Определение № 29835 от 25.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29835 гр. София, 25.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167566 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба на ищеца. Не следва да се допуска поставеният от ответника с отговора на исковата молба въпрос, който се припокрива с този на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на съответния факт.

Не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, обуславяща недопустимост на настоящото производство, на която се позовава ответникът, доколкото не е налице обективен идентитет между предмета на т.д. № 1762/2021г. на СГС, ТО, VI-17 с-в (искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ) и настоящото производство (иск за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от прекратяване на договор за управление, сключен между ищеца и ответното дружество (чл. 82 ЗЗД). Отделно от това производството по делото пред СГС е приключило.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба на ищеца, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен 1 срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М..

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2023г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000 лв., част от вземане в общ размер от 60140 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза от прекратяване на договор №./10.05.2019г. за възлагане на управлението на "Н., изменен с допълнително споразумение № .г., сключен между ищеца и ответното дружество, съизмеряващо се с дължимото се на ищеца възнаграждение (основно и допълнително) по договора за периода от 14.07.2021г. до 05.10.2022г.

Ищецът П. Н. Д. твърди, че след проведена конкурсна процедура в съответствие със Закона за публичните предприятия (ЗПП) бил назначен за управител на „Н., за което бил сключен договор за възлагане на управлението № . от 10.05.2019г. и допълнително споразумение № . от 20.07.2020г. Твърди, че с решение, обективирано в протокол от заседание на Съвета на директорите на „Н. от 14.07.2021г., договорът за управление от 10.05.2019г. бил прекратен (т. 1) и бил назначен нов управител (т.2). Издаден бил и Акт за прекратяване на управлението на „Н., издаден от търговския пълномощник на „Н.. Ищецът оспорва прекратяването на договора за възлагане на управлението с доводи, че решенията за прекратяването и назначаване на нов управител са взети в противоречие с разпоредбите на Закона за публичните предприятия и Устава на дружеството от 09.06.2021г. и от нелегитимни лица, които не били вписани като членове на СД, а мотивите в акта за прекратяване, издаден от търговския пълномощник, били необосновани и несъстоятелни.

Счита, че както за назначаването, така и за прекратяването на договор за възлагане на управление на публично предприятие е разписан специален ред в Закона за публичните предприятия, и по-точно основанията за предсрочно прекратяване на договора били предвидени в разпоредбата на чл. 24 от ЗПП, като за разлика от общия случай, се изключвала свободата на субективна преценка на политически ангажирания контролиращ държавното предприятие. Твърди, че не е уведомяван за причините за отстраняването му, както и не е станало ясно кои задължения не е изпълнил, при положение че по време на управлението му дружеството е било с най-добрата финансова и стопанска политика.

Твърди, че вследствие на незаконосъобразното прекратяване на мандатното правоотношение е претърпял имуществени вреди – пропуснал е да получи дължимото му се за периода от датата на прекратяването (14.07.2021г.) до датата на подаване на исковата молба (05.10.2022г.) възнаграждение (основно и допълнително) в общ размер на 60140 лв., 2 от които претендира като обезщетение частично сумата от 25000 лв.

Ответникът „Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е бил сключен твърдения договор за възлагане на управлението, изменен с допълнително споразумение, както и че същият е прекратен с Решение по т. 1 на Съвета на директорите на ответното дружество, обективирано в т. 1 от Протокол от проведено заседание на СД. Счита, че е въпрос на оперативна самостоятелност на СД на ответника както назначаването, така и смяната на управителя на дружеството, респективно прекратяване на договора му, което е разписано в чл. 18, т. 1, б. „д“ от договора за управление, както и в чл. 21, ал. 1, т. 11 от Устава на „Н.. Твърди, че договорът бил прекратен на основание чл. 18, т. 2, б. „а“ и б. „б“ поради извършени от управителя действия извън предоставените му правомощия и условия от доверителя , а именно – разпореждане със средства на дружеството не по установения ред и нарушение на Правилника за устройството и дейността на дружеството. Ответникът оспорва и иска по размер като недоказан, като твърди, че съгласно предвиденото в договора за управление (чл. 6, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4) формирането на размера на възнаграждението е на база бални оценки, изготвяни от експерт-счетоводител и представяни на изпълнителния директор на дружеството. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за производството.

В тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за възлагане на управлението с ответника от 10.05.2019г., изменен с допълнително споразумение от 20.07.2020г., че договорът е прекратен с решение на СД на ответника от 14.07.2021г., че в причинна връзка с прекратяването е претърпял вреди, както и техният размер.

В тежест на ответника е да докаже, че е прекратил законосъобразно договора за управление, сключен с ищеца, както и в случай на доказване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил вземането.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между страните факта, че между страните е бил сключен договор № . от 10.05.2019г. за възлагане на управлението на „Н., изменен с допълнително споразумение № . от 20.07.2020г., както и че същият е прекратен с решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 14.07.20121г., обективирано в т. 1 от протокол от проведено заседание на СД от същата дата.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за плащане на претендираното вземане.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.

ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма 3

„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, ***, ет. 2, стая 204, както и на телефон: *** – координатор М. или на електронна поща: [email protected]. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в понисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4