Решение № 779 от 11.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500502 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 67965/16.01.2024г. от И. С. С. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап.

12 и С. С. С. ЕГН ********** от гр. София, ул. „Л.К.“, № 61, ет. 1, двамата чрез адв. Д. Б., против решение № 2430/26.06.2024г., поправено с решение № 292/27.01.2025г., двете постановени по гр.д. № 20223110109156 по описа за 2022г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете им срещу Н. С. Д., ЕГН ********** за признаване за установено, че ищците са собственици на жилищна сграда с идентификатор ************.1, със застроена площ 67 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор ************ с площ 181 кв.м., при граници: имоти с идентификатори **********, ************, ************, ************, **************, ************ по кад.карта на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, жк М., ул."У." № 25, по твърдения в исковата молба, че имотът е придобит по наследяване, по завещание и с дарение по нот.акт №**, том 11, дело №*** от 09.6.2022 г. на нотариус при ВРС и нот.акт №**, том 11, дело №*** от 31.5.2021 г. на нотариус при ВРС и за осъждане на ответницата да им предаде владението на същия имот, на осн.чл.108 ЗС.

Въззивниците са навели оплакване, че с обжалваното решение съдът е приел, че се 1 легитимират като собственици на спорния имот единствено с КНА за собственост, който съгласно ТР № 11/2012г. на ОСГТК не се ползва с материална доказателствена сила и при оспорване на констатациите на нотариуса, тежестта на доказване за принадлежността на правото на собственост лежи върху ищците, а те не са предприели успешно доказване.

Считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ответната страна за сметка на водените от тях свидетели и по този начин е достигнал до погрешен краен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108 от ЗС. Неправилно е прието, че следва да бъде отхвърлена исковата претенция и в частта за предаване на владението на имота по исковете по чл. 108 от СЗ. Доказано е по делото, че Н. С. Г. има достъп до процесния имот, като този достъп не й е отнет, установено от ангажираните гласни доказателства.Тя периодично е посещавала имота за да изнася свои и на И. С.ов Д. вещи. Ако бяха обсъдени събраните гласни доказателства, изводът на ВРС щеше да е друг. На този адрес ответницата е призована и е получила книжата по делото

По същество молят обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и съдът да уважи предявените от тях искове по чл. 108 от ЗС.

В срока по чл. 263 от ГПК, Н. С. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „У.“, № 25, чрез адв. Р. К., е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и поради това-обосновано. Не са налице сочените оплаквания в жалбата. Установено е, че чак след 1966г. и сключване на брака с наследодателя на ищците, с общи усИ. и труд имотът и сградите са добили сегашния си вид. Завещанието има действие само до собствената на И. С.ов Д. 1/2ид.ч. и последвалите НА не пораждат вещнопрехвърлителен ефект. Не е доказана и втората предпоставка, че тя владее вещта. Тя е била принудена да напусне имота, т.к. ищците са прекъснали ел.захранването и В и К снабдяването и се е установила първоначално в дома на брат си в с. М., но поради липсата на достатъчно жилищна площ и условия, понастоящем живее на квартира в гр. Ш., като няма достъп до имота. Противно на твърденията във въззивната жалба ключът на имота е сменен.

Моли се подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Двете страни са представили писмени бележки по спора по същество, в които поддържат изразеното становище във въззивната жалба, съответно писмения отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявени са искове с правно осн. чл. 108 от ЗС от И. С. С., ЕГН ********** и С. С.

С., ЕГН **********, чрез адв. Д.Б. за приемане за установено, че са собственици на недвижим имот с идентификатор ************.1 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, ул.

2

„У.“, № 25, представляващ жилищна сграда с площ 67кв.м. и недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр. Варна с площ 181 кв.м., при граници: имоти с идентификатори **********, ************, ************, ************, **************, ************, с административен адрес гр.Варна, жк М., ул."У." № 25, и за осъждане на ответницата Н. С. Д., ЕГН ********** да им предаде владението на същите имоти. Излагат, че имотите са придобити по завещание, наследяване и дарение. С НА №***, т. 1, рег. №****, д.№ **********г. на нотариус В.П. двамата ищци и С.И. С.ова са признати за собственици на горепосочените недвижими имоти по завещание и наследство при равни квоти. С договор за дарение №**, т. 2, рег. № ****, д. №***/31.05.2022г. на нотариус В.П., С.И. С.ова е дарила на И. С. С. притежаваните от нея 1/3ид.ч. от имотите. С договор за дарение , обективиран в НА №**, т. 2, рег. № ****, д. №***/2022г. на нотариус В.П., И. С. С. дарил на брат си С. С. С. 1/2ид.ч. от собствената си 1/3ид.ч., придобита чрез дарение от недвижимите имоти. Към момента имотът се ползва единствено от ответницата Н. С. Д. без основание. Тя е била допусната в имота приживе от наследодателят им по завещание И. Д.. След смъртта му, ответницата отказва да им предаде владението на притежаваните от тях недвижими имоти.

Молят се, като бъде установено основателността на твърденията им, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Н. С. Д., че те двамата са собственици на недвижимия имот с идентификатор ************** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“, № 25, представляващ жилищна сграда с площ от 67кв.м. и недвижим имот-поземлен имот с идентификатор ************. по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „У.“, № 25, целият с площ 181кв.м., с посочени граници, като ответницата Н. С. Д. да бъде осъдена да им предаде владението на двата недвижими имота, на осн. чл. 108 от ЗС.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата Н. С. Д., чрез адв. Р.К. оспорва исковите претенции, като неоснователни.

