назначен при ответника на длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“, с код по НКПД 83222006. Договорът бил сключен, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, с място на работа „ Цех за производство на млечни продукти“ - с.Т., при трудово възнаграждение 650.00 лева месечно, с периодичност на изплащане – до 15 число на следващ месец. След като подписали договора, двата екземпляра останали при ответника с обяснението, че трябва да бъде регистриран. До края на 2021год. ответникът му плащал редовно и заплатата срещу подпис във ведомост и уговорените 30.00 лева на ръка след всеки курс, според отчетните документи, които представял за изкупуването. През този период не е имало, никакви проблеми в работата.

В началото на 2022г. ответникът обяснил на ищеца, че поради промяна в икономическите условия изпитва затруднения и че за известен период ще му заплаща по 30.00лв. на курс, а заплатите ще му изплати наведнъж, когато си стъпи на краката и когато нещата в икономиката се подобрят.

Към 16.01.2023г., от която дата е прекратен договора му с ответника, той му дължал като неизплатени заплати следните суми: 1) за месеците I, II и III 2022 год. – 3 мес. х 650.00 лева = 1 950.00 лева; 2) за месеците от IV.2022год. до XII.2022г. – 9 мес. х 710.00 лева = 6 390.00 лева и 3) за 15 дена на 2023г. – 463.00 лева = 463.00 лева или общо 8 803.00 лева.

От извършена справка в НОИ разбрал, че ответникът не го е осигурявал за всички месеци, през които е работил при него, а само от м. март 2021г. до 31.08.2021г., сезирал с жалба Дирекция „ИТ“ гр. Смолян при ИА „ГИТ“, която го е уведомила да потърси правата си по съдебен ред, а дължимите от ответника и неплатени здравни осигурителни вноски за периода от 31.08.2021г. до месец май 2023г., общо в размер на 551.80 лева внесъл сам, която сума ще претендира по съдебен ред в друго производство.

Поискал от ответника да му предостави неговия екземпляр от трудовия договор, който не му бил предал до тогава в нарушение на закона, както и да оформят документално прекратяването му без предизвестие от негова страна, поради забавяне на изплащане на дължимите му трудови възнаграждения за продължителен период - повече от година. Понеже ответникът не реагирал на тази устна молба посетил на 02.06.2023г. ответното дружество, а от там отказали да му предадат неговия екземпляр от трудов договор, както и другите документи, съгласно разпоредбите на КТ. Отказали да му заплатят дължимите заплати. Отказали и да приемат и заведат в деловодството писмена молба за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие, считано от 16.01.2023г., поради забавяне на изплащането на дължими заплати. Вместо това му връчили заповед № 26/01.09.2021год. за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, която той подписал, за да има все пак някакъв документ за завеждане на настоящото дело, въпреки че тя представлява документ с невярно съдържание - заповедта е антидатирана. В нея е посочено, че е изготвена на 01.09.2021г. и че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 01.09.2021г. Твърди, че е създадена много по-късно от посочената в нея дата единствено, с цел доказване на невярно обстоятелство, относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в нея, най[1]вероятно след започналата 2 проверка, която е извършила Дирекция „ИТ“ гр. Смолян, когато още не му е била връчена. Доказателство, че заповедта е антидатирана и не е съставена на посочената в нея дата 01.09.2021г. и че трудовият му договор не е бил прекратен на посочената също в нея невярна дата 01.09.2021г. са представените с исковата молба копия от документи за изкупуване на мляко за ответника чак до 14.01.2023г. От тях е видно, че е полагал труд при ответника, на основание сключения и посочен по-горе трудов договор, до средата на месец януари 2023г. В заповедта е посочено, че причината за прекратяване на договора е „взаимно съгласие, изрично в писмена форма“, което оспорва като неизразено, нито писмено, нито устно, нито някога е подписвал документ с такова съдържание.

На 02.06.2023г. при посещение при ответника го уведомил без предизвестие, че прекратява договора, тъй като не са му платени дължимите заплати за една година, но ответникът е отказал да заведе официално това писмо в дневника за кореспонденция и да му даде входящ номер.

С оглед гореизложеното, изрично оспорва заповед №

26/01.09.2021г. за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, в частта и относно вписаната дата на съставянето й 01.09.2021г., относно вписаната като дата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.09.2021г., относно вписаната причина за прекратяване „по взаимно съгласие, изразено в писмена форма“, поради което моли на основание чл.193 ГПК да бъде открито производство по оспорване истинността на тази заповед и съдът се произнесе изрично с определение относно тези нейни части.

