Решение № 1041 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 14597/2025
Вид: Решение № 1041
Подписан: 19.01.2026
В сила: 19.01.2026
Състав: ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

чл.12 · Граждански процесуален кодекс
чл.131 · Граждански процесуален кодекс
чл.227 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл.439 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.116, б.в) · Закон за задълженията и договорите
чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. С., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110114597 по описа за 2025 година

И. Н. К. е предявил срещу „Т.С.“ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 481.10 лева – представляваща 1/2 от цена на доставена топлинна енергия през периода м.07.2012-м.04.2014 , сумата 27.54 лева представляваща 1/2 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, ведно със законната лихва за периода от 20.08.2015 до окончателното изплащане, сумата от 97.53 лева – представляваща 1/2 от лихва за забава за периода от 31.08.2012-14.08.2015, 5.58 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава върху дяловото разпределение и 12.50 лева- държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. 49904/2015 г. на СРС, 126 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 7725 по описа на ЧСИ М. Б..

В хода на производството ищецът е починал като на негово място са конституирани на основание чл.227 от ГПК неговите наследници по закон М.

И. К. и Р. И. К..

Ищецът твърди, че след образуването на изпълнителното дело не са били извършвани никакви изпълнителни действия до 30.01.2023 г., когато върху притежавани от ищеца идеални части от недвижим имот, е наложена възбрана вписана под № 47, том II, рег. № 4672/30.01.2023 г. към Служба по вписванията към СРС. Изтъква, че след извършена справка по ч.гр.д. № 49904/2015 г., 126 състав по описа на СРС установил, че издадената заповед по чл. 410 от ГПК е влязла в сила по отношения на ищеца още на 16.03.2016 г., тъй като на дата 16.02.2016 г. му е било залепено уведомление. Заявява, че от възникването на задължението – 16.03.2016 г. (датата на влизане в сила на Заповедта по чл. 410 ГПК) до извършването на изпълнителното действие, с което се спира давността – 30.01.2023 г. /датата на налагане на възбраната) е изтекъл 7 годишен период, поради което счита, че главницата, лихвите и разноските по издадения изпълнителен лист са изцяло погасени по давност. С оглед на гореизложеното, счита, че е налице правен интерес да предяви настоящия иск като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземането срещу „Т.С.“ ЕАД. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД представя отговор на исковата молба, с който заявява, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Поддържа, че с оглед прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 52/2018 г. по описа на ЧСИ У. Д., рег.

№ 858 към КЧСИ на основание 1 чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, оригиналът на приложения по делото Изпълнителен лист е бил върнат на взискателя, като ответното дружество е предприело действия по образуване на ново изпълнително дело № 7725/2022 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 към КЧСИ чрез депозиране на молба. Изтъква, че по изпълнителното дело на 30.01.2023 г. е била вписана възбрана върху ¾ ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника. Сочи, че на дата 04.10.2024 г. е бил наложен запор върху откритите банкови сметки на името на длъжника в „ОББ“ АД и „И.“ АД, като на същата дата бил наложен и запор върху пенсията на ищеца.

Счита, че давността за вземания, установени след проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, е винаги 5 години. Твърди, че в рамките на 5 годишния давностен срок са били предприети действия по принудително изпълнение, като давността е прекъсната за първи път с депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ У. Д., а впоследствие давността е била отново прекъсната с депозиране на 2 молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б.. Поддържа, че след датата на образуване на изпълнителните дела са извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Заявява, че с депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че давността относно вземанията е настъпила. Моли за отхвърляне на така предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 10.11.2017 по гр.дело №49904/2015, СРС, 126 състав е осъден И. Н. К. да заплати на „Т.С.”ЕАД следните суми:481.10 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012 до м.04.2014, сумата от 27.54 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, ведно със законната лихва за периода от 20.08.2015 до погасяване , сумата от 97.53 лева, представляваща ½ от обезщетение за забава за периода от 31.08.2012 до 14.08.2015;5.58 лева, представляваща ½ от обезщетение за забава в размер на законната лихва и разноски по делото :12.50 лева – държавна такса и 150 лева –юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на молба от 23.01.2018 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №52/2018 по описа на ЧСИ У. Д..

По делото е представено съобщение за образувано изпълнително дело от 02.02.2019 от ЧСИ Д. до И. Н. К..

С постановление от 14.12.2022 на ЧСИ Д. е прекратено изпълнително дело №52/2018.

