Решение № 190 от 04.09.2017, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№……..../……..2017 г. гр. П.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН

ВЪЛКОВ при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 793 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Несияновна Т., ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в Република България, с адрес: гр. П., ул. “Димитър Чивгънов“ № 6, чрез адв. С.П., срещу Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за делба на следните недвижими имоти: нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., местност „***”, с площ от 11680 кв.м., имот № 019024, при граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042; и дворно място, находящо се в гр. П., на ул.***, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника Д.Б. са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 13.06.2004 г. и прекратен с Решение на ПРС № 33/17.09.2013 г. Излага, че по време на брака си са придобили следните недвижими имоти: нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с площ от 11 680 кв.м., имот № 019024, при граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042, закупена на 28.12.2004 г.; и дворно място, находящо се в гр. П., на ул***, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от две страни улици и поземлени имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087, закупено на 01.04.2005 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника и насрещен иск, с които оспорва иска за делба. Твърди, че той е изключителен собственик на процесните недвижими имоти, придобити по време на брака му със С.. Навежда, че към момента на придобиването на имотите страните са били в брак по-малко от една година, като ищцата била едва на 22 г., а ответникът на 37 г., като той е работил в Испания, преди и след сключване на брака. От брака си страните нямат родени деца. Средствата за придобиването на имотите били изцяло негови, с произход трудови възнаграждения от работата му в Испания, частен бизнес в България, наеми от друг недвижим имот, като част от тях били дарени от майка му за покупката на нивата. Твърди, че ищцата не знаела за съществуването на нивата до изготвяне на справката от Агенция по вписванията, по настоящото дело. Твърди, че жилищният имот в гр. П., на ул. ***, е придобит формално по време на брака му с ищцата, но платен изцяло преди това по сключения предварителен договор.

С насрещния иск е направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Д. е индивидуален собственик на процесните имоти, тъй като били придобити по време на брака му със С. изцяло с лични средства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, в който твърди, че искът е недопустим, тъй като процесните имоти били придобити по време на брака, при наличие на съпружеска имуществена общност без това да е станало на абсолютно лично основание, каквито са дарението и наследяването. Не били посочени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 21, ал. 1 от СК, за наличието на съпружеска имуществена общност. Липсвало доказателство за изцяло личен принос на Б. в придобиването на имотите. Твърди се, че Т. била участвала със задължението на съпрузите по чл. 17 от СК, според който „съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството”. През цялото време на брака тя е работила по трудово правоотношение и допринасяла материално, с личен труд и грижи за домакинството.

В хода на устните състезания процесуалният представител на С.Т. излага, че двата недвижими имота са придобити в режим на СИО. Посочва съдебна практика, като значението и формите на приноса следвало да се тълкуват във връзка със задълженията по чл. 17 от СК, а именно, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучие на семейството. Излагат се доводи, че къщата е била негодна за живеене и ищцата е имала активно участие както чрез труд, така и чрез средства и като тя през цялото време е знаела, че като чужда гражданка не може да придобие имоти в България и се е съгласила недвижимите имоти да бъдат на името на съпруга й. Прави искане да бъде допусната до делба недвижими имоти придобити по време на брака при квоти 50/50.

В хода на устните състезания процесуалният представител на Д.Г.Б. излага подробни съображения за липсата на съвместен принос по повод придобиването на двата недвижими имота.

По делото са представени и писмени бележки от процесуалният представител на Д.Б., в които отново се излагат подробни съображения за липсата на съвместен принос по повод придобиването на двата недвижими имота. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства - Решение № 33/17.09.2013 г. по гр. дело N 19/2013 г. по описа на ПРС и Решение

N 40/14.10.2013 г. по гр. дело N 19/2013 г. по описа на ПРС, се установява, че страните са сключили граждански брак на 13.06.2004 г., който е прекратен по взаимно съгласие на 17.09.2013 г., на основание чл. 50 от СК.

Не се спори между страните и че по време на брака са сключени два договора за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт N 77, том V, рег. N 4300, дело N 808/28.12.2004 г. и в нотариален акт N 29, том II, рег. N 1365, дело N

217/01.04.2005 г., по силата на които Д.Б. е закупил процесните два недвижими имота: нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с площ от 11 680 кв.м., за сумата от 934 лв.; и дворно място, находящо се в гр. П., цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, за сумата от 2800 лв.

От представената по делото скица (л. 17), се установява, че поземлен имот № XIII 2087, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. П., е със следните граници: от две страни улица и поземлени имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087, като в имота има построени две сгради.

От представената по делото скица (л. 18), се установява, че нива с № 019024, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, е с площ от 11 680 кв.м., при граници: нива N 019023, полски път N 000023, нива N 019025, нива N 019041, нива N 019042.

От представените по делото удостоверения за данъчни оценки (л. 19 - 20) се установява, че данъчната оценка на нивата е 1569.80 лв., а на поземления имот № 2087, ведно с жилището и другите постройки, е в общ размер на 5302.80 лв.

