Определение № 551 от 24.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Ямбол, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Калина Г. Пейчева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 260933/26.04.2022г. на Б. Я. М. от гр.******, против Разпореждане №260127/24.03.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №605/2016г., с което е върната подадената от частния жалбоподател Б.М. частна жалба с вх. №260068/2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г. на ЯРС, постановено по същото гр.д. №605/2016г.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното разпореждане, с искане за неговата отмяна и връщане на делото с указания за администриране на частна жалба с вх. №260068/2022г., както и за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Според жалбоподателя, районният съд създава множество пречки за движението на делото, допуснал е множество процесуални нарушения и му е изпратил съобщение от 25.02.2022г., в което има противоречие и води до объркване и несигурност.

В срока по чл.276 ГПК ответниците по жалбата „Топлофикация София“ЕАД гр.София, „Бруната България“ООД гр.София и „Денишан“ЕООД гр.София, не са подали писмени отговори и не са изразили становища по допустимостта и основателността на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията са следните:

Установено е от фактическа страна, че производството по гр.д.№605/2016г. по описа на ЯРС е образувано по постъпила в съда искова молба с вх. № 3933/16.03.2016 г. от „Топлофикация София“ ЕАД гр.София, представлявано от изп.директор Г.Б., чрез процесуалния представител А. Т., с която срещу Б. Я. М. от гр.****** е предявен иск по чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 68,20лв., от който общ размер 39,61 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2012г. – м. 04.2013г., 10,81лв. – законна лихва за забава от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., 14,28 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2012 г. – м.

04.2013 г., както и 3,50 лв. – законна лихва за забава за периода 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., ведно със законната лихва от 09.12.2015г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3087625 до окончателното изплащане на сумите.

1

С постановеното по делото Решение № 543/14.09.2018г. ЯРС е уважил частично предявения иск и приел за установено, че Б. Я. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 39,61 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.ноември 2012г. до м.април 2013г., сумата 14,28 лв. – за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението– 09.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 82/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 159/2016 г. на ЯРС, а искът за сумите 10.81 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2012г. до 25.11.2015г. и 3.50 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., е отхвърлен като неоснователен.

След постановяване на първоинстанционното решение, ответникът Б.М. е депозирал частна жалба с вх. № 260068/13.01.2022г. срещу Определение № 260882/22.12.2021г. на ЯРС, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за подадените от него две частни жалби – частна жалба с вх.

№1720/2020г. срещу Разпореждане от 28.01.2020г. и частна жалба с вх. №1719/2020г. срещу Разпореждане № 443 от 28.01.2020 г., двете на ЯРС.

С Разпореждане № 260019/13.01.2022г., постановено по делото ЯРС е оставил без движение частната жалба на Б.М. вх.№260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г., като е дал указания на Б. М. да изправи жалбата, като изложи искането си до съда, да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ЯОС в размер на 15 лв. и да представи преписи от жалбата за всяка от другите страни, предупреждавайки го, че в противен случай жалбата ще бъде върната. Съобщението с дадените на Б.М. указания е изпратено на 14.01.2022г. и му е връчено на 15.02.2022г.

С молба вх. № 260474/24.02.2022г. Б. М. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса за частната жалба с вх. № 260068/13.01.2022г. на основание чл. 83, ал.2 ГПК, като е заявил, че е тежко болен и няма средства за заплащане на сумата.

С Разпореждане № 260096/24.02.2022г. ЯРС е приел, че молбата за освобождаване от ДТ е нередовна, тъй като не са приложени към нея изискваните от разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК документи и е дал указания на частния жалбоподател в едноседмичен срок да представи доказателства относно доходите си и такива за здравословното си състояние, както и документ за трудова заетост или в същия срок да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ЯОС в размер на 15 лева.

