Решение № 186 от 18.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500131 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

С Решение № 260005/ 08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 465/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е отхвърлил предявеният иск от Д. К. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, *******, с който се претендира да бъде осъден Окръжен съд - Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, бул. „Васил Левски 1” № 16, на осн. чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 7 КРБ, да му заплати сумата от 60 000 лв. - представляваща равностойността на претърпените от ищеца страдания и унижения, поради неоснователния му престой в психиатрично лечебно заведение, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от постановеното Решение, ищецът Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. Габрово, чрез назначеният по реда на ЗПП адвокат Н. Х., е подал въззивна жалба с оплакване за неправилност на първоинстанционното решение. Навежда се довод за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда. Твърди се, че съдът не е допуснал събирането на доказателствата, поискани от страна на ищеца, поради което искът останал недоказан. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и върне делото за ново 1 разглеждане, евентуално - да допусне разглеждането на всички, поискани от ищеца, но отхвърлени от първостепенния съд, доказателства.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна Великотърновския Окръжен съд, чрез председателя си Теодорина Михайлова Димитрова - Николова, е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения, изложени в отговора.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба от Д. К. Ц. срещу Окръжен съд - Велико Търново с правно основание – чл. 49 от ЗЗД и с цена на иска: 60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът твърди, че за периода от 29.12.2014 г. до 05.01.2015 г. бил несправедливо затворен и лишен от свобода в ДПБ в с. Церова кория. Счита, че за това деяние са виновни, както определени физически лица, така и съответните институции. Ищецът излага, че първоначално е предявил иск срещу болницата и съответните физически лица, като е образувано производство пред Районен съд - Велико Търново с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Недоволен от постановеното решение, ищецът е обжалвал същото пред погорната инстанция - Окръжен съд Велико Търново, която е потвърдила неправилното, според Д. Ц. първоинстанционно решение. Освен това, Ц. твърди, че търпи вреди, поради факта, че решението на Окръжен съд – Велико Търново е постановено след 8 месеца и 4 дни от обявяване на делото за решаване и със същото му е накърнено правото на защита, предвид обстоятелството, че същото не подлежи на обжалване. Отправено е искане да се постанови решение, с което да се осъди Окръжен съд - Велико Търново да заплати на ищеца Ц. сумата от 60 000 лв. – представляваща равностойността на претърпените от ищеца страдания и унижения, поради неоснователния престой в психиатрично лечебно заведение.

Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 465/ 2020 г. по описа на съда.

В законноустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба, в който са развити съображения за неоснователност на предявения иск.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Решение № 508 от 17.11.2020 г. постановено по в. гр. д. № 20/2020 г. на Великотърновския окръжен съд е, че съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, в състав от трима съдии, по постъпила въззивна жалба на Д. К. Ц. против постановено Решение № 1281/18.10.2019 г. по гр. д. № 2512/2019 г. по описа на PC - Велико Търново. С решението на Районен съд – 2

Велико Търново са отхвърлени предявените искове от Д. Ц. против ДПС с.

Церова Кория за сумата от 2 000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв. и против Т. М., В. Х.а, С. С. и Н. Д. за сумата от 4 000 лв., предявен като частичен от 40 000 лв. - представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно който:

„Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.“.

В случая искът е насочен срещу Окръжен съд – Велико Търново, който в качеството му на въззивна инстанция е потвърдил решение на Районен съд – Велико Търново, влязло в законна сила от датата на постановяването му, предвид неговата необжалваемост.

Предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД от Д. К. Ц. срещу Окръжен съд – Велико Търново за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди от постановяването на съдебно решение по гражданско дело, което е потвърдено по реда на инстанционния контрол и влязло в законна сила, е неоснователен. Искът е неоснователен, тъй като липсва една от предпоставките за реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на съдията, постановил съдебното решение по в.гр.д. № 20/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдил решение № 1281/18.10.2019 г. по гр. д. № 2512/2019 г. по описа на PC - Велико Търново, като въззивна инстанция по реда на инстанционния контрол.

Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят отговорност за постановените от тях съдебни актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че Д. Ц. търпи вреди от процесното решение на Окръжен съд – Велико Търново, поради прекратяването на „несправедливо започната срещу него процедура“, и в същото време му е отнета възможността за съдебно производство срещу виновните длъжностни лица. Тези твърдения, според настоящия съдебен състав са несъстоятелни и ирелевантни за настоящия казус. В настоящия случай има предявен иск пред Районен съд – Велико Търново, който е разгледан по същество, обжалван е по реда на инстанционния контрол и има стабилитет на съдебния акт, който е влязъл в законна сила от деня на постановяването му. Неудовлетвореността на ищеца от процесното решение не може да бъде предпоставка за ангажиране на личната отговорност на съдията или съдебния състав, постановил съдебният акт. Решението е постановено в рамките на предоставената на съдията правораздавателна власт 3 и не съставлява злоупотреба с права, нито е налице противоправно поведение.

Способ за защита срещу порочно съдебно решение е обжалването пред горестоящия съд, който способ ищецът е упражнил в предвидените за това срокове. Видно от приложеното дело, образувано пред Окръжен съд - Велико Търново, постановеното решение не подлежи на касационно обжалване, доколкото предмет на делото са два осъдителни иска, като цената на иска за всеки от тях е под 5000 лв., от което следва, че съдебният състав е постановил своето решение, съобразявайки процесуалните правила. Разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК: не подлежат на касационно обжалване; решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв. за граждански дела, до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, е императивна и не може да се тълкува разширително.

Относно наведеното възражение за забавяне на делото – ищецът е разполагал с процесуалния способ на защита - подаване на молба за определяне на срок при бавност, от който не се е възползвал, поради което не може да се направи извод за наличие на противоправно поведение и отговорност на съда, разгледал гражданското дело.

След като не се установява един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение, който обосновава гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то е безпредметно да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав дали са налице реално претърпени вреди от ищеца и причинната връзка между тях и постановения съдебен акт.

Като е отхвърлил изцяло иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, първостепенният съд е постановил правилно Решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивният съд не присъжда разноски.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 465/2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5