Решение № 71 от 12.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

М. Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора М. Ат. Л. като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243200600019 по описа за 2024 година За да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 11 от 07.12.2023г. по н.о.х.д. № 44/2023г. РС – Т. е признал подс.К. П. К. с ЕГН - **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 11.10.2022г. в гр.Т., като помагач, в съучастие с неустановени лица – извършители, с цел да набави за себе си и за своите съучастници /които възбудили заблуждение у Р. К. Г. от гр.Т., че дава парична сума на Началника на РУ на МВР - Т., който да му я пази, за да не му я вземат измамници/ имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението, като взел парична сума в размер на 8 950 лв., оставена до входа на жилището на пострадалия и я занесъл до мястото, което му било посочено от извършителите и с това причинил имотна вреда на пострадалия Р. К. Г. в размер на 8 950лв., поради което на осн. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл. 54 от НК, му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На осн. чл.67 от НК, възпитателната работа по време на изтърпяване на изпитателния срок по отношение на подс.К. П. К., била възложена на полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия към РУ на МВР - Т..

1

Със същата присъда подс.К. П. К. е осъден да заплати на пострадалия от престъплението - граждански ищец Р. К. Г. от гр.Т., сумата от 7 950 лв. представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва датата на приемането на иска – 18.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като остатъка до предявения размер от 8 950лв. съдът е отхвърлил като недоказан.

Подс.К.К. е осъден да заплати по сметка на ТРС сумата в размер на 318лв., явяваща се държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подс.К. П. К. чрез адв.М. С. ДАК. Навеждат се доводи, че обвинението се гради на предположения и не е доказано по неоспорим и категоричен начин.

Иска се присъдата като неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена, а подс.К. П. К. да бъде оправдан.

В съдебно заседание на 12.03.2024г. пред Въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично, като с процесуалния си представител молят обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият – оправдан.

Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда – за правилна и законосъобразна. Подчертава, че от анализа на събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че подсъдимият е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение и за което е признат за виновен.

Наложеното наказание смята за справедливо, както и да постигне целите на чл.36 НК.

Пострадалият от деянието заявява, че иска да му се върнат парите, като счита жалбата за неоснователна, а присъдата да се потвърди.

В последната си дума подсъдимият иска обжалваната присъда да бъде отменена.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД на осн. чл.314 ал. 1 от НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда и намери за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е преминало по общия ред, като е установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият Р. К. Г., 89 - годишен към момента на извършване на престъплението обитавал свой собствен имот, находящ се на *** в гр.Т.. Сутринта на 11.10.2022г. изпратил сина си – М. Р. Г. на работа. Малко след това Р. Г. получил позвъняване по стационарния си телефон с номер ***, като при това обаждане неустановена по досъдебното производство жена му заявила, че синът му е приет в болница, след което 2 прекъснала разговора. Малко по-късно Р. Г. получил друго телефонно обаждане от неустановен по делото мъж, който заблудил пострадалия, че се обажда синът му М.. Мъжът казал, че е претърпял инцидент и се нуждае от 20 000 лв. за операция, след което прекъснал разговора. Св.Р. Г. /на 89 години към момента на деянието/ и сам в дома си, подведен от обаждането се изплашил много за здравето на сина си, тъй като същият работел като механизатор – тракторист на тежки трактори към ловно стопанство Т.. Не след дълго, на стационарния телефон на свидетеля постъпило ново обаждане – пак от жената, която говорила с него първия път. Този път тя заплашила Р. Г., че ще дойдат да го бият и да му отрежат пръстите. След отправената заплаха жената прекъснала разговора, а малко след това на св.Р. К. Г. се обадил мъж, който се представил с името „Т.“ и заявил, че е Началника на РУ на МВР - Т., като се обаждал да го предупреди, че в района на гр.Т. се навъртали опасни измамници и сирийци. Мнимият полицейски началник „Т.“ предложил на изплашения възрастен човек да му предаде всичките си пари и ценности, за да бъдат опазени от хората, които щели да дойдат да го бият, като инструктирал пострадалия да предаде парите на момче с колело.

Психически срутен от разиграния му телефонен театър Р. Г. се съгласил на условията на мъжа, който се представил при телефонния разговор като „Т.“ началник на полицията в гр.Т., взел стъкления буркан в който държал спестяванията си в размер на 8 950 лв, сложил буркана в една стара платнена торба, като увил буркана с работни дрехи, при което изпълнявайки инструкциите на „Т.“, поставил торбата с парите навън до входната врата на къщата и се прибрал в къщата.

Сутринта на 11.10.2022г. подс.К. К. – който изкарвал прехраната си със случаен превоз, се уговорил с неустановено по досъдебното производство лице, което му позвънило по мобилния телефон, да отиде до дома на Р.Г. и да вземе багаж, който да транспортира до гр.К., Р., тъй като на подс.К. предстояло пътуване до там по личен въпрос. В уговореното време преди обяд на 11.10.2022г. подс.К. К. отишъл до къщата на Р. Г. и както му било указано намерил оставената до дома на св.Г. платнена торба. Подсъдимият взел торбата, поставил я на задната седалка на личния си автомобил марка „Деу Матиз“ с рег. № *********** и се отправил към ГКПП К., където преминал българо - румънската граница. Съгласно приложената по ДП Справка за пътуване на лице – български гражданин, подсъдимият е преминал на румънска територия в 11:25ч. на 11.10.2022г. и се е върнал обратно в България на същата дата в 14:32ч. /л.92 ДП/. Съгласно дадените от подсъдимия обяснения, следвайки указанията на неизвестните лица с които контактувал по телефона, подсъдимият отишъл до гр.К., където оставил торбата до посочен по телефона „счупен автобус“, паркиран до една 3 бензиностанция.

