Решение № 50 от 05.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Севлиево, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20244230101437 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците М. П. П. и А. П. П. са законни наследници на П.К.П ЕГН ********** б.ж. гр.Севлиево, починал на 03.09.2024 г. Призованият към наследяване низходящ П.П.П. е направил отказ от наследството на своя баща, вписан в особената за това книга при Севлиевския районен съд под № 745/10.09.2024 г. и съгласно чл.53 ЗН, частта му уголемява дяловете на останалите наследници.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 1821/18.09.2024 г., ищците били уведомени, че дължат сумата 5 060,89 лв. по изп.дело № 282/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2009 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр.д. № 699/2009 г. по описа на Севлиевския PC. По него наследодателят им П.К.П с ЕГН е осъден да заплати суми в полза на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК 131001375 /цесионер/ с цедент „РАЙФАЙЗЕНБАНК България" ЕАД гр.София, ЕИК 831558413. В поканата се уточнява, че задължението възлиза на 5 060.89 лева, от които главница в размер на 2 342.44 лева, законна лихва в размер на 802,84 лева, дължима за периода 19.11.2021 г. - 02.10.2024 г., 817.83 лева неолихвяеми вземания, 394.00 лева присъдени разноски и 703.78 лева такси по Тарифа към 1

ЗЧСИ, дължими към 02.10.2024 г.

Ищците считат, че понастоящем не дължат сумата, тъй като вземането е погасено по давност. По издадения изпълнителен лист е било образувано от първоначалния кредитор /цедент/ изпълнително дело № 20097330400544 по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 на КЧСИ, по което последното изпълнително действие, което да води до прекъсване на давността, е било предприето на 28.03.2014г. чрез запор на трудовото възнаграждение, отразено върху самия изпълнителен лист. Това изпълнително дело е било прекратено на 31.10.2019 г. на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради перемпция, при която с обратна сила се обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на изпълнителното производство.

На 24.10.2019 г. по молба на настоящия взискател /цесионер/ за същото вземане е образувано ново изпълнително дело № 20197330400282 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 733 на КЧСИ.

За периода от 28.03.2014 г. досега не са извършвани други изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане е погасено по давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Според задължителните разяснения по т.10 от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изложените съображения и на осн.чл.439 вр. чл.124 ГПК се прави искане съдът да постанови решение, са което да признае за установено, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника сумата 5060.89 лева, от които главница в размер на 2342.44 лева, законна лихва в размер на 802.84 лева за периода 19.11.2021 г. - 02.10.2024 г., 817.83 лева неолихвяеми вземания, 394 лева присъдени разноски, и 703.78 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2024 г., която е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС - Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2009 г. издаден по ч.гр.д. № 699/2009 г. на Севлиевския районен съд, на осн.чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.

2

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, който заявява, че счита иска за неоснователен.

Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Изпълнително дело № 254/2009 г. по описа на ЧСИ Г.В.Н. е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането". С оглед на това, давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В случая от влизане в сила на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. до образуване на новото изпълнително дело № 282/2019 г. с молбата от 24.10.2019 г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност за събиране на вземането.

С Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка, изпълнителните действия, извършени след перемпция се ползват с пълна сила и са годни да прекъснат давностния срок. Още с молбата за образуване на изп. дело № 282/2019 г. от страна на взискателя „ЕОС Матрикс ЕООД" са поискани изпълнителни действия, с които е прекъсната давността.

Освен това, към настоящия момент се предприемат активно изпълнителни действия от страна и давността е прекъсвана многократно : През м.ноември 2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение; през м. ноември 2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника; през м. септември 2023 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

За правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се 3 има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по силата на който давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на 12 май 2020 г.)

По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 439 ал.1 от ГПК.

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установени следните фактически обстоятелства:

Видно от писмо изх. № 185/27.01.2025г. на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово, изп. дело № 254/2009г. по описа й / не № 544/2009г., както е посочено в исковата молба/, с първоначален взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД и цесионер „Еос Матрикс“ ЕООД срещу длъжника П.К.П е перемирано с Постановление от 23.10.2019г. и унищожено с Протокол на 16.09.2024г. След перемирането на делото са запазени: Молба за образуване на изп. дело с вх. № 01708/11.09.2009г., изпълнителен лист от 04.06.2009г. по ч.гр. д. № 699/2009г. по описа на Севлиевски РС, Заповед № 594/04.06.2009г. за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК, Молба от взискателя за прекратяване на изп. дело с вх. № 1962/07.10.2019г., Постановление от 23.10.2019г. за прекратяване на изп. дело № 20097330400254 на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и съобщение до взискателя с изх. № 2706/19.12.2013г. за наложена възбрана върху недвижим имот.

От приложеното изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово се установява, че същото е образувано въз основа на молба от „Еос Матрикс“ ЕООД с вх. № 2054/24.10.2019г., с която е поискано да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на задължените лица и в случай, че се установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор.

4

Поискано е и насрочването на опис и оценка на движими вещи на длъжника.

С молба вх. № 2413/19.12.2019г. от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.К.П.

С писмо изх. № 2663/28.11.2019г. до работодателя на длъжника „Охрана и банков сервиз Севлиево“ ЕООД е изпратено запорно съобщение за налагането на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от П.К.П.

На същата дата до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение № 2663/28.11.2019г. Запорното съобщение е връчено на 29.11.2019г. С писмо изх.

№ 9/14.01.2020г. „Охрана и банков сервиз Севлиево“ ЕООД уведомява съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с П.К.П е прекратено на 13.01.2020г.

С молба вх. № 1552/16.09.2021г. взискателят по изпълнителното дело „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да се извърши справка в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.

С молба вх. № 2111/03.12.2021г. е поискано от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД налагането на запор върху сметката на П.К.П в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София. На същата дата до „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София е изпратено запорно съобщение с изх. № 2434/03.12.2021г.

На 21.04.2023г. с молба вх. № 680/21.04.2023г. от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е поискано да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и извършването на справка в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.

С молба вх. № 2091/25.09.2023г. от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е поискано налагане на запор върху банковата сметка на длъжника П.К.П в „Общинска банка“ АД. На същата дата е изпратено до „Общинска банка“ АД запорно съобщение изх. № 2198/25.09.2023г.

С молба вх. № 2686/23.11.2023г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и 5 сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и извършването на справка в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.

С молба вх. № 862/11.07.2024г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и извършването на справка в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.

С молба вх. № 1231/18.08.2024г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до наследниците на П.К.П :

М.П.П., П.П.П. и А. П. П..

С постановление от 18.09.202г. М.П.П., П.П.П. и А. П. П. са конституирани като длъжници по изп. дело №№ 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово. Насъщата дата до новоконституираните длъжници са изпратено покани за доброволно изпълнение.

На 26.09.2024г. по изпълнителното дело е приложено Удостоверение изх. № 1817/10.09.2024г. на Севлиевски РС за вписан от П.П.П. отказ от наследството не неговия баща П.К.П.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че предявеният иск с осн. чл. 439 от ГПК е неоснователен и недоказан по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е видно, че изпълнително дело № 254/2009г. по описа на ЧСИ Г.В.Н. е било образувано по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК България" ЕАД на 11.09.2009г., т.е. при действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани 6 до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Или по изпълнително дело № 254/2009г. по описа на ЧСИ Г.В.Н. погасителна давност за вземането предмет на принудително изпълнение е започнала да тече от 26.06.2015г. и към датата на налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по новообразуваното изпълнително дело № 20197330400282 по описа на ЧСИ Г.Н., извършено със запорно съобщение изх. № 2663/28.11.2019г., предвидената пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД не е била изтекла. Същата не е изтекла и към 19.12.2019г., когато взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П.К.П.