Решение № 199 от 09.11.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Свиленград, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ж. Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Ж. Д. П. Гражданско дело № 20235620100012 по описа за 2023 година

Производството е образувано по субективно и обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците Д. И. А., Р. Й. З., Т. Л. Й., С. Л. Й., Е. А. А., В. А. С., В. А. А., Л. Д. А., Б. И.

Т., Р. Д. В., К. Д. К., Г. Г. Т., С. Т. А., А. Т. Т., В. Т. А., А. К. Б., Ж. К. Б., Н. С. К., Д. Д. Б., С.

Т. Б. и Д. Т. Б. твърдят, че заедно с Т.В. Т., Д. В. А.ов, Е. П. Т., и Д. П. Т. са наследници на Т. А.ов Б. (Д.), б.ж. на село Дъбовец, общ. Любимец, роден на 05.02.1879г. и починал на 12.01.1970г.

Твърдят, че с Решение № 118ДБ от 30.04.1998г. на ПК - гр.Любимец било възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Т. А.ов Б. (Д.), б.ж. на с.

Дъбовец, общ. Любимец, върху недвижими имоти -земеделски земи, между които и Нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СтЗ КАРАТОПРАКА”, представляваща имот № 150001 по плана за земеразделяне на землището на село Дъбовец, обл. Хасково, при граници: имот № 000446 - язовир, имот № 000426 - др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № 000398 - полски път на остатъчен фонд и имот № 150002 - нива на П.Н.П..

Ищците, като наследници на общия си наследодател Т. А.ов Б. и по силата на решението на ПК - гр.Любимец, както и при вписан от наследника Л. С. Д. отказ от наследството на баща си С. Т. Б. и на майка си М. Г. Б., били собственици на процесната нива, която владели, при следните дялове в съсобствеността: Д. И. А. - 1/6 ид. част, Р. Й. З. 1/48 ид. част, Т. Л. Й. -1/96 ид. част, С. Л. Й. - 1/96 ид. част, Е. А. А. -1/72 ид. част, В. А. С. 1/72 ид. част, В. А. А. -1/72 ид. част, Л. Д. А. - 1/12 ид. част, Б. И. Т. - 1/12 ид. част, Р. Д. В. 1/24 ид. част, К. Д. К. -1/24 ид. част, Г. Г. Т. - 1/48 ид.част, С. Т. А. - 1/48 ид.част, А. Т. Т. 1/48 ид.част, В. Т. А. - 1/48 ид.част, А. К. Б. - 1/24 ид. част, Ж. К. Б. - 1/24 ид. част, Н. С. К. 1/12 ид.част, Д. Д. Б. - 1/54 ид.част, С. Т. Б. -7/216 ид.част, Д. Т. Б. - 7/216 ид.част.

Наследствената 1/24 ид.част от имота на наследника Т.В. Т., който отсъствал от страната, се владеела от ищците, които владели и непрехвърлените ид.части от имота на наследниците Е. П. Т. и Д. П. Т..

Наследниците Д. В. А.ов, Е. П. Т. и Д. П. Т., с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение, вписан с вх. рeг. № 4687 от 19.11.2007г., акт № 146, том 19, дело 1

№ 3980/2007г. на СВ- гр.Свиленград, са се разпоредили със собствените си общо 5/45 ид.части от прооцесния имот в полза на Х.Г.Я. ЕГН: **********. Приобретателят по тази сделка - дареният Х.Г.Я. никога не бил упражнявал фактическа власт върху имота и придобитата ид.част от него и не го бил владял.

Придобитите от Х.Г.Я. 5/45 ид.части от имота, в резултат на публична продан, приключила с Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2014г. на Самуил Пеев - ЧСИ с peг. № 874, били придобити в собственост от ответницата М. П. А.. По този начин ищците и ответницата М. П. А. станали съсобственици на имота.

При създаването и одобряването на КККР на село Дъбовец, община Любимец, гореописаната нива била отразена в кадастралната карта като Поземлен имот с идентификатор ***.

