Решение № 14417 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14417 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявен е от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу П. Л. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 477,19 евро, с включени 30 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/03/123002818408, за вреди от ПТП, настъпило на 24.01.2024 г., в гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“ пред блок 90А, находящ се на ул. „Никола Войновски“, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Опел Зафира“, рег. № СВ6234КС, който реализира ПТП с паркирано МПС „Киа Спортидж“ с рег. № СВ0984КК, нанасяйки му материални щети, като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещаване на местопроизшествието е било задължително по закон, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 06.03.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че че 24.01.2024 г., около 23:00 ч. в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, пред бл. 90А, ответникът, в качеството му на водач на моторно превозно средство, е реализирал пътнотранспортно произшествие и е нанесъл материални щети на друг паркиран автомобил – л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № СВ0984КК. Сочи, че ответникът не е уведомил органите на МВР и е напуснал 1 мястото на произшествието. Посочва още, че за произшествието на ответника са били издадени две влезли в сила наказателни постановления. Допълва, че към момента на реализирането на ПТП, автомобилът, управляван от ответника, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Увреденото превозно средство от своя страна е имало валидна застраховка „КАСКО“ при „Дженерали Застраховане“ АД, в което дружество е била образувана преписка №211667330/29.01.2024 г. и са били описани щетите по увреденото превозно средство в протокол за ПТП. Твърди се, че ремонтът на автомобила е бил възложен на доверен на „Дженерали Застраховане“ АД автосервиз – „ТИТ“ ООД – като за поправката е била издадена фактура на стойност 903,91 лв.

(462,16 €). Релвира, че „Дженерали Застраховане“ АД е изплатило сумата по фактурата на сервиза на 01.10.2024 г., и на основание чл. 411 и 412 от КЗ е предявило претенция срещу ищцовото дружество на стойност 933,91 лв.

(477,50 €), от които 903,91 лв. (462,16 €) – за изплатеното застрахователно обезщетение и 30,00 лв (15,34 €) за реализирани ликвидационни разноски.

Ищецът надлежно заплатил сумите на третото за спора лице -„Дженерали Застраховане“ АД. С факта на изплащането на сумите, за ищцовото дружество се е породило право на регресно вземане спрямо ответника, с оглед напускането му от местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Ето защо, моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът П. Л. К., макар надлежно и лично да е получил съдебните книжа, не е подал отговор на исковата молба по делото.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 16.07.2026 г., ответникът се е явил и е заявил, че признава иска и не оспорва вземането, като в тази връзка дори сочи, че е погасил изцяло исковата сума, за което представя и доказателства.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 2, ал. 1, т.

3 от КЗ.

По иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; че след настъпване на пътни инцидент, делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване 2 на възникналите в негова тежест задължения.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 16.07.2026 г., ответникът изрично е съобщил, че прави признание на иска, че исковата сума се дължи и даже вече я е платил. Нещо повече, ответникът е представил на вниманието на съда доказателства в подкрепа на това признание.

След тези принципни разяснения с оглед предмета на делото, настоящият състав намира следното.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното предвижда дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.

Съгласно чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК - в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение от 07.04.2014 г. № 20 по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, понеже макар ответникът по делото да е признал иска, ищецът не е волеизявил в посока постановяване на такъв съдебен акт. Липсата на подобно искане от ищецът, който единствен формира пределите на предмета на делото, съгласно чл. 6 от ГПК, препятства постановяването на акт по същество на спора по реда на чл. 237 от ГПК.

Въпреки горното, съдът намира, че по делото не са налице каквито и да било спорни факти и обстоятелства, поради което не следва да навлиза в задълбочен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства.

Предвид изявлението на ответника, всички елементи от фактическия състав на чл. 500 от КЗ се явяват доказани и безспорни по делото.

3

От представената от ответника вносна бележка от 14.07.2026 г. става ясно, че исковата сума в размер на екзактно 477,19 евро е платена от ответника по сметка на ищеца. С това съображение, съдът намира исковата претенция за неоснователна поради плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива в размер на 25,56 евро – държавна такса, сумата от 122,71 евро – платен адвокатски хонорар с представени доказателства за реалното сторване на плащането, както се изисква съгласно т.

1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС /вж. л. 35 делото/.

Ето защо съдът приема, че следва да възложи в тежест на ответника и деликтната отговорност за сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 148,27 евро на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Бустрад Виена Инпурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, срещу П. Л. К., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 477,19 евро, с включени 30 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица

№

BG/03/123002818408, за вреди от ПТП, настъпило на 24.01.2024 г., в гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“ пред блок 90А, находящ се на ул. „Никола Войновски“, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Опел Зафира“, рег. № СВ6234КС, който реализира ПТП с паркирано МПС „Киа Спортидж“ с рег. № СВ0984КК, нанасяйки му материални щети, като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещаване на местопроизшествието е било задължително по закон, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 06.03.2026 г. до окончателното плащане, поради настъпило в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА П. Л. К., ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД „Бустрад Виена Инпурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК н а сумата от 148,27 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок пред Софийски градски съд от получаването му в препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4