Определение № 7027 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7027 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502017 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Н.И.Ц., чрез адв. К. Б. срещу Определение №803/08.01.2026г. по гр.д. № 31675/2024г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като с решението съдът е уважил изцяло предявения иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ и „Кредит Гаранция“, като е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение, но не и за държавна такса в размер на 103,70лв. Твърди, че искане за присъждане на разноски е направено още с исковата молба, а в представения по-късно списък с разноски по чл.80 ГПК е включено единствено адвокатското възнаграждение, но това не препятства възможността да бъде поискано от съда да измени решението си в частта за разноските. Твърди се, че в случая определението по чл.

248 ГПК трябва да бъде отменено, а решението да се допълни в частта за разноските със сумата за заплатена държавна такса.

Ответниците „Кеш Кредит Мобайл“ и „Кредит Гаранция“ не са подали отговор на частната жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения.

Производството по гр.д. № 31675/2024 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Н.И.Ц., с която са предявени искове за прогласяване на нищожност на два договора – договор за потребителски кредит от 15.10.2015 г., с кредитодател „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, и договор за възлагане на поръчителство от 12.10.2015 г., с поръчител „Кредит Гаранция“ ЕООД. С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски в производството, като са представени и платежни документи за заплатена държавна такса (вносна бележка от 22.05.2024 г. за сумата от 50 лв. и вносна бележка от 23.08.2024 г. за сумата от 50 лв.). Със становище от 07.10.2025 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е представила списък по чл. 80 ГПК за разноските в производството, в който е описано претендираното адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С решение № 20823/15.11.2025 г. по делото съдът е уважил и двата иска с 1 правно основание чл.124, ал. 1 ГПК като е прогласил нищожността на процесните договори.

В частта за разноските се е произнесъл само по отношение на адвокатското възнаграждение дължимо се в полза на адв. К. Б.. Поради това с молба от 26.11.2025г. по реда на чл.248 ГПК ищцата е поискала за допълване на решението в частта за разноските за присъждане на още общо 100 лв. за държавна такса.

С определение № 803/08.01.2026г., СРС е оставил молбата без уважение. Съдът е приел, че представеният по делото списък по чл.80 ГПК включва единствено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, но не и разноските за държавна такса.

Уважавайки и двата предявени иска и присъждайки разноските на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът се е ръководел по съдържащото се в списъка, поради което е счел молбата за неоснователна. В допълнение сочи и това, че производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове за нищожност срещу двама ответници – „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, като за всеки от исковете се дължи такса от 50 лв., а разноските следва да се понесат единствено от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

Спорният въпрос по делото е дали следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса, при положение че същите не са включени в представения списък по чл. 80 ГПК, но са поискани своевременно и са доказани по делото. Настоящият състав приема, че на този въпрос следва да се отговори положително, поради следните съображения.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. При непредставяне на такъв списък страната губи правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК представлява процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на производството по чл. 248 ГПК.

В същото време, в съдебната практика последователно се приема, че непредставянето на списък по чл.80 ГПК или непълнотата на същия не препятства присъждането на разноски, когато искането за тях е направено своевременно и са представени доказателства за действителното им извършване. В този смисъл е например Определение № 5238/14.11.2025 г. по ч.гр.д. № 283/2025 г. на ВКС, I г.о.

В конкретния случай ищцата, чрез процесуалния си представител, е направила изрично искане за присъждане на разноски още с исковата молба. Приложени са доказателства за заплатена държавна такса в общ размер на 100 лв., удостоверена с вносна бележка от 22.05.2024 г. за сумата от 50 лв. и вносна бележка от 23.08.2024 г. за сумата от 50 лв.

Обстоятелството, че впоследствие представеният списък по чл. 80 ГПК включва единствено адвокатско възнаграждение, не може да обоснове извод за недължимост на разноските за държавна такса, доколкото същите са своевременно поискани и надлежно доказани. В този смисъл списъкът по чл. 80 ГПК има значение за възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските, но не дерогира вече направено валидно искане за присъждане на разноски, подкрепено с доказателства.

По отношение на разпределението на разноските, настоящият състав намира, че същите следва да бъдат възложени и на двамата ответници. Исковете са обективно и субективно съединени и са насочени срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, като и по двата иска съдът се е произнесъл с уважителен диспозитив, прогласявайки нищожността на процесните договори.

В съдебната практика се приема, че когато по съединени искове са осъдени няколко ответници, всеки от тях дължи разноски съразмерно с уважената срещу него част от иска, освен ако от естеството на правоотношението не следва солидарна отговорност. В този 2 смисъл са Определение № 99/10.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1132/2019 г. на ВКС, I г.о., както и Определение № 984/04.03.2025 г. по гр.д. № 1058/2024 г. на ВКС, II г.о. и др.

В разглеждания случай и двата иска са изцяло уважени, поради което всеки от ответниците следва да понесе съответната част от разноските. При липса на данни за солидарност, разноските следва да бъдат възложени върху двамата ответници при равни части.

Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и ще бъде бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което решението бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на ищцата се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в общ размер на 53,02евро /103,70лв./100лв. държавна такса и 3,70лв. такса превод/, дължими от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД.

По разноските.

Жалбоподателката е претендирала разноски пред настоящата инстанция.

Производството по чл. 248 ГПК е съпътстващо основния спор и не приключва делото.

В него се разглеждат искания за изменение или допълване на вече постановен съдебен акт, а не се решава спор по същество. В този смисъл е налице произнасяне в редица определения на ВКС - Определение № 294/29.01.2025 г. по ч.т.д. №6/2025г. на ВКС, I т.о., Определение № 2433/19.09.2024г. по ч.т.д. № 1826/2024 г. на ВКС, II т.о.

Определенията, постановени по реда на чл.248 ГПК, включително и обжалването им, не водят до дължими нови разноски /вж. Определение № 2962/14.11.2024 г. по ч.т.д. № 2352/2024 г. на ВКС, I т.о. По тези съображения съдът не присъжда разноски на жалбоподателката въпреки изхода от правни спор.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 803/08.01.2026 г. по гр.д. № 31675/2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.

248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „********, да заплати разноски в полза на Н.И.Ц., ЕГН ********** в размер на 26,52евро /51,85лв./ за държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „********, да заплати разноски в полза на Н.И.Ц., ЕГН ********** в размер на 26,51евро /51,85 лв./ за държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3