Определение № 387 от 03.06.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 213/2024
- Вид
- Определение № 387
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 387 гр. Шумен, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500213 по описа за 2024 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК вр. с чл.121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ц. Н. Д. срещу определение №927/11.04.2024г. по гр.д.№416/2024г. по описа на ШРС, с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 416/2024 г. на ШРС пред Районен съд – Шумен и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Шумен.
В срока за отговор на частната жалба Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – Шумен, представлявана от директора С.И. е депозирала такъв , с който оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№416/2024г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Ц. Н. Д. срещу Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – Шумен, с която са предявени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в РИОСВ в периода 2006 г. – 2019 г. През м. август 2019 г. бил обявен конкурс за длъжността „Началник отдел КОС“, дирекция „КПД“ при РИОСВ гр. Шумен. Конкурсът бил проведен по незаконосъобразен начин и в резултат бил назначен другия кандидат. По сигнал на ищцата инспектората на МОСВ извършил проверка и констатирал всички закононарушения при провеждане на конкурса. Противоправните действия и бездействия на директора на РИОСВ Шумен и на длъжностните лица от конкурсната комисия , поименно определена със заповед 1
№260/28.08.2019г. на директора на РИОСВ Шумен извършени в хода на конкурстната процедура по заемане на длъжността „началник отдел КОС“ ,дирекция „КПД“ при РИОСВ Шумен ,проведена през есента на 2019г. пряко повлияли върху развитието на личния и професионалния й живот , което обуславяло по-висок интензитет на претърпяните вреди ,съответно и по –висок размер на обезщетението по справедливост. Ищцата твърди, че загубвайки конкурса, който бил опорочен, тя загубила доброто си име като специалист, станала обект на подигравки и на негативно обществено настроение. За понесените неимуществени вреди от незаконосъобразно проведената конкурсна процедура от директора на РИОСВ Шумен и на длъжностните лица от конкурсната комисия , поименно определена със заповед №260/28.08.2019г. на директора на РИОСВ Шумен ищцата претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В отговора си Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – Шумен е направила възражение относно подсъдността на делото с искане делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд-Шумен.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум въззивният съд приема, че в случая ищцата е предявила иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД. Действията на директора на РИОСВ и на длъжностните лица участвали в конкурстната процедура и техните актове не са административни такива или извършване на административна дейност по смисъла на ЗОДОВ, тъй като въпросите, по които се е произнесла комисията и директора се регулират от трудовото, а не от административното право, поради което не представляват едностранно волеизявление на административния орган при осъществяване на изпълнителната власт по смисъла на чл. 21 АПК, а са елемент от сложен фактически състав на заемане на свободно място по трудово правоотношение и обективират правни действия не на държавата, а на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Всички фактически и правни действия на работодателя и на длъжностни лица , работещи при работодателя на което той със заповед е възложил да изпълняват определи дейности , вкл. издаването на различни по характера си писмени документи, относими към възникването и осъществяването на трудово правоотношение не подлежат на оспорване пред административните съдилища.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. В случая е несъмнено, че не се претендират вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност.
В този смисъл следва да се отбележи, че в Решение № 1648 от 7.07.2005 г. на ВКС по гр. д.
№ 1033/2004 г., IV г. о., изрично е прието, че когато ищецът претендира вреди от проведен незаконосъобразно конкурс от ответника, искът следва да се квалифицира по чл. 45 вр. чл.
49 ЗЗД, тъй като ответникът, извършил поддържаните като незаконосъобразни действия, не 2 е в кръга на лицата, чиято противозаконна дейност може да ангажира отговорността на държавата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили в резултат на действия или бездействия на служители на ответника и на директора му, е общият исков ред и компетентен да разгледа предявените искове е ШРС (в този смисъл са и Решение № 1648 от 7.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2004 г., IV г. о., Решение № 986 от 8.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2007 г., I г. о., Решение №6377/9.04.2024г. на СРС по гр.д.№55609/2023г. и др.).
Предвид гореизложеното исковете са подсъдни на ШРС и обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №927/11.04.2024г. по гр.д.№416/2024г. по описа на ШРС.
Връща делото на ШРС, съдопроизводствените действия по него. на същия състав за продължаване на
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3