При извършени справки ищците узнали, че ответницата М. В. У., която била майка на ответницата М. П. А., се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно НА № 171, т.1, peг. № 921, д. № 124/2016г. по описа на нотариус с peг. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията Свиленград с дв.вх.рег.№ 1224, вх. peг. № 1228 от 16.03.2016г., акт № 158, т. 4, дело № 282, с който акт била призната за собственик на 40/45 ид.части от процесната нива.

Ищците твърдят, че ответницата М. В. У. никога не била владяла процесния имот и не били налице основанията на закона за придобИ.ето му по давност от нея. От реституирането му и до сега имотът се владеел от ищците и техните наследодатели. Ищците стопанисвали имота и го ползвали за туризъм, тъй като се намирал в живописна местност, близо до язовир Ивайловград. В имота ищците монтирали две каравани, поставили навес, дървена беседка, изградили две барбекюта, частично го настлали с гнайсови плочки, оформящи пътечки, посадили декоративни храсти и частично го оградили с мрежа.

Повечето от посочените подобрения върху имота били изпълнени от ищеца Ж. К. Б..

Ищците ежегодно, продължително време, през различни периоди от годината, пребивавали в имота, като преспивали в монтираните на място каравани или в палатки, които носили.

Имотът никога не се намирал във фактическа власт на ответниците.

На базата на посочения констативен нотариален акт, на 16.03.2016г. ответницата М.

В. У. продала на ответницата М. П. А. 40/45 ид.части от процесния имот. Според ищците, ответницата М. П. А. не била придобила 40/45 ид.части от имота, а нотариалният акт, обективиращ сделката, бил непротивопоставим на ищците, тъй като ответницата М. В. У. не можела да й прехвърли права, каквито не притежавала. Ответницата М. П. А. също никога не била владяла описания имот, нито след като придобила 5/45 ид.части от него с посоченото постановление на съдебния изпълнител, нито след посочената прехвърлителна сделка от М. В. У..

На базата на посочената прехвърлителна сделка и поставлението за възлагане на 5/45 ид.части от имота, ответницата М. П. А. е разделила имота на четири самостоятелни обекта на собственост, отразени в кадастралната карта на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл.

Хасковска, одобрена със Заповед № РД-18-1292/ 28.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, като четири поземлени имота, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор ***.

След посочената прехвърлителна сделка от 16.03.2015г., ответницата М. П. А. не била владяла имота, нито като един имот от 13,800 дка., нито след разделянето му на горепосочените самостоятелни обекти на собственост.

При проведени разговори между ищците и ответниците, последните признали правата на собственост на ищците върху имота и предложили да им „върнат” собствеността.

Разговорите в тази връзка се проточили, като последното, което ответниците предложили, е М. П. А. да „прехвърли” на някои от ищците трите новообразувани имота - ПИ идентификатори ***, *** и ***, да запази за себе си ПИ с идентификатор ***, а получателите на имотите да гарантират, че останалите 2 наследници на Т. А.ов Б. няма да предявяват претенции за собственост върху имотите, с което предложение ищците не са се съгласили.

Междувременно с Нотариален акт № 146, том 2, peг. № 1776, дело № 237 от 2022г. на нотариус с peг. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията - Свиленград с дв.вх.рег.№ 1358, вх. peг. № 1358 от 19.04.2022г, акт № 57, т. 5, д. № 520/ 2022г., ответницата М. П. А. прехвърлила на ищеца Ж. К. Б. един от четирите новообразувани имота, а именно ПИ с идентификатор ***. Между ищците нямало спор, че с този нотариален акт ищецът Ж. К. Б. не бил придобил повече права от наследствените му 1/24 ид. част от имота.

Въпреки, че ответницата М. П. А. до сега не била установила свое владение върху имотите, предмет на иска, то предвид гореизложеното за ищците бил налице правен интерес от установяване на правото им собственост по отношение на нея и прехвърлителката й М.

В. У. върху описаните имоти, образувани от реституираната нива от 13,800 дка. Интересът от предявяването и на отрицателния установителен иск бил обусловен от факта, че ищците владеели целия имот, включително частта на липсващия от страната Т.В. Т. - 1/24 ид. част, както и непрехвърлената 1/72 ид. част от имота, собственост на Е. П. Т. и Д. П. Т.. С оглед на това ищците имали правен интерес не само да установят обема на своите права срещу ответницата М. П. А., която претендирала право на собственост върху същия имот над 5/45 ид.части от него, но и да бъде отречено нейното право на собственост върху имота над 5/45 ид.части от него.

