Определение № 2231 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 23.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002900860 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Л. Т. Т. Л., гражданин на Република Виетнам, против решение № 535/31.10.2025 г. по в.т.д. № 437/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, с което е потвърдено решение № 298/26.02.2025 г. по т.д. № 1892/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав, за отхвърляне на предявения от нея срещу “БОПЕЛИНИ” ООД, ЕИК 207165394, иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за обявяване за несъществуващи обстоятелства, вписани по партидата на ответното дружество в търговския регистър с вписване № 20221219145800.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Решаващите изводи на въззивния състав се оспорват с доводи, че неприсъственото решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност е допустимо, само ако всички съдружници са изразили писмено съгласието си за това, което не може да се предполага или извежда косвено от самото подписване на протокола от заседанието. Поддържа се тезата, че подписът на ищцата в протокола удостоверява единствено авторство и съдържание на документа, но не доказва начина, момента и реда на формиране на колективната воля на органа. За необосновано се счита съждението на въззивния съд, че невярно посочената дата в протокола е ирелевантна, като се противопоставят аргументи, че датата е относима за извършването на преценка дали към този момент е било възможно решенията да бъдат взети от събранието. При липса 1 на доказано провеждане на присъствено заседание и неустановяване на изрично писмено съгласие по чл. 139, ал. 2 ТЗ не възниква решение на общото събрание като юридически факт. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е необоснован, тъй като не съдържа задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, както и изложени собствени мотиви на въззива в подкрепа на направените изводи, извън препращането към тези на първата инстанция.

Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск, съответно връщане на делото за разглеждане от нов състав на апелативния съд. Претендират се разноските по делото.

При тези оплаквания се иска да бъде допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. “Приема ли се, че е налице съществуващо решение на общото събрание на съдружниците, когато не е проведено реално присъствено заседание, липсва изрично писмено съгласие за неприсъствено вземане на решения по чл. 139, ал. 2 ТЗ, а решенията се извеждат единствено от подписан протокол, или в този случай липсва самият юридически факт “решение на общото събрание”, което обуславя несъществуващо вписано обстоятелство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?”.

По това питане се твърди, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т.

1 ГПК поради противоречие на даденото разрешение със задължителната практика на касацията – т. 3 от Тълкувателно решение от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК, ВКС, както и казуалната такава - решение № 100/04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 42/25.03.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г. на ВКС, I т.о.

2. “Антидатиран протокол от общо събрание на съдружниците удостоверява ли съществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, когато към посочената в него дата решенията обективно не са били взети?”.

Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод за отклонение на въззивното решение от казуалната практика на касационната инстанция - решения № 83/01.06.2012 г. по т.д. № 1013/2011 г. на ВКС, II т.о., и № 42/25.03.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г. на ВКС, I т.о.

3. “Следва ли подписването на протокол от общо събрание на съдружниците автоматично да се приравнява на валидно писмено съгласие за неприсъствено вземане на решения по чл. 139, ал. 2 ТЗ или е необходимо това съгласие да бъде изрично и недвусмислено изразено като такова?”;

4. “При предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ длъжен ли е съдът да изследва дали е възникнал самият юридически факт “решение на общото събрание” или е допустимо да се ограничи до преценка за евентуалната му законосъобразност?”.

По третото и четвъртото питане се релевира основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2

5. “Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 1 и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като е приел фактически изводи за участие на касаторката във вземането на решения и съгласие с протокола, без тези изводи да произтичат от събраните доказателства?”.

По петия въпрос се сочи, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК с доводи, че въззивното решение е постановено в разрез с приетото в решение № 153/25.06.2013 г. по гр.д. № 1212/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 162/03.11.2016 г. по т.д. № 1366/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 95/02.07.2019 г. по гр.д. № 2683/2018 г. на ВКС, III г.о.

6. “Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 3 и чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК, като е разгледал иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не по предмета на исковата молба, а чрез преценка на съществуването на решения, без да анализира фактическата и правната основа на твърденията за несъществуващи обстоятелства?”.

По това питане се твърди, че даденото разрешение противоречи на приетото в решение № 73/21.06.2018 г. по т.д. № 1037/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 234/18.12.2019 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 44/11.04.2017 г. по т.д. № 2929/2015 г. на ВКС, II т.о.

7. “Дали въззивният съд е нарушил чл. 190, ал. 1 и чл. 194 ГПК, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи самостоятелни фактически и правни съображения, обосноваващи извода си за участие на касаторката и валидност на решенията?”.

По седмия въпрос страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че същият е разрешен в отклонение от решение № 133/12.03.2015 г. по т.д. № 2543/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 221/02.02.2017 г. на гр.д. № 1533/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 95/27.06.2018 г. по т.д. № 2126/2017 г. на ВКС, I т.о.

8 . “Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 3 ГПК, като е приел валидност на документи и подписване от касаторката, без да обсъди значението на липсата на разбиране на български език, което може да възпрепятства реалното изразяване на съгласие?”.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя осмият въпрос поради противоречие на въззивния акт с решение № 32/08.04.2014 г. по гр.д. № 2269/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 145/11.11.2016 г. на т.д. № 1613/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 86/27.06.2019 г. по т.д. № 2921/2017 г. на ВКС, II т.о.

9. “Дали препращането на аргументацията за прилагане на чл. 137 и чл.

139 ТЗ към мотивите на първоинстанционния съд нарушава принципа на самостоятелност на въззивния съд и правото на страните на ефективен съдебен контрол?”.

По това питане се твърди отклонение на въззивното решение от практиката на касацията – решение № 133/12.03.2015 г. по т.д. № 2543/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 221/02.02.2017 г. на гр.д. № 1533/2016 г. на ВКС, IV 3 г.о., решение № 95/27.06.2018 г. по т.д. № 2126/2017 г. на ВКС, I т.о.

1 0 . “Подписването на протокол от общо събрание на съдружниците достатъчно ли е само по себе си да установи действително и валидно взето неприсъствено решение по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, когато липсва изрично писмено съгласие за неприсъствено решение и не са спазени изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”.

По десетия въпрос се твърди отклонение от задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и казуалната такава - решение № 100/04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС, II т.о.

11. “Може ли антидатиран протокол от общо събрание на съдружниците да обоснове съществуване на валидно взети решения и вписани въз основа на него обстоятелства, когато липсват доказателства за реално проведено събрание или валидно неприсъствено решение?”.

Това питане се релевира с доводи, че въззивният акт е постановен в разрез с решение № 140/17.11.2014 г. по т.д. № 2456/2013 г. на ВКС, решение № 27/18.03.2015 г. по т.д. № 2843/2013 г. на ВКС, решение № 100/04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС.

1 2 . “Следва ли да се приеме, че съдружник е участвал и е изразил валидно съгласие с решенията на общото събрание, когато не владее езика, на който е съставен протоколът, и не е установено, че съдържанието му е било преведено или разяснено?”.

Дванадесетият въпрос се поставя с аргументи за наличие на отклонение от Тълкувателно решение от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 100/04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС, решение № 7/18.03.2015 г. по т.д. № 2843/2013 г. на ВКС, решение № 140/17.11.2014 г. по т.д. № 2456/2013 г. на ВКС, решение № 169/18.12.2018 г. по т.д. № 1795/2017 г. на ВКС.

13. “В производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ допустимо ли е съдът да приеме, че са налице съществуващи решения на орган на търговско дружество, когато са налице твърдения и доказателства за липса на действителна воля и за формално документиране на решения?” – поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

1 4 . “Представлява ли “подписване на протокол”, озаглавен като протокол от присъствено общо събрание, валидно писмено съгласие, по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ за вземане на неприсъствени решения, когато липсва изрично волеизявление за неприсъствено гласуване и когато решенията са антидатирани?”.

По този въпрос се сочи наличие на основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивния акт със задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, и с каузалната такава - решение 4

№ 100/04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС.

Иска се допускане до касационен контрол и поради очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, ч е съдебният състав е приравнил формалното наличие на подпис с действително изразена воля; омаловажени са изискванията на чл. 139, ал. 2 ТЗ; допуснато е вписване на обстоятелствата в търговския регистър, без надлежно съществуващи решения на компетентния орган.

От ответника по касация “БОПЕЛИНИ” ООД е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за достъп до касационна проверка с аргументи за хаотичност на съставеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, фактологичност на поставени въпроси, неправилно цитиране на извадка от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, несъответствие на цитираните от касатора решения на ВКС с формулираните от него питания.

Оспорва се касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски от 2 500 евро - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл.283 ГПК и отговаря от формална страна на изискванията по чл.284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищцата Л. Т. Т.

Л., е приел, че между страните не се спори и се установява от представените доказателства, че съдружници в “БОПЕЛИНИ” ООД са ищцата, Н. Г. П. и П.

И. П.. На 09.12.2022 г. е проведено общо събрание на съдружниците, протоколът от което е подписан от всеки един от тях. По подадено заявление в търговския регистър са отразени взетите единодушно решения за увеличаване на капитала на дружеството от 12 лева на 400 лева, чрез записване на нови дялове от съдружниците, промяна в предмета на дейност и приемане на нов дружествен договор. Към заявлението е представен актуален дружествен договор от 12.12.2022 г. с отразени промени, подписан от тримата съдружници. От приложените вносни бележки от 12.12.2022 г. въззивният съд е установил, че управителят и съдружник Петър Печеняков е внесъл по сметка на дружеството сума от 232 лева, с посочено основание: “увеличаване на капитал, съгласно решение от ОСС от 09.12.2022 г.”, съответно от 156 лева, с основание: “вноска увеличаване на капитал, съгласно решение ОС от 09.12.2022 г. от Л. Т. Т. Л.”.