Решение № 281 от 08.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Елин Пелин, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря М. М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100455 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника Военно формирование 5237с.Негушево да заплати на ищеца Н. И. Й. обезщетение при освобождаване от служба по реда на чл. 227 ЗОВСРБ към 20.12.2024г. до размера от 20 брутни месечни възнаграждения или 7 брутни месечни заплати в размер на 23030 лева, които неправомерно са му удържани на основание чл.227, ал.2 от ЗОВСРБ, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторната лихва върху главницата за периода 21.12.2024г. - 24.02.2025г., в размер на 575.48 лева, съгласно допуснато изменение на размера на иска в о.с.з. на 07.11.2025 г.

Алтернативно е направено искане да бъде осъдено Военно формирование 5237- с.Негушево, да заплати на ищеца 20 брутни месечни възнаграждения в размер на 65 600 лева, намалени с изплатената вече сума от 42 770.00 лева и от който да се приспадне полученото вече по чл.237 , ал.1 от ЗОВСРБ /отм.2009г./ обезщетение през 2008г. останало за възстановяване в размер на 5 672, 26 лева, или се претендира сумата от 17 357.74 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторната лихва върху посочената главница за периода 21.12.2024г. - 24.02.2025г., в размер на 433.74 лева, съглано допуснато изменение на размера на иска в о.с.з. на 07.11.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е освободен от длъжност Началник на отделение „Комуникационно-информационни системи” във 1

Военно формирование 52370-с.Негушево със Заповед на Министъра на отбраната №КВ- 264/12.05.2024г. на основание чл.146, т.2 от ЗОВСРБ и чл.76, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, поради навършване на пределна възраст от военнослужещи - 55 г. Със същата заповед е взет в разпореждане на министъра на специален щат №А-101, като му е прекратен договора за военна служба и е зачислен в запаса /считано от 20.12.2024г./.

Сочи, че в изпълнение на заповедта на министъра, прекият му ръководителНачалникът на Военно формирование 52370 - с.Негушево, Софийска областполк.Симеон Йолов, е отчислен от списъчният състав на военното формирование като поставен в разпореждане по специален щат №А-101 на министъра на отбраната, на работа и доволствие във военно 52370, считано от 20.12.2024г., видно от Заповед №ФСД- 126/16.12.2024г. Сочи, че с горната заповед на началника на Военното формирование 52370 е отчислен от списъчният състав на ВФ 52370-с.Негушево, считано от 20.12.2024г. и на основание чл.227 от ЗОВСРБ, след направеното приспадане поради последващо освобождаване от военна служба, на основание чл.227, ал.2 от ЗОВСРБ на 7 брутни месечни заплати, които са му били изплатени през 2008г. е разпоредено да му се изплатят 13 брутни месечни заплати на основание чл.227, ал. 1 от ЗОВСРБ. Заявява, че неправомерно не му е изплатен пълният размер от 20 брутни месечни заплати към датата на освобождаването му от служба /20.12.2024г./ поради навършване на възрастта за пенсиониране. Сочи, че видно от мотивите на заповедта при определяне на обезщетението по чл.227 от ЗОВСРБ е взето предвид следното: "Със Заповед №К385/18.06.2008г. на командващият на Военновъздушните сили, относно изплащане на обезщетение при прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и военна служба, на майор Н. Й. е изплатено обезщетение, в размер на 13 броя заплати, вписано в Книжка №092440 за пенсионни документи. С Решение №3864/24.03.2009г. на Върховния административен съд майор Николаи Й. е възстановен на служба, считано от 19.06.2008г. , вписано в Книжка №092440 за пенсионни документи. В тази връзка и съгласно действащата към момента нормативна база, същият е дължал на Министерство на отбраната полученото обезщетение, представляващо 13 брутни месечни заплати. Тъй като вземането на Министерство на отбраната не е възстановено доброволно от майор Н. Й., със Заповед №193/12.04.2010г. на командира на военно формирование 34630Доброславци, и съгласно действащата към момента нормативна база, е извършено прихващане на дължимото на майор Н.Й. обезщетение за времето , през което е останал без работа, представляващо 6 /шест/ месечни заплати, за погасяване на част от предходното дължимо обезщетение при освобождаване от военна служба. Останалата част от полученото обезщетение при прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба през 2008г. на майор Н. И. Й., представляващо 7 /седем/ брутни месечни заплати остава невъзстановено /непогасено/. На основание чл.227, ал.2 от ЗОВСРБ, при последващо освобождаване от военна служба и поради приспадане на 7 брутни месечни заплати, да се изплатят 13 /тринадесет/ брутни месечни възнаграждения, 2 парично обезщетение при последващо освобождаване от военна служба на майор Н. И. Й. в размер на 42 770 .00 лв.".

