Решение № 20977 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20977 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110110158 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно и активно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в размер на ПО 3000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от В. Х. И Н. С. И 5000 ЛВ. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Т. Х. , предявен от В. Х., в качеството му на законен представител - родител на малолетния Т. Х., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в преживяни болка и страдание, причинени от претърпяно ПТП на 10.07.2021Г. НА ВТОРОКЛАСЕН ПЪТ II- 99 - км. 19 в посока Приморско от МПС, управляван от ...., застраховано при ответника, ведно със законната лихва от получаване на уведомлението от ответника - 19.11.2021г. до подаване на исковата молба.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва исковете единствено по размер, като счита, че предявената претенция срещу застрахователя е призната извън съдебно частично. Прави признаване на исковете до размер от 1000 лв. за всеки, като оспорва единствено настъпването на причинно следствена връзка между ПТП и неимуществените вреди за размера над 1000 лв. - признатия. Прави възражение и за това, че В. Х. и Н. С. са били без предпазен колан, поради което са изключително виновни за претърпените вреди. Оспорва началния момент на дължимостта на лихвата да е сочения от ищците 19.11.2021г. - дата на получаване на поканата.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните: като в тежест на ищците е възложено доказването в условията на пълно и главно доказване наличието на 1 реализирано ПТП, противоправни действия и/или бездействия на лицето, причинило уврежданията; застрахователно правоотношение между ответника и лицето, причинило процесното ПТП; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и настъпилото ПТП, поставяне в забава. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които изключват или намаляват задължението му за плащане, или пък пълно или частично изпълнение на тези задължения, възражение за съпричиняване.

ОТДЕЛЕНО КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ, обстоятелството, за реализирано ПТП, по посочения в исковата молба механизъм, противоправни действия на лицето, причинило уврежданията, управлявало МПС, застраховано при ответника; наличие на застрахователно правоотношение между ответника и лицето, причинило процесното ПТП; застрахователно събитие да е настъпило в срока на договора. Съдът приема признаването на иска до 1000 лв. за всеки за признаване на ответника на механизма на ПТП и вината на застрахования при ответника МПС, управлявано от водача Симеонова. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за съпричиняване , каквито доказателства: е указано на ответника, че не сочи и не е направило доказателствени искания за доказване на факти и обстоятелства , разпределени в негова тежест -възражение за съпричиняване .

По делото са приети писмени доказателства, а за установяване на факта, че ищците са претърпяли неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля .... и е изслушано заключение на съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/ От свидетелските показания на св. .... съдът приема за установено и доказано следното: преди инцидента ищецът В. Х., много добре се справяше с работата си. Той бил ръководител на екип и главен разработчик за голям клиент във фирмата, в която свидетелят е управител.

На път за планувана почивка на българското Черноморие телефонирал на свидетеля и бил в шок, повтарял само: „детето, катастрофа, детето, катастрофа, полиция, жената, катастрофа, помощ, помощ …“. Бил много притеснен и шокиран. След като се върнал от отпуската се опитал да се върне нормално на работа, но колегите и клиентите забелязали, че е по - нервен, не се справя добре с работата и не комуникирал добре. Бил станал сприхав, не спазвал сроковете на поетите задачи. Дори ръководителят на проекта искал да го освободи, поради несправяне със задачите, но понеже от много години бил в компания и се е доказал, решили да да му дадем втори шанс. Споделял че е притеснен, и че детето тежко е приело станалото, освен това се притеснявал как се е отразило това и на съпругата му. Притеснявал се за жена си от гледна точка на това, че е изпаднала в депресия, че е станала некомуникативна, че лежи на дивана и пие. Това го знаел от него лично . Съобщава, че някъде около две седмици след инцидента ищецът Х. се върнал на работа.

В подкрепа на данните от събраните по делото гласни доказателства е и заключението на СМЕ, което не е оспорено от страните, и което е изготвено на база медицинската документация по делото. От приетата по делото без възражение от страните съдебно медицинска експертиза съдът приема за установено и доказано: На Т. Х. са установени данни за контузия на шията, без отворена рана и контузия на главата с охлузвания. На Н. С.