От представената по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори на С.Т. се установява, че същата е с регистрирани трудови договори от 28.09.2006 г.

От представената по делото справка от „Банка ДСК“ АД се установява, че С.Т. е изтеглила на 01.03.2007 г. сумата от 3900 лв.

От представената по делото вносна бележка № 48/11.01.2012 г., се установява, че Г. П. е изтеглила сумата от 682.15 лв.

От представените по делото вносни бележка № 50/11.01.2012 г., № 49/11.01.2012 г., № 41/15.01.2012 г. се установява, че С.Т. е внесла сумите от 1102.05 лв., 100 лв. и 810 лв. по кредитната си сметка.

От представената по делото вносна бележка № 16/201.01.2012 г., се установява, че Г. П. е внесла сумата от 2343.22 лв. по кредитната сметка на С.Т..

От представената по делото вносна бележка № 15/20.01.2012 г., се установява, че Г. П. е изтеглила сумата от 1266.85 лв. от Банка ДСК.

По делото са представени и уведомително писмо до С.Т. с изх.

№ 383/30.04.2010 г., покана – уведомление до С.Т. от Банка ДСК, договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.02.2008 г.

Свидетелката Г. П. (майка на С.Т.) посочва, че дъщеря й работила в частна школа по балет, в училище като преподавател по танци, в компютърна зала, като танцьорка в Планета Пайнер в гр. Търговище и в гр. Русе. Доходът и бил добър, като от работата си като танцьорка получавала между 100 - 150 лева на ден. През това време страните строили къща и всички пари давали за строителни материали, за обзавеждане, за хладилници, за пердета, за цимент, за камъни, за плочки за строежа на къща, за хранителни стоки. По време на брака С. не си е купувала кола, имот, нито е ходила на курорт без съпруга си. Тя се е грижела винаги в къщи да има храна, чистела, готвела. Когато купили къщата тя била купчина камъни, след което я съборили, като лично дъщеря й работила на строителния обект. Виждала е лично дъщеря й да купува материали за къщата - пердета, хладилник, всякакви там джунджурии, а за строежа – плочки, цимент, фасаген, керемиди. Ищцата теглила кредит за строежа на къщата, който след това изплащала, като накрая свидетелката изплатила последните вноски. Свидетелката посочва, че къщата е купена след брака, през 2007 г. Първоначално живеели в кв.

С., в гр. П., преди брака. Дъщеря й не е живяла в П.д., като при покупката на къщата не знае тя да е давала пари, както и за покупката на нивата. Дали има придобита нива също не знае. Не знае Д. да обработва земи. Кредитът от 4000 лв. заминал за къщата. Нямали претенции за земята.

Свидетелката Ж. Т. Б. (без родство със страните) посочва, че познава страните, тъй като семейството й продало на Д. стара къща, която била над 100 г., находяща се на „ул. ***, сега „ул. ***“. Къщата била в много лошо състояние, не можело да се живее в нея и била за основен ремонт. През пролетта на 2004 г. уговорили с Д. да продадат къщата, тъй като им трябвали пари. За целта сключили предварителен договор, по силата на който продавачите се задължили да прехвърлят имота за определен срок, който не бил спазен от тяхна страна. Спомня си, че това се случило през пролетта на 2004 г., май месец, тъй като имали изтеглен кредит, който трябвало да погасят. Предварителният договор бил сключен, защото не могли да прехвърлят имота веднага, тъй като имали проблеми. Преди да го прехвърлят Д. им дал уговорената сума за къщата в размер на 3000 лева. Свидетелката посочва, че предварителният договор го унищожила скоро, след като мъжът и починал през 2014 г.

Свидетелката П. П. Г. (майка на Д.Б.) излага пред съда, че С. въобще не е знаела, че свидетелката купува ниви. Нивата тя е купила, тъй като сина й бил в Испания. Нивата я платила след като продавача натрупал задължения в кръчмата през 2003 година. Обадила се на Диян в Испания и той се съгласил да купят нивата. С. въобще не знаела, че се купуват ниви, свидетелката ги подарила лично на сина си.

Свидетелката ходила при нотариуса, като С. не била с тях. Последната не е имала нищо, нито пари е давала, нито е полагала труд.

Свидетелят А. Ж. Б. (без родство със страните) посочва, че семейството му продало на Д. имота през 2003 г. - 2004 г. С Д. се познавали отдавна, като преди много години той видял къщата, разбрали се за цената, а прехвърлянето на собствеността станало по-късно. Парите за къщата били платени през 2004 г., а прехвърлили собствеността след година и половина. Не си спомня за предварителен договор. Сумата за имота била 3000 лева, за тази сума се разбрали, като Д. дал парите напред, тъй като имал нужда от пари и след това изповядали сделката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е във фазата по допускане на делбата, както и с иск за преобразуване на лично имущество по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК.