Определение № 25391 от 13.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25391 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110115352 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. С.

М., извършено със заповед № 10/23.01.2026 г. на председателя на „......“ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, вр чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „началник кабинет, организация на работниците и служителите“

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 13.04.2023 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, е заемала длъжност „началник кабинет, организация на работниците и служителите“, при 8-часов работен ден и 40-часова работна седмица.

Трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 10/23.01.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Излагат се съображения, че ищцата е подала сигнал, заведен в информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ на 04.03.2026 г. за извършени множество нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, като с отговор от 01.04.2026 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ е била уведомена за прекратяването на трудовото правоотношение и относно проведено дисциплинарно производство. Поради това, ищцата твърди, че е узнала за атакуваната заповед за уволнение на 01.04.2026 г., когато е узнала същественото й съдържание. Именно на тази дата ищцата счита, че е получила заповедта и е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение.

Сочи, че въпреки издадената заповед, към 01.06.2026 г. не са налице вписани данни за прекратяването на трудовото правоотношение в единния електронен трудов запис на НАП. Излагат се съображения, че проведеното срещу ищцата дисциплинарното производство е проведено незаконосъобразно. Липсвали данни за наличие на заповед на работодателя за образуването му, като не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Подчертава се, че освен служител на ответното сдружение, ищцата е член на управителния му орган - управителния съвет на СТСБ, като в рамките на целия процесен период тя редовно е присъствала на заседания на управителния съвет заедно с председателя на сдружението, но не е уведомена за образуването на дисциплинарното производство. Освен това се счита, че не са спазени сроковете по чл.

194, ал. 1 КТ, тъй като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на 2 1 месеца от откриване на твърдяното нарушение. Поддържа се, че заповедта за уволнение е немотивирана. Излагат се съображения за допуснато нарушение на чл.

189, ал. 1 КТ, като не са съобразени относимите към твърдяното дисциплинарно нарушение обстоятелства. Оспорва се ищцата да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, като се излагат твърдения, че характерът на работата е бил такъв, че същата се е изпълнява извън помещенията на работодателя, поради което оспорва да е била налице „самоотлъчк“, каквито са твърденията на работодатля.

Ищцата поддържа, че е изпълнявала трудовите си задължения през целия процесен период извън работното си място. Твърди се, че ищцата многократно е правила опити да получи информация от председателя н а СТСБ за причините, поради които т я е възпрепятства да изпълнява служебните си задължения, вкл. чрез създаването на паралелна група в мобилното приложение Viber, в която са включени работници и служители от офиса, но не и тя самата. Сочи, че е бил ограничен достъпът й до работното място, а впоследствие и до самата сграда, където се намира седалището и адресът на управление на работодателя - гр. София, р-н „Сердика“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 106. Поради това се иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Сдружение „......“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че заповед № 10/23.01.2026г. на председателя на Сдружение „......“, с която на ищцата А. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, е издадена от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания. Оспорва твърденията, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението. Поддържа, че в случая е било налице неявяването на работа без уважителни причини, като се касае за продължено нарушене, срокът по чл. 194, ал. 1 КТ по отношение на което започва да тече едва от деня, в който нарушението бъде прекратено. В случая нарушението започнало на 01.09.2025 г. и продължило непрекъснато до датата на прекратяване на трудовия договор - 23.01.2026 г. Тъй като към момента на издаване на атакуваната заповед нарушението не е било преустановено, то преклузивният двумесечен срок изобщо не е започнал да тече. Твърди се, че работодателят е изпълнил добросъвестно задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, като на ищцата е била предоставена възможност да даде писмени или устни обяснения, като до ищцата е била изпратена нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, и срокът за даване на обяснения е изтекъл на 20.01.2026 г. Едва след това, на 23.01.2026 г. е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение, наложено за неявяване на работа в течение на последователни работни дни (в случая - няколко месеца), която също е връчена на ищцата по реда на чл. 47 ГПК. Сочи, че в случая обяснения не са били дадени по вина на служителя, който с поведението си е осуетил процедурата. Оспорват се и твърденията, че ищцата е била възпрепятствана да изпълнява работата си, тъй като е бил ограничен достъпът й до работното място, като се сочи, че от страна на работодателя не са издавани устни или писмени разпореждания за недопускане на ищцата, поради което не е имало никакви пречки тя да изпълнява трудовите си задължения. Освен това се сочи, че е налице противоречие в исковата молба, тъй като ищцата от една страна твърди, че не е допускана до работа през целия исков период, а от друга страна твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения „извън територията на работодателя“. Предвид неоснователността на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, счита и претенцията по чл 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност за неоснователна. По тези съображения 2 се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в заповедта основание, в т. ч. осъществяване на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения, включително и спазване на формалните изисквания за законосъобразност на наказанието по чл. 193 - чл. 195 КТ, както и че както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

Н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „началник кабинет, организация на работниците и служителите“ в Сдружение „......“, като със заповед № 10/23.01.2026 г. трудовото й правоотношение е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, вр чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

По доказателствените искания на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъдат допуснати по двама свидетели при режим на довеждане от всяка от страните за установяване на сочените от тях факти.

Основателно е искането на ищцата за задължаване на ответника да предостави цялата налична при него преписка във връзка със заповед № 10/23.01.2026 г.

Въпреки че предметът на настоящия спор попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т.

9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок да представи цялата налична при него преписка във връзка със заповед № 10/23.01.2026 г.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация.

При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият 4 му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.