Разпореждането с дадените указания е връчено на М. на 04.03.2022г., като в отговор същият е подал молба до ЯРС, в която е посочил, че в съдебното разпореждане има противоречие и поискал съдът да го уточни, поискал е също срокът за изпълнение на указанията да бъде продължен до уведомяването му за изясняване на противоречието.

С обжалваното Разпореждане №260127/24.03.2022г. ЯРС е постановил връщане на подадената от Б.М. частна жалба с вх. №260068/2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г. на ЯРС. Изложени са мотиви, според които даденият на Б.М. едноседмичен срок за изправяне на частната жалба е изтекъл на 11.03.2022г., броен от връчване на съобщението с дадените указания на 04.03.2022г., като в срок жалбоподателят не е изпълни указанията на съда, вместо което е подал молба с изявление, че в разпореждането с указанията е налице противоречие и е направил искане да бъде уточнено представлява ли разпореждането отказ за освобождаване от ДТ.

Разпореждане №260127/24.03.2022г. ЯРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Константна е практиката на ВКС (Определение № 453 от 27.11.2020г. по ч. гр. д.

№ 2829/2020 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, Определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2652/2017 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн. др.), според която, макар и съдът да е орган, който е отговорен за събирането на държавните такси в полза на бюджета, водеща остава ролята му да правораздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита.

Този приоритет налага законът, в частта за държавните такси, да бъде прилаган така, че правото по чл.83, ал.2 от ГПК на лицата в затруднено материално положение да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за предварително събиране на държавна такса при обжалване на определението, с което е отказано на страната освобождаване от държавна такса. ВКС приема, че докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това, дали молителят разполага с достатъчно средства, за да заплаща държавна такса или не (който въпрос е предмет на производството по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване), нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира 2 такава, тъй като противното разбиране ще доведе до негативен ефект - като краен резултат съдът ще възпрепятства правото на защита, мултиплицирайки необходимостта от безкрайно произнасяне по един и същи въпрос, в множество абсолютно идентични производства, пред различни инстанции. В този мисъл е Определение № 18 от 11.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2579/2021 г., II т. о., ТК, което настоящият съдебен състав на ЯОС възприема и споделя изцяло.

С оглед посоченото разрешение на въпроса, който е в предмета и на настоящото производство, след като с Определение № 260882/22.12.2021г. ЯРС е оставил без уважение искането на Б.М. за освобождаването му от внасяне на държавна такса за подадените от него две частни жалби – частна жалба с вх. №1720/2020г. срещу Разпореждане от 28.01.2020г. и частна жалба с вх. №1719/2020г. срещу Разпореждане № 443 от 28.01.2020 г., двете на ЯРС, неправилно подадената срещу това определение частна жалба с вх. №260068/13.01.2022г. е била оставена без движение с Разпореждане № 260019/13.01.2022г., с което са дадени указания за внасяне на ДТ – въпрос, който е предметът на частната жалба. Също неправилно е и Разпореждане № 260096/24.02.2022г. с дадените от ЯРС указания за изпълнение отново на чл.82 ,ал.2 ГПК, с което е мултиплициран ефекта от безкрайното произнасяне по същия въпрос, като неправилно е и обжалваното разпореждане за връщане на подадената от Б.М. частна жалба с вх. № 260068/13.01.2022г. Поради това, Разпореждане №260127/24.03.2022г. следва да се отмени и делото следва да се върне на ЯРС с указания за администриране на подадената от Б.М. частна жалба с вх. №260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г. на ЯРС.

При този изход на делото, на частния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 15лв.- внесена ДТ.

Водим от изложеното и на основание чл. 278, ал.2 и 4 ГПК, ЯОС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №260127/24.03.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №605/2016г. по описа на този съд.

ВРЪЩА делото на Ямболски районен съд за администриране на подадената от Б.

Я. М. частна жалба с вх. №260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г. на ЯРС

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД гр.София, с посочени по делото данни, да заплати на Б. Я. М. от гр.******, с ЕГН **********, с посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 15 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3