В следобедните часове на 11.10.2022г. М. Р. Г. – син на пострадалия, се прибрал от работа в дома си, където баща му Р. Г. вече бил достигнал до заключението, че е измамен.

Към материалите по ДП са изискани и приложени данни, предоставени от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. От изготвената Справка /л.78 д.п./ се установява, че в деня, в който е била извършена телефонната измама 11.10.2022г. от телефонния номер на пострадалия Р.Г. *** няма изходящ трафик за посочения период в интервала от 09:00ч. на 11.10.2022г. до 16:00ч. на същия ден. Същевременно, към посочения стационарен номер, регистриран на името на пострадалия са били налични входящи позвънявания, които са се реализирали от два номера - съответно 40763307888 и 40763310884 /в мотивите неправилно е посочен № 4073310884/ /л.79 д.п./. От справката се установява, че двата кореспондиращи номера са с международен код за избиране +40 и тъй като тези номера не са ползвали услугата „Роуминг“ към оператора „ВИВАКОМ, не е възможно технически да бъде установен, както IMEI номерата на устройствата от които са водени разговорите, така и обслужващата клетка на същите, като IMEI номера или Іntеrnаtіоnаl Моbіlе Ѕtаtіоn Еquірmеnt Іdеntіtу e yниĸaлeн нoмep, чpeз ĸoйтo ce идeнтифициpa вceĸи мoбилeн тeлeфoн. При така подадената информация от посочената телекомуникационна компания се налагал извода, че е невъзможно по технически път да бъде установен евентуалния притежател на СИМ - картата/картите, от която/които са били провеждани разговорите към телефонния номер на пострадалия Р. К. Г..

Изготвена е също и докладна записка относно анализ на трафични данни от която се установява, че са били прегледани предоставени от мобилен оператор „А1 България“ ЕАД телефонни разговори, като е установено, че мобилен телефон № 0886002128 е регистриран и се ползва от подс.К. П. К. с ЕГН – **********, който за времето от 09:00ч. на 10.10.2022г. до 18:00ч. на 12.10.2022г. има регистрирани 88 комуникации с различна продължителност и различни абонати. Не без значение е и обстоятелството, че за посочения период към този номер има регистрирани 30 разговора с два румънски номера които са описани много подробно в справката – ден, дата, номер, времетраене, като следва да бъде отбелязано, че повечето разговори са проведени в деня на деянието 11.10.2022г. започвайки от 09:12ч.; 09:42ч.;

09:45ч.; 09:46ч.; 09:48ч.; 09:50ч.; 09:59ч.; 10:02ч.; 10:13ч.; 10:45ч.; 11:17ч.;

11:28ч.; 11:48ч.; 12:07ч.; 12:21ч.; 12:25ч.; 12:32ч.; 12:41ч.; 12:43ч.; 12:54ч.;

13:00ч.; 13:06ч.; 12:25ч.; 13:41ч.; 14:28ч.; 14:41ч.; 15:20ч.; 15:58ч.; 16:27ч.;

16:29ч.; 16:39ч. и 17:46ч. Нямало обаче информация, чия собственост са мобилните номера 0040755939945 и 0040755854760 поради факта, че са на 4 румънски мобилни оператори.

Гореописаната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства справки от мобилни оператори, писма и разпечатки от мобилни оператори, докладни записки, както и от останалите доказателства приложени по досъдебното производство. Тази еднопосочна съвкупност от взаимно допълващи се доказателствени средства които категорично оборват лансираната и непохватно поддържана от подс.К.К. версия, като съдът приема неговите обяснения като преднамерени, противоречиви и явно недостоверни.

Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Описаната фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за правилно установена на базата на събраните доказателства, въз основа на които първоинстанционнният съд е извел правилни фактически изводи, като е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след тяхната преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно деянието предмет в обвинителния акт.

Тези изводи на ТРС са подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Що се отнася до твърденията на подсъдимия, че не знаел какво има в чантата и, че извършва нещо нередно, то съдът намира, че тези твърдения изразяват само и единствено неговата защитна позиция /с оглед наказателната отговорност която трябва да понесе за престъпната си деятелност/ и противоречат на събраните доказателства. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил съображения, които се споделят и от настоящия съдебен състав считайки, че не е нужно да бъдат преповтаряни.

С присъдата от 07.12.2023г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 ал.1 от НПК. Въз основа на обосновано приетите за установени фактически положения, законосъобразна се явява и наказателно правната квалификация на деянието - по чл.209 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК, като в хода на съдебното следствие не са установени други доказателства, които да поставят под съмнение изводите на съда. Правилно и обосновано районният съд не е кредитирал показанията на подс.К.К., тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото, като очевидно се явяват защитна теза.