Решение № 4732 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330101401 по описа за 2026 година

С исковата молба ищцата Н. А. Г. е предявила против „Кинти БГ“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба „Кинти БГ“ ЕООД е предявил против Н. А. Г. насрещен осъдителен иск с правно основание 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. (255, 65 евро), представляваща главница, дължима на Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 07.04.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност „Кинти БГ“ ЕООД е предявил против Н.

А. Г. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 500 лв. (255, 65 евро), представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 07.04.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., по силата на който в 1 полза на ищцата е предоставена сумата от 500 лв., при годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %, за срок от три месеца. Твърди, че в разпоредбата на чл. 20 от Договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срок от три дни от сключване на договора – поръчителство, което следва да отговаря на установените в договора условия. Сочи, че в случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати на основание чл. 10 от Договора неустойка в размер на 5, 25 лв. плюс 0, 350 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 10 от Договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото чрез нея се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Сочи, че неустойката е в размер на 70 % от заетата сума без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последиците от неизпълнението. Твърди, че е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което е в противоречие с добрите нрави. Счита, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, като последната има санкционен характер. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кинти БГ“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция като основателна. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за предявяване на иска и разноските следва да се възложат на ищеца.

В насрещната искова молба, обективирана в отговора на исковата молба, ищецът по насрещния иск „Кинти БГ“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответната страна заемната сума в размер от 500 лв. (255, 65 евро), която е усвоена на 06.01.2025 г. на каса на „Изипей“. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 30.03.2025 г., като за погасяване на задължението не са постъпвали плащания. Предявява иск за заплащане на сумата от 500 лв. (255, 65 евро) – главница, която моли да бъде присъдена на основание възникналия между страните договор за потребителски кредит. При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен, моли за присъждане на посочената сума на основание чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответницата по насрещната искова молба – Н. А. Г., е депозирала отговор на насрещната 2 искова молба. Твърди, че дължи чистата стойност на кредита, но не и лихви, неустойки и други вземания по договора. По така изложените съображения се моли да бъде признато, че ответникът дължи единствено чистата стойност по кредита.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съединен с предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл.

23 ЗПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещото се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 500 лв., както и че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2024 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 500 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 534, 55 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 34, 55 лв., на 3 погасителни вноски – в срок до 30.03.2025 г. Установен е лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %.

В клаузата на чл. 20 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва в срок от три работни дни от датата на сключване на договора да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчителство от едно физическо лице, което да отговаря на следните условия: 1. брутен осигурителният над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6месечен стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни и 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с „Кинти.БГ“ ЕООД.

В разпоредбата на чл. 10 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, която е в размер от 5, 25 лв. плюс 0, 350 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не е обезпечен.

Видно от представения по делото погасителен план е, че задължението за неустойка е разсрочено на вноски с размер от 52, 50 лв. на вноската за неустойка, която се добавя към размера на погасителната вноска от 178, 18 лв., като общия размер на задължението за неустойка възлиза в размер на сумата от 157, 50 лв.

3

По главния иск съдът намира следното:

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 5, ал. 1 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко 4 върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски - подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.