Решение № 62 от 09.05.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 713/2021
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 09.05.2022
- В сила
- 28.05.2022
- Състав
- Мая Банчева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2А, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Петрич, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20211230200713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. П., ЕГН ********** от с. С., ул. „В.Л.“ № ***, общ. П., против Наказателно постановление № 21-0314-000904 от 18.08.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, в това число липса на посочване на конкретни факти и обстоятелства подкрепящи административното обвинение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да осъди административнонаказващия орган да заплати сторените разноски.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.
1
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания, разпитани са свидетелите М. А. С. и Г. Н. Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 01.08.2021 г. около 22.00-22.10 часа в гр. П. на ул.
„Р.“, компетентните органи на МВР спрели за проверка лек автомобил Сеат Леон 1.9 ТДИ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя и управляван от него. В хода на проверката, полицейските служители извършили проверка на водача на проверявания автомобил за употреба на алкохол. За целта лицето било тествано с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARSM-0171, който отчел положителен резултат от 0.57 промила количество алкохол измерено от издишания въздух с проба № 0389, извършена в 22.18 часа на 01.08.2021 г., като на водача е издаден и талон за медицинско изследване номер 0057009.
В резултат на установеното, полицейските служители приели, че жалбоподателят управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, поради което на същата дата – 01.08.2021 г., М. А. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., в присъствието на свидетеля Г. Н. Д., съставил АУАН Серия GА № 423275 против Б. С. П. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, без възражения от негова страна.
При съставянето на акта са иззети като доказателства свидетелството за управление на МПС на нарушителя – СУМПС № 283425665 и контролен талон № 6115073, за което е издадена ЗППАМ № 21-0314-000191/01.08.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, съгласно която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, както и СРМПС № 010151953 и 2 бр. регистрационни табели с номер ***, за което е издадена ЗППАМ № 21-0314-000192/01.08.2021 г. по чл. 171, т. 2А, б.
„б“ ЗДвП, съгласно която е прекратена регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г., видно от приобщената към доказателствения материал по делото Справка за нарушител/водач касаеща жалбоподателя.
Съгласно издадения на С.В.К. талон за медицинско изследване номер 0057009, е извършена химическа експертиза, резултатите от която са обективирани в Протокол за химическа експертиза № 234 от 03.08.2021 г., съгласно който в кръвната проба, иззета от жалбоподателя се констатирало наличието на етилов алкохол в количество 0.55 промила.
Въз основа на така съставения акт, на 18.08.2021 г. ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., издал обжалваното НП № 21-0314-000904/18.08.2021 г. в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, както и количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя съгласно ПХЕ 234/03.08.2021 г. и за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя Глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца; На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
2
Процесното наказателно постановление е връчено на С.С. П. на 24.08.2021 г. В законоустановения срок – на 30.08.2021 г., същото е обжалвано, като е депозирана жалба до Районен съд П. чрез наказващия орган, инициирала настоящото производство.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят М. А. С. и свидетелят по съставянето на акта Г. Н. Д.. И двамата свидетели установяват, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка на 01.08.2021 г. около 22.00 – 22.10 часа. Изнасят, че в хода на извършената проверка водачът на автомобила – П. объркал изисканите от служителите документи, свид.С. допълва, че усетил мирис на алкохол, а свид.Д. твърди, че нарушителят му казал, че пил бира, поради което проверяващите изпробвали водача за употреба на алкохол. Получената проба била положителна и отчела наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя 0.57 промила. В резултат на извършената проверката бил съставен АУАН против жалбоподателя, като на същия бил издаден протокол за медицинско изследване и бил заведен от свид.Д. до Спешен център, за да даде кръв за изследване.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, т.к. намира, че същите са обективни, еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитата на жалбоподателя е назначено повторно извършване на химически анализ на контролната проба на Б.П., взета въз основа на талон за медицинско изследване № 0057009 от 01.08.2021 г. По делото е приета и приобщена като доказателство Съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза, изготвена от гл. ас. д-р Б.Г.М. – химик, съдебен токсиколог в специализираната химикотоксилогична лаборатория на ВМА - С.. Съгласно експертното заключение, при повторното изследване на пробата кръв (контролна), взета от жалбоподателя, извършено на 16.02.2022 г., е установена концентрация на етанол в кръвта 0.14 промила. Установената разлика от 0.41 промила между стойностите на алкохол в двете вакуумни епруветки (основна и контролна) надвишава два пъти допустимата по Наредба 1/2017 г. (чл.27, ал.4) разлика от 0.2 промила между повторни анализи на една и съща проба кръв. Изследването на контролната проба кръв е извършено извън тримесечния срок на съхранение, осигуряващ стабилност на пробата, съгласно Наредба 1/2017 г., като при повторното изследване е констатиран нетипичен тъмнокафяв цвят на пробата кръв, без да е установен мирис на разложителен процес. Вещото лице заключава, че установената концентрация на алкохол в кръв 0.14 промила при извършеното повторно изследване, не може да бъде взета под внимание за целите на експертизата, поради очевидно настъпил процес в пробата, който компрометира резултата от изследването.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за 3 обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. А.
Т. – ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който към дата 18.08.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно лице – М. А. С. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя доводите за опорочена процедура по ЗАНН, свързана с липсата на пълно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Напротив – налице са всички елементи от състава на административното нарушение, като същите са поднесени по ясен и разбираем начин, като изрично, както в АУАН, така и в НП е посочено на коя дата и на кое място водачът е бил установен да управлява собствения си автомобил под въздействието на алкохол, както и е посочена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и начина на определянето й. Това описание е достатъчно изчерпателно и не създава никакви затруднения пред жалбоподателя или съда да разбере в какво точно АНО твърди, че се изразява нарушението.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, като същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. И правилно АНО е 4 наложил на жалбоподателя предвиденото в санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП кумулативно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че е управлявал моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство и медицинско и химическо изследване, определящо концентрацията на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят на инкриминираните дата, час и място е имал качеството на водач и е управлявал собствения си лек автомобил Сеат Леон с рег. № ***, което обстоятелство се потвърждава от свидетелските показания събрани в хода на съдебното следствие, като същото не се оспорва и от жалбоподателя.
По недвусмислен и категоричен начин се доказа и че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил под въздействието на алкохол. Свид.Д. установява, че при извършената проверка на 01.08.2021 г. жалбоподателят му казал, че е пил бира, който факт не се оспорва и от самия жалбоподател, който в жалбата си твърди, че е употребил минимално количество алкохол – една чаша бира.
В АУАН актосъставителят ясно, точно и конкретно е посочил количеството алкохол измерено от издишания въздух – 0.57 промила, както и начина, по който същото е установено – чрез техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARSM-0171 с проба № 0389, извършена в 22.18 часа на 01.08.2021 г., посочил е и номера на издадения талон за медицинско изследване – 0057009. В обжалваното постановление АНО, освен констатираното в акта, е посочил и резултата от извършеното медицинско изследване – 0.55 промила, както и документа въз основа на който е определен този резултат – ПХЕ /протокол за химическа експертиза/ № 234/03.08.2021 г., приложен по делото. При съставянето, съответно издаването и на двата акта са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разликата в концентрацията на алкохол, в конкретния случай в размер на 0.02 промила е в съответствие с визираното в чл.22, ал.2 от цитираната наредба.