Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15027/2024
Вид
Решение № 118
Подписан
09.01.2025
В сила
06.02.2025
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330115027 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. К. С. ЕГН**********, гр. П., ж.к.***, бл.**, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. П., ул. „***" №**, моли съда да бъде осъден ответника "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул.

„България"№49, бл. 53Е, да й заплати сумата от 585,00лв., представляваща получена без правно основание от ответника по сключен с него договор за потребителски кредит №*** от *** г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита", по поискана и закупена допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" - Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на*** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 900,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41,00 %, годишен процент на разходите - 49,07%. Съгласно договора /глава V/ „Поискани от клиента допълнителни възможности" е предоставена на ищеца услуга „ФЛЕКСИ" - Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно Глава VI от договора, „Параметри по кредита" по „Поискана и закупена допълнителна услуга", ищецът дължи възнаграждение 1 на ответното дружество за закупената услуга „ФЛЕКСИ" сумата в размер на 585,00 лв.

Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, изплатила е изцяло задълженията си по процесния договор, вкл. и сумата в размер на 585,00лв. по процесната допълнителна услуга „ФЛЕКСИ", но счита, че не дължи плащания за същата.

Твърди, че преценката за действителността на клаузите за възнаграждение за закупената допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Предвиденото възнаграждение за закупената допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" в размер на 585,00 лв. било източник на допълнителна печалба, доколкото тя е над 50% от заетата сума в размер на 900,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението за закупената услуга „ФЛЕКСИ" било договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязло извън присъщата й функция.

ОТВЕТНИКЪТ„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с отговора на исковата молба заявява, че всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на оспорената клауза от договор за кредит, са необосновани, неоснователни и недоказани. Твърди, че искът е недоказан по основание и по размер. Излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № ***, по който ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 1 327,49 лв. при ГПР 49,07%, годишен лихвен процент 41,00 % при срок на кредита от 24 месеца върху главницата от 900,00 лв. Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 745,00,00 лева – възнагаржадение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ“ - 360,00 лева и възнагаржадение за закупена допълнителна услуга „ФЛЕКСИ“ - 585,00 лева.

2

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит, съдът намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "ФАСТ" и "ФЛЕКСИ" са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, защото е очевидно, че сборът на двете суми по тези допълнителни услуги /360 + 585 = 945,00 лева/ е в размер надвишаващ сумата по отпуснатия кредит в размер на 900,00 лева/.

Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

В конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Не на последно място съдът счита, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи по допълнителни услуги "ФАСТ" и "ФЛЕКСИ" са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитираните по-горе договорни клаузи се намират в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги "ФАСТ" и "ФЛЕКСИ" не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца.

Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС на Република Б. по този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "ФАСТ" в размер на 360,00лева и клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "ФЛЕКСИ" в размер на 585,00 лева, страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат дапородят правни последици за страните.

3

По делото ответникът в отговора на исковата молба е дал информация за платеното по договора за кредит. Съгласно тази информация заплатената сума по услуга „Флекси“ е 222,57 лева.

Ищецът не представя доказателства за обратното, не оспорва и твърдението на ответника относно това обстоятелство.

Ето защо съдът намира, че следва да уважи исковата претенция до размера на заплатеното – 222,57 лева, представляваща получена сума без правно основание по неравноправна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване па исковата молба до окончателното изплащане па сумата, като до пълната претендирана сума в размер на 585,00 лева, ще следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 50,00 лева държавна такса. С оглед частичното уважаване на иска, съдът намира, че следва да присъди разноски по съразмерност в размер на 19,02 лева.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 400,00 лева.

Съдът намира, че следва да присъди такова по съразмерност в размер на 152,18 лева и следва да бъде заплатено на адв. С. Н., в качеството му на процесуален представител на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул.

„България"№49, бл. 53Е, да заплати на В. К. С. ЕГН**********, гр. П., ж.к. ***, бл.***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. П, ул. „***" №***, сума в размер на 222,57 (двеста двадесет и два лева и 50 ст.)лева, представляваща получена без правно основание по сключен договор за потребителски кредит №*** от ***г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита", по поискана и закупена допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" - Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на 4 исковата молба – 28.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълната претендирана сума в размер на 585,00 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България"№49, бл. 53Е, да заплати на В. К. С.

ЕГН**********, гр. П., ж.к. *** бл.***, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. П., ул. „***" №**, сумата от 19,02(деветнадесет лева и 02 ст.)лева представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България"№49, бл. 53Е, да заплати на адвокат адв. С. Н., адрес на практика: гр. П., ул. „***" №**, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 152,18(сто петдесет и два лева и 18 ст.)лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5