Решение № 826 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110152015 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „С****, с която са предявени срещу ответника Й. П. Нечева, обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1918,94 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот, находящ се в гр. С***", бл.

***, за периода от 06.04.2015г. до 01.09.2022г. и сумата от 126,29, представляваща мораторна лихва за период от 07.05.2015г. до 01.09.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11676/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги за обект – недвижим имот, находящ се в гр. С***", бл. ***, възникнало по силата на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, в качеството на ответника на собственик на водоснабдения имот. Посочва, че ответницата е придобила процесния имот чрез покупко-продажба на 07.09.2000 г. Твърди, че са периода от 06.04.2015г. до 01.09.2022г. предоставил на ответника ВиК услуги на стойност от 1918,94 лв., за което издал фактури, но ответникът не заплатил същите в предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни след датата на фактуриране и изпаднал в забава за заплащането им, за което дължал обезщетение за забава в размер на 126,29 лева за периода от 07.05.2015г. до 01.09.2022г. Моли да бъде признато за установено, че посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11676/2023г. са дължими. Претендира и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва иска по основание и размер. В подаденото в заповедното производство възражение твърди, че не ползва апартамента. Възразява, че сумите са погасени по давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответницата за предоставяне на ВиК услуги за процесния имот, качеството потребител за ответницата – собственик или ползвател, съответно сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги качеството потребител имат юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

За доказване на възникването на облигационни отношения с ответницата ищецът е представил Справка № 1206889/19.09.2022 г., която не е оспорена от ответницата. От нея се установява, че на 07.09.2000 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който ответницата е закупила процесния недвижим имот, находящ се в гр. С***", бл. ***. Впоследствие върху имота са наложени възбрани на 14.08.2020 г. и 26.08.2022 г., като липсват данни собствеността върху същия да е прехвърляната след закупуването му от ищеца на 07.09.2000г.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.

44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).

Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 19.09.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от последния и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Притежанието на право на собственост върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на В и К услуги, обвързващо страните в периода 06.04.2015 г. – 01.09.2022 г., по което ответникът – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност съобразно обема на притежаваните от него вещни права.

Доколкото по делото се доказа, че ответницата има качеството на собственик на процесния имот, съдът счита, че е възникнало облигационно отношение между нея и ищеца 2 по силата на неформален договор, осъществяван при ОУ, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място ищецът следва да докаже, че е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги за процесния период. Във връзка с доказването на доставката на ВиК услуги до имота на ответника по делото са приети съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът с административен адрес: гр. С***, бл. *** е водоснабден. Доставяните до имота ВиК услуги са измервани през процесния период, както следва: от 17.02.2015 г. до 25.08.2021 г. вкл., по показанията на два водомера с фабрични номера №0671*** и №0067***; от 26.08.2021 г. до 08.06.2022 г. вкл., на „база“ за двама живущи; от 09.06.2022 г. до 23.08.2022 г. вкл., по показанията на два водомера с фабрични номера №220212174 и №220212467. През процесния период по издадени фактури 06.04.2015-01.09.2022 г. вкл., обемът на доставените ВиК услуги е 612,84 м3, от които 616,63 м3 в имота и -3,79 м3 - О.Н. (общи нужди). Вещото лице посочва, че размерът на задълженията за предоставени ВиК услуги е определен в съответствие с доставените количества вода. Разпитано в съдебно заседание вещото лице посочва, че за първия период, за който измерването е извършено по показания на старите водомери, те са били в техническа годност, въпреки изтичане на срока на метрологичната им проверка.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатените суми по издадените фактури за доставка на питейна вода (главници) по партидата на клиентски № 100500*** за процесния период 06.04.2015 г. - 01.09.2022 г. са общо в размер на 1818,14 лв., като за процесния период няма постъпили плащания. Доколкото в съдебносчетоводната експертиза са описани конкретно дължимите суми по периоди и видно, че сбора на дължимите главници възлиза на 1818,14 лв., а експертизата не е оспорена от ищеца, съдът счита, че именно този размер следва да бъде приет като дължима от ответницата главница за периода.

С оглед установяване на вземането за цена на потребени ВиК услуги следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители на „С**** потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата на 06.03.2023г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на заявлението – 06.03.2023г. погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.04.2015г. до м.11.2019г., като последното задължение за м.11.2019г. е станало изискуемо на 01.12.2019г., като след отчитане периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.11.2019г. се е погасило по давност на 08.02.2023г., т.е. преди подаване на заявлението. Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.04.2015г. до м.11.2019г. включително се равняват на сумата от 1198,80 лв. (като се вземе предвид, че сумата, посочена в издадената фактура на 17.06.2021г.

3 включва префактурирани задължения за минал период от м.11.2014г. до м.11.2019г., вземанията за който са погасени по давност и който размер съдът определя на основание чл.

162 ГПК чрез разделяне на фактурираната сума на броя на месеците от периода, за който се отнася, и умножаването й по месеците в погасителна давност). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим по делото от ответника размер на вземането от 1818,14 лв. или дължимата от ответника стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 01.12.2019г. до 01.09.2022г. се равнява на сумата от 619,34 лв. (1818,14 – 1198,80), за който размер и период при липса на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на предоставени ВиК услуги е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 619,34 лв. до размер от 1818,14 лв. и за периода от 06.04.2015г. до 30.11.2019г. като погасен по давност, а за разликата над сумата от 1818,14 лв. до пълния предявен размер от 1918,94 лв. като неоснователен.