Решение № 5597 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5597 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100502773 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. М. Т. срещу решение № 101/07.01.2022г. постановено по гр.д. № 51018/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу него искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2558,83 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 10.05.2018г. – 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб.№ 11421;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 270,00 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2019г. 25.05.2021г.;

- с правно основание чл.79 ал.1 от З.ЗД за сумата от 33,22 лв. представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018г. -30.04.2020г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,02 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 33,22 лв. и за периода 01.07.2018г. – 05.05.2021г.;

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на въззивника, както и възможността му да оспори събрани доказателства и направи доказателствени искания.

Посочва, че въпреки представената молба от пълномощника на ответника, че е служебно ангажиран и не може да се яви в съдебно заседание, първоинстанционният съд е дал ход на делото, разгледал е същото в едно съдебно заседание и е постановил порочен съдебен акт.

Твърди, че освен съществено процесуално нарушение е налице и нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е доказана както реалната доставка, така и количеството и цената на топлинната енергия в имота, доколкото в същия 1 от 20г. не е ползвана топлинна енергия. Твърди, че незаконосъобразно районният съд е съобразил неистински документ, който е своевременно оспорен от ответника, а именно – списък на собствениците към протокол от ОС на 17.04.2022г. досежно подписа на баща му – М. Т.. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете изцяло се отхвърлят.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което е отхвърлен предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Л. М. Т. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 2558,83 лв. до пълния предявен размер от 2566,74 лв. - цена на топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд, обосноваващо незаконосъобразност на постановеното решение и основание за отмяна на същото:

Видно от гр.д. № 51018/2021г. на СРС, същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание07.12.2021г. и за което страните са редовно призовани, ответника Л. Т. – по реда на чл.45 от ЗЗД – лично. На 11.11.2021г. е постъпила молба от пълномощника на ответника – адв. В. с искане делото да бъде отложено за друга дата, поради служебната му ангажираност, която е молба е докладвана в откритото съдебно заседание на 07.12.2021г., но е оставена без уважение и е даден ход на делото. В същото открито съдебно заседание не се е явил лично и ответника.

Настоящият състав счита, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд, още по малко такова ограничило участието на страната /ответника/ в процеса и правото на защита. По делото нито са правени твърдения, нито ангажирани доказателства за едновременната обективна невъзможност за явяване в съдебно заседание и на страната /ответника, освен на пълномощника й/, в който случай би било налице пречка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, според разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК в актуалната към датата на съдебното заседание редакция т.е преди изм. с ДВ бр.11./2023г.

Отделно от горното, във въззивната жалба не се съдържат и искане за повторно извършване на процесуални действия поради невъзможност на страната да участва, съответно липсват дори заявени за първи път пред въззивната инстанция искания и възражения с твърдението, че поради нарушаване правото й на участие в 2 първоинстанционното производство не е могла да направи – арг. от т.4 от ТР 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че по делото не е спорно, а и се установява непротиворечиво от писмените доказателства – нотариален акт № 10/18.01.1999г., нот. акт № 37/18.06.2004г., удостоверение за идентичност на на адреси, както и удостоверение за смърт и наследници на М. Т., че считано от 18.04.2004г. ответникът Л. М. Т. се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се гр. София, ул. ****, аб.№ 11421 и в този смисъл за процесния период има качеството на "потребител на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 гс и актуалната редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая жалбоподателят не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Въззивникът оспорва взето решение на ОС от 17.004.2002г. за изробн на фирма за дялово разпределение и сключване на договор с нея по надлежния ред и подписа на неговия наследодател в списък на собствениците към протокол от 17.04.2002 като твърди да е неавтентичен. Дори и без допълнително ангажирани доказателства, е очевидно, че след като баща му е починал през 1999г., действително не е могъл да се подпише саморъчно в списъка през 2002г. Горното обостоятелство е ирелевантно в настоящия случай, доколкото:

1. не са ангажирани ангажирани доказателства, че конкретно решение взето на общо събрание е атакувано по съответния ред и отменени – по реда на ПУРНЕС /отм/ сега ЗУЕС, като оспорване незаконосъобразността им в настоящото производство е заобикаляне на закона и злоупотреба с права и е недопустимо /както отменения ПЕРНС, така и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/ респ.чл.13-15 от ПУРНЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство.

Целта на нарочния иск, лимитиран във времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали са допуснати цитирани процесуални нарушения във връзка със свикване и взимане по същество на решенията, като е недопустимо последващ инцидентен съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство /в подкрепа на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС/;2. Измерването на количеството на доставена енергия е допустимо да бъде установявано в настоящото производство.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.