Счита основанието на което са му изплатени тринадесет вместо двадесет брутни месечни заплати при освобождаването му от длъжност на 20.12.2024г. за несправедливо и като основание и размер поради следното:

Твърди, че е офицер в Българската армия от 1994г. През 2008г. бил съкратен от ВВС незаконосъобразно. По тогава действащият закон ЗОВСРБ- чл. 237, получил обезщетение за прослужено време в размер на 13 брутни заплати.

През 2009г. бил възстановен на военна служба с решение на Върховния административен съд по АД №12007/2008г. като е заличено със задна сила уволнението му. На 26.05.2010г. подписал договор за военна служба по новия ЗОВСРБ (в сила от 12.05.2009г.) и оттогава до освобождаването му от военна служба работил в поделенията на Министерство на отбраната 14 години.

Сочи, че предвид факта на отмяната на уволнението му през 2009г. с решение на ВАС, както и съгласно §3, ал.6 от ПЗР на ЗОВСРБ се счита, че общият му стаж на военна служба е над 20 години.

Сочи, че от 12.05.2009г. е в сила сега действащият ЗОВСРБ който в преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) § 2 т.1 отменя предишно действащите закони ЗОВСРБ от 1995-2008г. § 3, ал.2 от ПЗР:

Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват в служебни правоотношения, считано от датата на влизане в сила на закона; § 3 ал.6 от ПЗР : При определяне размера на дължимите обезщетения по този закон прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба.

Твърди, че през март 2010 г. му била връчена писмена покана от началникът на ВВС за доброволно връщане на полученото обезщетение по чл.227 от ЗОВС в размер 11 194,16 лв. Ищецът отказал да върне нещо, което е получил добросъвестно през 2008г. по чл.237 от стария ЗОВС. Твърди, че през април 2010 г.. командирът на ВФ 34630 -с.Доброславци със своя заповед №193/12.04.2010г. прихванал от изискваната сума 11 194.16лв., сумата 5 521,21 лв., която Министерството на отбраната дължало на ищеца като обезщетение за незаконосъобразното му „съкращение от ВВС. Сочи, че от последвалите дела в Административен Съд-София, ВАС, СРС-София се стигнало до Решение № 238293/13.10.2017г. на СРС, 162 състав, постановено по гр.д.№40084/2017г., влязло в законна сила на 08.11.2017г., с което съдът приема, че "Н. И. Иовов не дължи на Министерството на отбраната сумата от 5 672,26 лв. , представляваща останалата непогасена част от „полученото обезщетение“ по чл.227 ал.1 от ЗОВС или 7 брутни месечни заплати". Твърди, че независимо от Решението на СРС, постановено по горепосоченото дело, Министерство на отбраната, и Началника на ВФ 5237с.Негушево, приемат, че на основание чл.227, ал.2 от ЗОВСРБ - при последващо освобождаване от военна служба и поради приспадане на 7 брутни месечни заплати, следва да се изплатят 13 /тринадесет/ брутни месечни възнаграждения, парично обезщетение при последващо 3 освобождаване от военна служба на майор Н. И. Й. в размер на 42 770 лв.

Тоест не се зачита силата на съдебното решение, че ищецът не дължи връщане на суми, нито пък ответника имат право на прихващане.