На основание чл.224, ал.1 КТ моли съда за периода от 22.03.2021г. до 16.01.2023г. да присъди обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, след прекратяване на трудовия му договор.

За 2021г. такова му се дължи за 9 месеца - от април до декември, за 12 месеца за цялата 2022г. и за 15 дни през януари 2023г., което се равнява на 1 140.00 лева общо.

Твърди, че предвид гореизложеното за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за осъждане на ответникът да му изплати дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.01.2022г. до 15.01.2023г. в горепосочения размер от 8 803.00 лева. На основание чл.327, ал.1, т.З КТ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение; На основание чл.221, ал.1 КТ работодателят - ответник му дължи и обезщетение в размер на 710.00 лева - брутното му трудово възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез адв. С. е представен писмен отговор, в който възражение за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че по силата на Трудов договор № 00000068/22.03.2021г., сключен между ищеца Бл. Ас. Б. и ответното дружество „Ю. И.” ЕООД на 23.03.2021г., ищецът е постъпил на работа на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил”, в цех за производство на млечни продукти - с. Т., обл. Смолян, с основно месечно трудово възнаграждение в рр на 650.00 лева. Със Заповед № 00000026/01.09.2021г. е прекратено 3 трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.09.2021г., която заповед е подписана от него. На 02.09.2021г. е подадено Уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, регистрирано в системата на НАП с вх. № 21388213019677/02.09.2021г., за което е издадена справка за приети и отхвърлени уведомления с изх. № 21388213019677/02.09.2021г., че уведомлението за прекратяване е прието.

Оспорва твърденията на ищеца за антидатиране на Заповед № 00000026/01.09.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като справката от НАП и заповедта били подписани собственоръчно от него.

Твърди, че на ищеца са изплатени дължимите за периода от 22.03.2021г. до 01.09.2021г. трудови възнаграждения, включително и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск - за 8 дни, за което представя разчетно платежни ведомости за заплати. Заповед № 00000026/01.09.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ по молба на ищеца. След регистриране на уведомлението в НАП Б. Б. собственоръчно подписал заповедта и справката от НАП, но не ги взел.

Поради това оспорва иска за заплащане обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в р-р на 710.00лв. като неоснователен, тъй като трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и не се дължи предизвестие от страните. Работата на ищеца била да изкупува мляко се договорили освен заплатата допълнително да му плаща надница от 30.00 лева на ръка, без документ, за всеки извършен курс, а от 01.04.2022г. поради увеличение на МРЗ започнал да заплаща по 40.00 лева на ден. В случая извършваната от Б. Б. дейност във връзка с полагането на труд не е имал характер на трудово правоотношение, с определено работно място, работно време, почивки, отпуски, получавано трудово възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина. Ю. И. пояснява също, че от 12.12.2021г. до месец юни 2022г. мандрата почти не е работила поради липса на суровина, тъй като пътя за с.Т. е бил разрушен от настъпило природно бедствие и е бил затворен за ремонт, и е нямало възможност да преминават МПС-та, при което Ю. И. не е изкупувал мляко. /В тази връзка представяме писмо изх. № 91-2402/14.06.2022г. на Община - Девин/. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 22.03.2021г. до 16.01.2023г. в размер на 1 140.00 лева, като неоснователен, тъй като ищеца е бил в трудово правоотношение с „Ю. И.”ЕООД през периода 22.03.2021г. до 01.09.2021г., след което трудовото правоотношение е било прекратено на 01.09.2021 г. Това е констатирано и от Д ”ИТ” - гр.

Смолян, видно от писмо изх. № 23021248/30.03.2023г. За този период на Б. А.

Б. се полагат 8 дни платен годишен отпуск, който му е бил заплатен със заплатата за м.август 2021г. - видно от разчетно- платежна ведомост за заплати за м. август 2021г. Оспорват се твърденията в исковата молба, че на ищеца са отказали да му предадат екземпляр от трудовия договор и другите документи, тъй като ищецът умишлено не е ходил да ги получи по-рано.

В съдебно заседание ищецът лично и с адв. М. поддържат предявените искове, по съображения, изложени в писмена защита. Твърди, че трудовият му договор не е прекратен на 01.09.2021г. по взаимно съгласие.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е била връчвана на ищеца и поради това действието на трудовия договор е продължило до прекратяването 4 му едностранно от ищеца на 16.01.2023г. Представени са по делото приемателно предавателни протоколи след 01.09.2021г. до 14.01.2023г., от която дата е бил последния протокол, а и свидетелските показания доказват, че трудовият договор е действал в този период. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди сторените разноски по делото.