Оспорва, че ищците са собственици, както твърдят на спорните имоти, по завещание, наследяване и дарение. Сочи, че с И. С.ов Д. са сключили граждански брак на 29.07.1966г.

Към датата на сключване на брака съпрузите са притежавали една паянтова стая и коридор върху маза. По време на брака, по силата на строителен протокол № ***********г., в който е отразено строително разрешение № **********г. съпрузите извършили пристройка към паянтовата стая и коридор с размери 4.3 х 5.2м., разширили и укрепили основите, излели нови основи и разширили мазата, така, че под цялата къща в момента е маза, представляваща сутеренен етаж за живеене, изградили ново антре, преместили стълбището и изградили кухненска ниша. Положили стоманобетонна плоча. Новите зидове в мазата били изпълнени с камък. С позволителен билет № *********0г. съпрузите построили и лятна кухня с железобетонна плоча с размери 3 х 2.30м. С позволителен билет № 29/16.02.1970г. изградили навес с идентификатор ************.2 по КК и КР на гр. Варна, който не е предмет на делото. С позволителен билет № ***********г. по време на брака си с И. С.ов Д. построили гараж за лека кола с размери 5.5 х 3 м. с железобетонна плоча. Понастоящем 3 жилищната сграда с идентификатор ************.1 включва/приобщава и гаража и се ползва за жилищни нужди. Тя е двуетажна сграда и се състои от сутерен и първи етаж, гараж, лятна кухня и навес в дъното на имота с идентификатор ************.2 и дворно място-поземлен имот, придобити по време на брака в режим на СИО. По време на брака И.

С.ов Д. е определен за купувач на правото на собственост върху държавна земя, представляваща дворно място с площ 180кв.м., съставляваща парцел VIII-62, кв. 7 по РП на 16-ти подрайон на гр. Варна, ул. „У.“, № 25. С договор № ************г. държавата е продала на И. С.ов Д. дворното място.

Предвид изложеното ответницата оспорва, че ищците са еднолични собственици на процесния имот. След сватбата с И. С.ов Д. той довел дъщеря си С.И. С.ова, която отгледала съвместно с баща й. И. Д. починал на ********г. Негови наследници по закон са дъщерята С.И. С.ова и тя-ответницата Н. С. Д.-преживяла съпруга. Оспорва материалната доказателствена сила на КНА №***/2022г., с който С.И. С.ова, И. С. С. и С. С. С. са признати за собственици на по 1/3ид.ч. от дворното място и сградата. Сочи, че със сделката по НА №**, т. 2, рег. № ****, д. №***/31.05.2022г. на нотариус В.П. и сделката по НА №**, т. 2, рег. № ****, д. №***/2022г. на нотариус В.П. дарителите са се разпоредили и с чужди ид.ч. от процесните имоти-собствените й 1/2ид.ч., придобити в следствие на прекратена СИО.

След снабдяване с НА за собственост ищците сменили партидите към Е.ОН и В и К и спрели тока и водата в къщата й, принуждавайки я да напусне дома си на 85 годишна възраст и да намери подслон при роднина в с. М., само с малко лични вещи.

Моли се като бъде установено, че е собственица на 1/2ид.ч. да бъде отхвърлен иска на И. С. С. и С. С. С.. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно с молба вх. № *************г. И. С.ов Д., като жител на гр. Варна от 12.12.1957г. е поискал да бъдат утвърдени архитектурни планове за строеж на жилище, находящо се на ул. С.Й. № 25, парцел VII, кв. 62 по новия РП на града. Към молбата е приложена скица № ************г., изд. от ГНС-Варна, Сектор Кадастър, регулация и нивелация, за строеж в парцел VII Б, кв. 1170 в м. „Т.“ върху държавно място, издадена на И. С.ов Д.. Върху скицата е изписана забележка: „Владее 180кв.м. от 360кв.м.“ и още:

„Сграда на един етаж. Да се съобрази с архитектурния план на част А“. Върху скицата на л.

113 от първоинстанционното дело е ситуирана част А и част Б от парцел VII, кв. 1170, кв. 62, като е посочен по местоположение строежа. От обяснителна записка от 13.06.1960г. към проект на жилище на И. С.ов Д. в м. „Т.“ е видно, че съгласно градоустройствената виза съставителят от Градска строителна организация-Варна сочи, че разполага сградата в кв.

1170, парцел VII Б на уличната регулационна линия на калкан към съседния парцел А и 4 отдръпната на 2.5м. от парцел VI. Сградата е масивна на един етаж и по разпределение се състои от спалня, дневна с кухненска ниша, килер, антре и клозет с изолационно антре.

Цялото жилище е на изба, достъпна отвън. Застроената квадратура е 47кв.м. Приложена е и спецификация за необходимите материали за строителството като вид и количество. Като необходими са посочени ломен камък 48куб.м., тухли 10000бр., вар, пясък, цимент, дървен материал, керемиди и др. Видно издаден е билет за строеж № **********г. на И. С.ов Д. , да построи на ул. „Ст.Й.“, № 25, кв. 1170, парцел VII Б едноетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план на 11.07.1960г. по дадена строителна линия от 47кв.м. Според строителен протокол № ***********г. е определена строителна линия и ниво за жилище в м. „Т.“, кв.

*****, парцел VII Б. Приложен е проект за ел.инсталация на жилището на И. С.ов Д., м. Т., кв. 1170, п. VII Б № *******г. И. С.ов Д. от гр. Варна ,ул. С.Й.“, № 25, кв. М.И. е подал молба вх. № 7761/05.06.1962г. за издаване на скица за водоснабдяване на имота му на горния адрес.