Поради изложеното, ищците искат от съда да признае за установено по отношение на тях, че ответницата М. П. А. не е собственик на 40/45 ид. части, представляващи разликата над притежаваните от нея 5/45 ид. части от следния недвижим имот: Нива от 13,800 дка., четвърта категория, в местността „СтЗ КАРАТОПРАКА”, представляваща имот № 150001 по плана за земеразделяне на землището на село Дъбовец, обл. Хасково, при граници: имот № 000446-язовир, имот № 000426- др. селищна територия на остатъчен фонд, имот № 000398-полски път на отсатъчен фонд и имот № 150002-нива на П.Н.П., от която са образувани: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор ***, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Дъбовец, общ. Любимец, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-181244/15.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Ищците искат също съдът да признае за установено по отношение на ответниците М.

П. А. и М. В. У., че ищците са собственици на общо 20/24 ид.части от недвижимите имоти, образувани от гореописаната нива от 13,800 дка., при следните дялове: Д. И. А. - 1/6 ид. част, Р. Й. З. -1/48 ид. част, Т. Л. Й. - 1/96 ид. част, С. Л. Й. - 1/96 ид. част, Е. А. А. -1/72 ид. част, В. А. С. - 1/72 ид. част, В. А. А. -1/72 ид. част, Л. Д. А. - 1/12 ид. част, Б. И. Т. - 1/12 ид. част, Р. Д. В. - 1/24 ид. част, К. Д. К. -1/24 ид. част, Г. Г. Т. - 1/48 ид.ч., С. Т. А. - 1/48 ид.ч., А. Т. Т. - 1/48 ид.ч., В. Т. А. - 1/48 ид.ч., А. К. Б. - 1/24 ид. част, Ж. К. Б. - 1/24 ид. част, Н. С.

К. - 1/12 ид.част, Д. Д. Б. - 1/ 54 ид.част, С. Т. Б. -7/216 ид.част, Д. Т. Б. - 7/216 ид.част.

Искат също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени констативен нотариален акт № 171, т.1, peг. № 921, д. № 124/2016г. по описа на нотариус с peг. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията - Свиленград с дв.вх.рег.№ 1224, вх. peг. № 1228 от 16.03.2016г., акт № 158, т. 4, дело № 282, с който ответницата М. В. У. е призната за собственик на 40/45 ид.части от описания в него недвижим имот.

Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. В. У., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответницата М. У. счита, че изложените от ищците обстоятелства не обосновават наличие на правен интерес от предявения положителен установителен иск /ПУИ/ за собственост, поради което искът е недопустим. Позовава се на Решение № 271/13г. от 06.03.2014г. по гр.д. № 14/2013г., на първо г.о. на ВКС , в което е прието, че предмет на делото при установителен или осъдителен иск за собственост е принадлежността на правото 3 на собственост върху спорния имот в патримониума на ищеца. Считат, че след като към датата на предявяване на исковата молба М. В. У. не била собственик на процесния имот/имоти, спорът за собственост съществувал реално само между ищците и последните приобретатели на имота/имоти, а това били ответницата М. П. А. и Ж. К. Б.. Затова, ответницата М. У. моли съда да прекрати производството по делото и да й присъди разноски по делото.

По отношение на предявения ПУИ за собственост ответницата М. У. счита също, че предмета му, относно 20/24 ид.ч. от нива от 13.800 дка, не съответства на сбора на дяловете на ищците, некоректно посочени в дроби с различен знаменател, нито сборът от дяловете оформял цифрата 20/24 ид.ч. От обстоятелствената част на исковата молба и предявеното искане не било ясно предявяват ли ищците иск и за притежаваната от Т.В. Т. 1/24 ид.ч. от имота и за непрехвърлените ид.части от имота на наследниците Е. П. Т. и Д. П. Т. и колко са тези ид.части. Наред с това ищците твърдяли, че тези идеални части се владеят от тях, без да се уточнява това владение, както от фактическа, така и от правна страна във връзка с предявените два собственически иска.