Протоколно определение № 361 от 10.09.2026, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 361 гр. ******, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ******, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря Е.К.А. и прокурора С. Ст. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ст. Михайлов Частно наказателно дело № 20263130200323 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА **** – ТО ******, редовно уведомени, се представляват от прокурор С. К..

ОБВИНЯЕМИЯТ И. Ж. Т., редовно уведомен, доведен от РД „Охрана“-****, се явява лично и с адв. К. В., АК ****, назначен за служебен защитник на фаза досъдебно производство и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Съдът докладва постъпило искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК от Районна прокуратура **** -ТО ******, за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 352/2026 г. по описа на РУ ******, пр. пр.

№ 14079/2026 г. по описа на РП ****- ТО ****** по отношение на обвиняемият И. Ж. Т., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.

АДВ. В.: Считам, че може да бъде наложена и по-лека мярка.

Съдът снема самоличността на обвиняемия:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. Ж. Т., ЕГН **********, роден на ***** г. с.

1

*****, с адрес с. *****, общ. ******, обл. ****, български гражданин, български произход, без образование, безработен, неженен, осъждан.

Съдът на основание чл. 274, ал. 1 от НПК РАЗЯСНИ на обвиняемата правото и на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

РАЗЯСНИ на обвиняемия правата му в наказателния процес.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознат съм с правата си.

Искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря не постъпват.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства материалите по, ДП № 352/2026 г., по описа на РУ ******, пр. пр. № 14079/2026 г.по описа на РП ****-ТО ******, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите по ДП № 352/2026 г., по описа на РУ ******, пр. пр. № 14079/2026 г.по описа на РП ****-ТО ******.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. В.: Няма да соча доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия и моля, същата да бъде уважена. Досъдебно производство № 352/2026 г. по описа на РУ-****** е образувано на 01.09.2026 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, от НК. След събиране на достатъчно доказателства на 03.09.2026 г. И. Ж. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Считам, че са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, посочени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, поради което нормата на чл. 64, ал 4 от НПК препраща. На първо място, от материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъплението предмет на разследване по досъдебното производство. Подкрепям довода за наличие на обосновано предположение и моля да вземете предвид извършените разпити на свидетели, протоколи за разпознаване на лица, фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, справка съдимост, справка характеристични данни и другите писмени доказателства. За престъплението, за което е предявено обвинение на обвиняемия се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 2 две до десет години. обвиняемият е многократно осъждан с влезли в сила присъди, за извършени тежки умишлени престъпления, включително такива извън квалификацията за опасен рецидив. На следващо място, обвиняемият няма постоянно местожителство и намирам, че са налице реална опасност да извърши ново престъпление, да се укрие и да попречи за приключване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2, съдържа право, което определя кога реалната опасност се презумира, тоест когато тя е налице и обвиняемия ще се укрие или извърши престъпление. В т. 1 от цитирания текст, сочи че реалната опасност е налице, когато деянието е извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е и настоящия случай. В т. 2 - при извършено тежко умишлено престъпление, който по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, е престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност. С оглед на изложеното, моля да уважите искането на РП-****, като вземете по отношение на И. Ж. Т. най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ. В.: Уважаеми г-н Председател, считам че независимо от факта, че само от квалификацията на деянието следва наличие на обосновано предположение, и че е налице реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, то една мярка „Домашен арест“ или „Гаранция“ с определен по ваша преценка размер, също би изпълнила целите на НПК, поради което считам че са налице предпоставки за определяне на една от тези две по-леки мерки. Лицето е съдействало на органите. Считам, че същото има установено местоживеене и лесно да бъде намерен, поради което няма опасност на да се укрие. Запознах се повърхностно със събраните материали и считам, че не може на този етап да се говори за доказана вина, тъй като и етапа е определяне на мярка за неотклонение, а не на решаване на въпроса за вината на лицето в извършване на престъпно възведеното му обвинение за престъпление и на основание на тези доводи считам, че следва да бъде отхвърлено искането и да бъде определена по-лека мярка за неотклонение по ваша преценка.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът счита делото за изяснено от правна страна и дава право на обвиняемия на

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Много съжалявам.

Съдът, като прецени материалите по делото и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК образувано въз основа на искане на ВРП ТО ****** за вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража“ на обвиняемия по ДП № 352/2026 г., по описа на РУ ******, пр. пр. № 14079/2026 г. по описа на РП ****-ТО ****** – И. Ж. Т.. Обвиняемият се явява лично и с назначеният му служебен защитник адв. К. В. от АК-****.

Представителят на прокуратурата обосновава искането си в твърдението, че спрямо обвиняемия е налице опасност да извърши ново престъпление. Престъплението за което е обвинен се явява тежко, същият е 3 многократно осъждан и няма нито постоянен, нито настоящ адрес, като живее на различни места.

Защитата пледира искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да не бъде уважавано, тъй като доказателствата за вината на обвиняемия са оскъдни, а и производството е в начален етап.

Моли за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

Предвид становищата на страните и материалите на досъдебното производство, съдът установи от фактическа страна:

ДП № 352/2026 г., по описа на РУ ****** е започнало на 01.09.2026 г., като разследването се води срещу И. Ж. Т. за извършено престъпление по чл.

196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

При разпита и в качеството на обвиняем, същият се възполза от правото да не дава обяснения.

Обвиняемият няма постоянен адрес и живее на различни места.

От фактическа страна съдът установи, че обвиняемият Т. е многократно осъждан.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема при кумулативното наличие на следните предпоставки: обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

От наличните по досъдебното производство доказателства - протоколи от разпит на свидетелите, характеристична справка, протоколи за разпознаване на лица, може да бъде направено обосновано предположение за обстоятелството, че обвиняемият И. Ж. Т. е извършил престъплението, за което прокуратурата му е повдигнала обвинение. Деянието, за което обвиняемият е привлечен към отговорност е тежко умишлено такова по смисъла на закона, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Горното обосновава извод за наличието на първата от законоизискуемите предпоставки.

По отношение на втората предпоставка, съдът намира, че е налице опасност обвиняемият да се укрие, предвид липсата на постоянен и настоящ адрес, с оглед най-вече на тежестта на повдигнато обвинение, което предвижда лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години и с оглед на обстоятелството, че предстои провеждане на още процесуално-следствени действия, която опасност не може да бъде опровергана от обстоятелството, че същият живее при определени лица, макар и да не е регистриран, нито и с оглед на семейното му положение. Наличието на тези обстоятелства е само индиция, че той би могъл да не се укрие, но с оглед на по-горе посоченото за наличието на обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК е налице и втората предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК поради, което следва да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Престъплението по чл. 196, ал. 1, т.1 от НК е извършено при условията 4 на опасен рецидив.

Предвид установената хронология на неговите действия съдът счита, че с отделянето на обвиняемия от обществото ще му се попречи да извърши друго престъпление. Съдът намира, че мярката за неотклонение „Здържане под стража“ се явява най-адекватна на положението в което се намира Т..

Предвид изложеното, съдът намира, че искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража”, следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, съдът