2 са установени данни за контузия на гръдния кош, без отворена рана; На В. Х. са установени данни за контузия на гръдния кош, без отворена рана. Липсват данни за необходимост от медицински манипулации и предписани терапии за получените от всеки един от пострадалите увреждания можело единствено да се направи извод, че сами за себе си и в съвкупност са причинили и се отнасят към критериите на медико-биологичния признак БОЛКА И СТРАДАНИЕ /по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК. Последици от подобни травми отшумявали без последици за около 7 до 10 дни след инцидента. В подкрепа на този извод може да се приеме и липсата на представена проследяваща медицинска документация за уврежданията. В съдебно заседание д- р Г. на конкретен въпрос, свързан с възражението на ответника за липса на предпазен колан, допълва и обяснява, че двама от пострадалите родителите / бел съда/, имат посочена само гръдна травма без подробно описание, а третият – гръдна и шийна такива. Тези увреждания могат да се получат и със сложен предпазен колан и без сложен такъв. Ако се има предвид дали поставен предпазен колан може да предпази от такива увреждания, отговорът е категорично НЕ. ВЛ разяснява, че и при поставен колан може да не се наблюдават такива специфични и характерни увреждания като кръвонасядания, примерно в случай на по-дебели дрехи, или ако ударът не е перпендикулярен спрямо движещите се в автомобила тела.

Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства се налага изводът, че в полза на ищците срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало вземане за обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие. Твърдението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата не е доказано по делото, а напротив, според събраните по делото доказателства - експертното заключение на д-р Г., в случая, с оглед настъпилите увреждания и механизма на ПТП, отговорът на въпроса дали поставен предпазен колан може да предпази от такива увреждания, е категорично НЕ, поради което съдът счита възражението на ответника за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Съобразявайки се с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, както и с характера и интензитета на претърпените болки и страдания /по време на травмата/ според експертното заключение между 7 - 10 дни, както и липса на твърдения и информация за последващото лечение, като се вземе предвид възрастта на пострадалите от ПТП, която не предполага специално завишаване на претърпените вреди, но от друга страна съдът следва да вземе предвид - за ищеца Т. Х. - изключително ниската възраст, като събитие като това от една страна може да окаже влияние за цял живот на крехката детска психика, а от друга предизвиква и отражение у психиката на родителя, съдът приема, че ищците Н. С. и В. Х. имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди всеки един от тях в размер на 1000 лв., а Т. Х. - в размер на 2500лв. Исковете следва да се уважат до признатия размер, а за остатъкът до пълния размер да се отхвърлят.

По отношение на възражението на ответника, че лихва се дължи от момента на изтичане на срока за произнасяне на ответното дружество по преписката, съдът счита същото за неоснователно, тъй като настоящият съдебен състав, счита, още че волята на застрахователя не е поставена от законодателя от значение за началният момент, от който последният изпада в забава това означава, че законодателят не е предвидил срок, в който застрахователят поради бездействие, не изготвяне на становище, да се ползва с положителни последици за 3 бездействието си, а именно: да не дължи суми за забава за периода, за който бездейства и не отправя отговора си на поканата на пострадалия.

Освен горното, съгласно даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№ 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 КЗ.

Ответникът не оспорва да е уведомен на 19.11.2021г., като съдът, счита, че от тази дата застрахователят дължи обезщетение за забава." / т а к а Р Е Ш Е Н И Е № 50106 от 03.11.2022г. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, по т.д.№ 1865 по описа за 2021г., ВКС/ .

В срока за отговор е направено признание на иска от страна на ответника в размер на 1000 лв. , от общата претенция на ищеца, като съдът счита, че с поведението си ответникът е станал повод за образуване на делото, макар направеното признание на иска, поради което на основание чл. 78, ал.

2 ГПК, доколкото признаването на иска не е достатъчно условия за постановяване тежестта на разноските в полза на ответника, а необходимо да се установи и докаже, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, което в настоящия случай, с оглед представените доказателства, не се доказа. Напротив - ищецът с искова молба представя доказателства, че ответникът е отказал обезвреда в търсения от ищците размер, както и ответникът в отговора потвърждава същото, като посочва далеч по - малки обезщетения, които са предложени извънсъдебно на ищците, което е дало повод за образуване на настоящото дело и предоверяване на иска срещу ответното дружество.

При този изход на спора, разноски се дължи на ищците , с оглед уважената част от исковете, като същите претендират съгласно списък по чл. 80,ал .1 ГПК, 1440лв. от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за тримата ищци и 440 лв. - държавна такса. По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства възлиза в размер на 333.33 лв. за всеки ищец, поради което възражението, макар и допустимо, остава неоснователно. ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците В. Х. с ЛНЧ********** И Н. С. по отделно сумата в размер на 159,98 лв. ( 33.33 % за всеки ищец от сумата в размер на 480 лв. за всеки ищец), а за Т. Х. - сумата в размер на 240 лв. ( 50 % от 480 лв. ) , с оглед уважената част на исковите претенции.