Решение № 3853 от 27.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47885/2025
- Вид
- Решение № 3853
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3853 гр. София, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147885 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „Вест 2015“ ООД срещу „Левкорп груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4277.65 евро /8 366,35 лева/ - мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 04.12.2020 г. до 13.03.2025 г., дължимо върху платена главница в размер на 16722.00 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение № 20132518 от 19.11.2024 г. по гр. д. №60412/2020 г. на СРС, 168-ми с-в обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване ищеца от ползването в периода 01.06.2020г. - 30.09.2020 г. на собствения му недвижим имот с идентификатор ***.
Твърди се в исковата молба, че с решение № 20132518 от 19.11.2024 г., постановено по гр. №60412/2020 г. на СРС, 168-ми състав, ответникът „Левкорп груп“ АД е осъден да заплати на ищеца „Вест 2015“ ООД, на основание чл. 59 3ЗД, сумата размер на 16 722 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването в периода 01.06.2020 г. – 30.09.2020 г.
(включително) на собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***.
Сочи, че така постановеното решение е влязло в сила на 17.12.2024 г., като ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №53 по описа за 2025 г. на ЧСИ Г.Н. рег. №923 в РНК. Твърди, че на 14.03.2025 г. присъдените с решението на Софийски районен съд суми са изцяло погасени от длъжника - ответник настоящото производство, поради което, с разпореждане от 17.03.2025 г., посоченото изпълнително дело е прекратено.
1
Намира, че доколкото изпълнението на паричното задължение е просрочено, ответникът дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване, присъдено с Решение №20132518 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. №60412/2020 г. на СРС, 168-ми състав, от датата на подаване на исковата молба /04.12.2020 г./, по която е образувано исковото производство за претенцията за главница по чл.
59 ЗЗД, от който момент ответникът е поставен в забава, до датата на пълното погасяване на задължението, в случая 14.03.2025 година.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Левкорп груп“ АД не подава отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последния на 11.12.2025 г.
/съобщение на л. 40 от делото/.
На 26.02.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован.
В призовката за насроченото съдебно заседание повторно му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна.
Независимо от посоченото, ответникът не е изпратил процесуален представител, който да го представлява в проведеното първо открито съдебно заседание на 26.02.2026 г. от 15:10 часа, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Същият е подал молба в този смисъл, в която е релевирано и преклудирано /доколкото е следвало да бъде заявено в срока по чл. 131 ГПК/, респективно - неподлежащо на разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, но едва в 15:28 часа – т.е. след обявяване на делото за решаване /в 15:13 часа/. С оглед на това, подадената несвоевременно молба не може да бъде зачетена от съда при преценка наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е 2 направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл.
239, ал. 2 ГПК/.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 748.86 евро, от които: 171.10 евро - държавна такса за исковото производство, както и сумата от 577.76 евро – адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Левкорп груп“ АД, ЕИК 121337947, да заплати на „Вест 2015“ ООД, ЕИК 203772322, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4277.65 евро - мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 04.12.2020 г. до 13.03.2025 г., дължимо върху платена главница в размер на 16722.00 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение № 20132518 от 19.11.2024 г. по гр. д. №60412/2020 г. на СРС, 168-ми с-в обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване ищеца от ползването в периода 01.06.2020г. - 30.09.2020 г. на собствения му недвижим имот с идентификатор ***.
ОСЪЖДА „Левкорп груп“ АД, ЕИК 121337947, да заплати на „Вест 2015“ ООД, ЕИК 203772322, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 748.86 евро – разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3