Решение № 9571 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9571 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110159754 по описа за 2022 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу А. В. Н. и В. П. Н. обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2022 г. по ч.гр.д.

44885/2022. СРС, 179-ти състав, при следните квоти: - А. В. Н. при квоти 1/2 за сумата в общ размер на 208,01 лева, от които: 169,59 лева главница за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.;

23,05 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 12,75 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.; 2,62 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумите; - В. П. Н. при квоти 1/2 за сумата в общ размер на 208,01 лева, от които: 169,59 лева главница за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.; 23,05 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 12,75 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г.; 2,62 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за процесния период топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Сочат, че главницата не е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба, че са се отказали от ползването на услугата доставка на ТЕ, както и че всички радиатори в процесния имот са запечатани.

Оспорват В. Н. да е полагал подпис в представения от ищеца протокол от ОС на ЕС от 23.09.2003 г., в който В. Н. е записан за ап. № 103. Твърдят, че В. е погасявал периодично 1 задълженията си към ищцовото дружество. Сочат, че липсват доказателства, от които да е видно, че именно те са собственици на процесния имот. Считат, че претенциите са неконкретизирани, доколкото не било посочено каква е ТЕ за отопление, общи части, подгряване на вода и сградна инсталация. Относно ТЕ за сградна инсталация поддържат, че представлява принудителна продажба по смисъла на ЗЗП и развиват съображения, че не дължат стойността на услуга, която не са поискали. Оспорват и претенциите за мораторна лихва, като считат, че ищецът дълго време не е потърсил вземанията си, с което е проявил небрежност. С оглед последното се позовават на разпоредбата на чл. 83 ЗЗД. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват се от процесуален представител, който оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Т.С.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Установява се от приетия като писмено доказателство договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.09.1991г., че В. Н. и А. Н. са придобили право на собственост върху недвижим имот находящ се на адрес: *** С оглед горните доказателства ответниците се явяват купувачи на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като 2 правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от тяхна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

Съгласно заключението на СТЕ ответниците не са ползвали ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава не им е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че същите са разполагали в жилището си с 2 броя отоплителни тела радиатори, на които са монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2 броя термостатни вентили /радиаторите са демонтирани /затапени/, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 05.2019г. до 04.2021г. не е извършено дялово разпределение, поради демонтирани /затапени/ радиатори. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2019г. - 04.2020г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ - брой потребители - 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. , а за периода 05.2020г. 04.2021г. - на базата на реален отчет. През време на процесния период е бил в сила нормативния документ - Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 05.2019г. - 04.2021г.

Базата за отчитане на подадената ТЕ включва периода 05.2019 - 04.2021г. Вещото лице се запозна с налични документи за начина на определяне на пълния отопляем обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в данъчните фактури и изравнителните сметки се посочва също такъв с измерение 131 куб. м., който вещото лице приема за достоверен.

Вещото лице е посочило, че ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение на ТЕ съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно заключението за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. дължимата сума за ТЕ от сградна инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот – 159,32 лева, а за ТЕ за БГВ – 747,99 лева. В обобщение се сочи, че общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период, като след приспадане на изравнителните сметки стойността на потребената ТЕ е в размер на 866,57лв. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Изложено е че ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи на ТЕ в АС, както и че общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. В заключение вещото лице е изложило, че общият размер на дължимата сума за ТЕ за процесния период е 866,57лв.

Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената 3 топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни сметки.