Твърди, че съгласно чл. 236 от ЗОВСРБ, военнослужещите не дължат сумите, които са получили добросъвестно. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на суми, носят имуществена отговорност. Счита, че с отмяната от ВАС на Заповед № КВ 547/22.05.2008г. на Министъра на отбраната е заличено с обратна сила освобождаването му от военна служба, а това означава, че извършеното със Заповед №ФСД-126/16.12.2024г. отчисляване от списъчния състав на военното формирование не е последващо освобождаване от военна служба по смисъла на нормата на чл. 227, ал. 2 ЗОВСРБ. В този смисъл цитира Определение №534 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр.д. 3821/2021г. III ГО. Поради това и правното основание, да му удържат 7 брутни работни заплати и то изчислени към заплатата за последния му работен месец през 2024г., а не изчислено към датата на удържаните брутни заплати в размера им от 2008г., на основание чл.227, ал.2 от ЗОВСРБ е абсолютно неправомерно и сочи на неправилно тълкуване и прилагане на закона. Сочи, че видно от самата заповед, 13-те брутни месечни възнаграждения са определени през декември 2024г. в размер на 42 770 .00 лева , тоест месечното брутно възнаграждение на ищеца е 3280лв. към момента на пенсионирането му, а удържаните му 7 брутни заплати са в размер на 23 030 лева. Сочи, че за сравнение сумата, която евентуално може да претендира МО към ищеца , независимо , че е установено с влязло в сила решение на СРС, че не я дължи е 5 672,62 лева, като се получава разликата от 17 175.74 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като изцяло неоснователни. Сочи, че при определянето на размера на обезщетението се вземат предвид разпоредбите на чл.227, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ (Законът за отбраната и въоръжените сили). В случай, че е налице последващо освобождаване от военна служба, както е случая при ищеца, се приспадат толкова брутни месечни трудови възнаграждения, колкото са получени на основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ. Твърди, че Заповед № ФСД - 126/16.12.2024г., на началника на военно формирование 52370 Негушево е издадена при спазване на материалноправните разпоредби на ЗОВСРБ и Наредба Н- 12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите. Сочи, че неправилно ищецът изразва несъгласието си за изплащане на възнагражденията, като обезщетение поради навършване на пенсионна възраст, а не като обезщетение за прослужено време на военна служба и касаещо имуществени отношения на военнослужещия не при пенсиониране, а за прослужено време.

Сочи, че ищецът през 2008г. е освободен от военна служба със заповед № К-385/18.06.2008г. на командващия на Военновъздушните сили, като му е изплатено парично обезщетение, в размер на 13 (тринадесет) брутни месечни възнаграждения за прослужени 13 години на военна служба, вписано по описа на Книжка № 092440 за пенсионни документи. Впоследствие с Решение № 3 4

864/24.03.2009г. на Върховния административен съд е възстановен на военна служба, считано от 19.06.2008г., като същият е дължал на Министерство на отбраната полученото обезщетение от 13 (тринадесет) брутни месечни възнаграждения. Тъй като вземането на Министерство на отбраната не е възстановено доброволно от ищеца, командирът на военно формирование 34630 - Доброславци със заповед № 193/12.04.2010г. извършва прихващане на дължимото му обезщетение за времето, през което е останал без работа, представляващо 6 (шест) брутни месечни възнаграждения, за погасяване на дължимото от него обезщетение при освобождаване от военна служба. Сочи, че невъзстановена от ищеца остава останалата част от полученото обезщетение при прекратяване на договора за военна служба през 2008г., представляващо 7 (седем) брутни месечни възнаграждения. С оглед на гореизложеното и на основание чл.227, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ (Законът за отбраната и въоръжените сили), при последващо освобождаване от военна служба, поради навършване на пределна възраст за притежавано военно звание и поради приспадане на 7(седем) брутни месечни възнаграждения, следва да се изплатят 13 (тринадесет) брутни месечни възнаграждения като парично обезщетение при последващо освобождаване от военна служба на ищеца, чийто размер от 42 770.00лв., е изчислен със заповед № ФСД - 126/16.12.2024г., като са спазени материалноправните разпоредби на чл.227, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ съобразно целта на закона. Същата теза е застъпена и в становище на Министесртвото на отбраната. Сочи, че в цитираното от ищеца съдебно решение на Софийския районен съд от 08.11.2017г. е признато, че същия не дължи връщане на полученото обезщетение в размер на 7 (седем) брутни месечни възнаграждения поради изтекла давност, но това не означава, че те не са получени и впоследствие задържани от него, на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ. Правният институт „погасителна давност” представлява погасяване на правото на иск пред съда за защита на субективно материално право. Но това не отменя правнорелевантният факт, че брутните месечни възнаграждения, като обезщетение, са били получени от жалбоподателя. След като са получени и задържани веднъж от процесното лице, с последващото си повторно претендиране за повторното им изплащане, жалбоподателят изпада в хипотезата да претендира два пъти обезщетение на едно и също правно основание, което противоречи на един от основните принципи в правото, че няма как да се получи материална претенция „два пъти за едно и също нещо” и ще осъществи правния институт на неоснователно обогатяване. Сочи, че след като веднъж са получени 7(седем) брутни месечни възнаграждения от ищеца, би следвало да се приложи единствено разпоредбата на ал.2 от чл.227 ЗОВСРБ „При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение да се приспаднат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1 ” В противен случай ще е налице неправилно и незаконосъобрано изпълнение на законовите разпоредби на чл.227, ал. 1 и ал.2 от ЗОВСРБ и ще е налице неоснователно обогатяване.