Въз основа на молба от 20.12.2022 от „Т.С.”ЕАД до ЧСИ М. Б. е образувано изпълнително дело №7725/22 срещу И. Н. К..

По делото е представено искане за вписване на възбрана от 26.01.2023 от ЧСИ М. Б. до Служба по вписванията, гр.С. за ¾ идеални части от имот, собственост на И. К..

По делото е представено писмо от „ОББ”АД от 9.10.2024, с което признават вземането, върху което е наложен запор, поради което сметките са блокирани.

Със запорно съобщение от 4.10.2024 е наложен запор на пенсията на И. Н.

К..

С писмо от 11.10.2024 НОИ уведомява ЧСИ М. Б., че не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията /добавката е под размера на минималната работна заплата за страната.

По делото е представено съобщение от 08.01.2025 от ЧСИ Б. до И. К., с което го уведомява за образувано изпълнително дело и наложен запор на вземанията му.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на молба от 23.01.2018 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №52/2018 по описа на ЧСИ У. Д..

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно 4 изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно Тълкувателното решение молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността.Молбата за образуване на изпълнително дело може да прекъсне давността само ако с нея се прави искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.

В случая в молбата от 23.01.2018 взискателят „Т.С.”ЕАД не е направил искане за конкретни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.Проучването на имущественото състояние на длъжника, изготвянето на справки и набавянего на документи не представляват действия, годни да прекъснат давността.С оглед на което съдът приема, че давността не е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело №52/2018.

Съдът констатира, че по изпълнителното дело не са искани и предприемани изпълнителни действия.По делото е представено съобщение за образувано изпълнително дело от 02.02.2019 от ЧСИ Д. до И. Н. К., което не прекъсва давността.

С постановление от 14.12.2022 на ЧСИ Д. е прекратено изпълнително дело №52/2018.

Въз основа на молба от „Т.С.”ЕАД от 20.12.2022 е образувано изпълнително дело №7725/22 по описа на ЧСИ М. Б..В молбата за образуване на изпълнителното дело се съдържа искане на взискателя „Т.С.”ЕАД за запор на сметките на длъжника, запор на трудовото възнаграждение и опис и оценка на движимите вещи на длъжника.В този смисъл в молбата се съдържане за предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.Поради това и самата молба за образуване на изпълнителното дело е годна да прекъсне давността.

Но съдът намира, че към момента на предявяване на молбата за образуване на изпълнително дело № 7725/22, вземанията са погасени по давност.

Съдът приема, че давността е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист на 10.11.2017 като същата не е прекъсната до 20.12.2022.

Съдът приема, че вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3годишната погасителна давност.Поради това счита, че към 10.11.2020 вземанията по изпълнителния лист са погасени с 3-годишната погасителна давност.

Дори и да се приеме, че вземанията се погасяват с 5-годишната погасителна давност, съдът намира, че вземанията са погасени по давност.Съдът приема, че 5-годишната давност е изтекла на 10.11.2022, т.е. преди 20.12.2022.

Предвид изложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищците.Ищецът е починал в хода на производството и на негово място са конститурани наследниците му по закон М. И. К. и Р. И. К.. Ищецът е реализирал разноски в размер от 50 лева за държавна такса.С оглед на което в полза на ищците следва да бъде присъдена по ½ част или сумата от по 25 лева на всяка- разноски за държавна такса.М. К. е реализирала и разноски в размер от 400 лева за адвокатско възнаграждение.С оглед на което в полза на ищцата М. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер от 425 лева, от които 25 лева – за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. И. К.,

ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „К.Б.”I, №96, ет.1, ап.3, чрез адв.

Б., и Р. И. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „П.”120, вх.Б, ет.3, ап.12, като наследници по закон на И. Н. К. срещу „Т.С.“ЕАД, ЕИК********,със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК, че М. И. К. и Р. И. К. като наследници по закон на И. Н. К. не дължат на „Т.С.”ЕАД сумата от 481.10 лева – представляваща 1/2 от цена на доставена топлинна енергия през периода м.07.2012-м.04.2014 , сумата 27.54 лева представляваща 1/2 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, ведно със законната лихва за периода от 20.08.2015 до окончателното изплащане, сумата от 97.53 лева – представляваща 1/2 от лихва за забава за периода от 31.08.2012-14.08.2015, 5.58 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава върху дяловото разпределение и 12.50 лева- държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. 49904/2015 г. на СРС, 126 състав.