Решение № 690 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210393 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „************“ ЕООД с ЕИК ******** чрез адв. П. срещу наказателно постановление № 694587 – F684667/10.03.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./

В жалбата се поддържа, че приложената от АНО санкционна разпоредба касае единствено нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Поддържа се липса на виновно поведение и намерение за отклонение в данъчното облагане.

Аргументира се тезата, че размерът на санкцията е прекомерен. Цитират се разпоредби от АПК, нарушението на които в според жалбоподателя водят до отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН. Отделно се твърди, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразили се в съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел /вместо двама, 1 каквото според жалбоподателя е изискването на закона/, наказателното постановление било връчено повече от три месеца след издаването му, както и не е уважено предложението от страна на дружеството за сключване на споразумение. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „************“ ЕООД се представлява от управителя си Ясен Янков и от адв.

П.. Последната пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като счита наложената санкция за прекомерна, тъй като се касае за първо нарушение за дружеството. Посочва, че на дружеството се наложени още две имуществени санкции за други нарушения, както и ПАМ, които в своята съвкупност са необосновани и прекомерни и затрудняват работата на дружеството-жалбоподател. Заявява, че не отрича извършеното нарушение, но отново акцентира върху необосновано високия размер на наложената санкция.

В хода на съдебните прения управителят на дружеството подробно разказва за трудностите, пред които той и съпругата му са били изправени във връзка с откриването на търговския обект, който е бил проверен от органите на приходната администрация. Посочва, че не работят с цел да ощетяват фиска, а искат да развиват бизнес, с който да плащат данъците на държавата.

Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП редовно призован се представлява от юрисконсулт Недков, който счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, съдържат необходимите реквизити, а нарушението е описано ясно и е доказано несъмнено от събраните в хода на делото доказателства. Застъпва тезата, че не е налице маловажен случай, тъй като обществените отношения, регулирани от нарушената правна норма засягат широк кръг лица. Намира, че на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС размерът на наложената санкция следва да бъде намален. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.11.2022 г. в 15:32 часа свидетелката К. К. Д. - инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си П.В. извършила проверка на търговски обект – салон за красота „AP Sofia“, находящ се в гр. София, бул. „*******” № 48 в търговски център „Сердика”, стопанисван от „************“ ЕООД с ЕИК ********. В хода на проверката било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата. Била преброена фактическата касова наличност на касата, която била в размер на 400 лева, за което бил съставен опис. Бил изведен дневен междинен финансов отчет Х от 04.11.2022 г. от фискалното устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова наличност била в размер на 130 лева. Установената разлика от 270 лева между фактическата касова наличност от 400 лева и отчетената по фискалното устройство от 130 лева не била отразена като служебно въведена парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен протокол № 0128220/04.11.2022 г.

2

С оглед установеното при проверката свидетелката К. К. Д. счела, че „************“ ЕООД е осъществило нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което на 11.11.2022 г. в присъствие на управителя на дружеството Ясен Янков съставила срещу последното акт за установяване на административно нарушение № F 684667/11.11.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал като възразил, че в касата има налични пари, с които се връща ресто на клиенти и се заплащат доставки на куриери, а отделно от това не били наясно с необходимостта от въвеждане на тези суми чрез касовия апарат.

Като счел направеното възражение за неоснователно и въз основа на така съставения АУАН на 10.03.2023 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на дружеството Янков на 21.06.2023 г., а на 05.07.2023 г. по пощата била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля К. К. Д., протокол за извършена проверка № 0128220/04.11.2022 г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на 04.11.2022 г., дневен финансов отчет Х от 04.11.2022 г. и заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът възприе безкритично показанията на свидетелката К. К. Д., която лично е извършила проверката в търговския обект и е констатирала положителна разликата между действителната касова наличност и отчетената такава въз основа на данните от отчета на фискалното устройство.

Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия доказателствен материал –изготвеният опис на наличните парични средства в касата установява действителната касова наличност, а дневният отчет - тази по фискалното устройство, като свидетелят също посочи, че разликата е била 270 лева в повече тоест в касата е имало 270 лева повече, отколкото било отчетено по финансовия Х отчет. От приложения по делото дневен финансов отчет се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а именно „************“ ЕООД с ЕИК ******** От представената по делото заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 21.06.2022 г., а жалбата е депозирана на 05.07.2022 г. по пощата), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, 3 вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2.1 на представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. органите по приходите са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.

Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по приходите”, с оглед на което свидетелката К. Д., заемаща именно такава длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1.1 б. „г“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.

182 от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответна правна квалификация- тази по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, тъй като същият е съставен в присъствието само на един свидетел. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението“, като в този случай законът не поставя изискване за брой свидетели, които да присъстват при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН „при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“ тоест изискването за конкретен брой свидетели законът поставя само при определена хипотеза - липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, която не е налице в конкретния случай.

Свидетелят по АУАН П.В. е присъствал при извършването на проверката респ. и при установяване на нарушението, поради което при съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН нарушение на процесуалните правила не е допуснато.

На следващо място законът не поставя изискване за връчване на НП в определен срок след издаването му, поради което получаването от наказаното лице на екземпляр от НП три месеца след издаването му по никакъв начин не нарушава правото на защита на дружеството-жалбоподател, като същото е упражнило правото си да обжалва НП в законоустановения срок.

Следва да се отбележи, че сключването на споразумение е само една възможност за приключване на административнонаказателното производство, но не и задължение за АНО, поради което като е отказал сключване на споразумение с дружеството-жалбоподател АНО не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата 4 наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.