Присъда № 5 от 04.02.2025, Районен съд - Провадия

МОТИВИ на присъда № 5/04.02.2025 г. по НОХД № 13/2024 г. по описа на Районен съд гр. Провадия

Срещу подсъдимия Д.А.А., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр. Д., обл. В., се заканил с убийство на Х.М.И., като казал: „Къде е оня, дойдох да го убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, и затова, че на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр. Д., обл. В., отнел чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично огледало за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег. № ***, на стойност 95,00 лева, от владението на Х.М.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоипрестъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по възведените му обвинения. Прави предложение за деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при условията на чл.54 от НК, а за деянието по чл. 194, ал. 1 от НК-„Пробация“, като на основание чл.23, ал.1 от НК бъде определено едно общо наказание, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Защитникът счита, че обвинението не е доказано и моли за оправдателна присъда.

По време на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения, като не се признава за виновен по възведеното му обвинение и твърди, че е бил провокиран.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия и приобщения писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:

През 2006 г., подс. Д.А., заживял на семейни начала със св. Я.А., в дома на родителите на последната в гр. Д., обл. В., ул. „Христо Михайлов“ № 4. От съвместното съжителство на двамата, на 27.03.2013 г. се родила общата им дъщеря С., но отношенията между двамата охладнели и те, ту се събирали, ту се разделяли. През 2018 г., двамата се разделили окончателно, като С. останала за отглеждане при майка си, а подсъдимия отишъл да живее в с. П., обл. В..

През 2022 г.. подс. А. научил, че св. Я.А. има интимна връзка с друг мъж, пострадалия Х.И. и това явно го подразнило. Той научил имената на св. И., какъв лек автомобил управлява, както и неговия мобилен номер за контакт.

1

Подсъдимият започнал да изпраща на телефона на св. И. съобщения, с които го обиждал, псувал и се заканвал, че ще го заколи. Па 14.10.2022г. подс. А. видял св. И., който бил със св. Я.А. в гр. Д.. Отишъл при тях, напсувал го и с ръце го хванал за гушата. Св. А. се разкрещяла, той го пуснал и си заминал.

На 07.04.2023 г. подс. Д.А. бил на почерпка организирана от неговия началник. Употребил алкохол. Около 16.30 часа, той минал покрай къщата на бившата си жена, в гр. Д., обл. В., ул. „Христо Михайлов“ № 4. По това време в жилището били св. Х.И., св. Я.А., св. И. А. и св. Я.Т. и детето С..

Подсъдимият видял, че отпред е паркиран лекия автомобил, ползван от св. И., марка БМВ, модел „316 И“ с peг. № *** и позвънил на входната врата на дома, за да се разправя със същия. Входната врата отворила св. Я.А. и подсъдимия я блъснал със сила, ударил я в ляво до устата и се опитал да влезе в къщата, като крещял: „Къде е тоя?“. Св. А. повикала за помощ сестра си, защото подсъдимият продължавал да я бута и да крещи: „Къде е оня, дойдох да го убия!“. Виковете били възприети от св. И. А. и св. И., който се уплашил и не посмял да се покаже. Св. И. А. се притекла на помощ на сестра си и двете заедно успели да избутат пред къщата подс. А.. През това време С. се обадила по телефона на дядо си - св. Я.Т. и го повикала за помощ. Св. Т. излязъл при двете си дъщери пред къщата.

Избутан на улицата, подсъдимият започнал да удря по лек автомобил марка БМВ, модел „316“ с peг. № ***, собственост на св. Х.И. и направил опит да запали същия, посредством запалка и стар чувал. Св. И. А. му дърпала ръката и той я избутал в страни, с крак ритнал и изкъртил лявото, странично огледало на автомобила, взел огледалото и се отправил в неизвестна посока.

Малко по-късно, след като се отдалечил, хвърлил огледалото в едни храсти.

След случилото се, св. Я.А. подала молба за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие до P C Провадия. Било образувано гражданско дело № 20233130100415 по описа за 2023 г. на Районен съд Провадия, по което било постановено Решение № 208 от 24.07.2023 г. и била издадена Заповед за защита № 6 от 24.07.2023 г.

В хода на досъдебното производство, на подсъдимия с оглед данните, че бил употребил алкохол, е била назначена и извършена съдебно психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице: подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият не страдал от психично разстройство.

Съдебно психиатрична експертиза е била назначена и на св. Х.И.. От заключението на вещото лице, както и от поведението на свидетеля по време па гореописаните деяния, можело да се направи извод, че отправената към него закана с убийство от страна на подсъдимия, би могла да възбудила основателен страх за осъществяването и.

За противозаконно отнетото огледало е биланазначена съдебно оценителна експертиза, като видно от същата цената му е била 95,00 лева., 2 като в този сума не е била включена цената за труд за поставяне на огледалото.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие, и от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал по делото, материалите по ГД №415/2023г. по описа на ПРС, справка за съдимост характеристики и медицински документи относно пострадалия; от заключенията на назначените по досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и съдебно оценителна експертиза.

В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимия, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на подсъдимия. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

Съдът кредитира показанията на св.Х.И. изцяло. Същият излага фактическа обстановка според която на 07.04.2023г. заедно със св. Я.А. завели детето и на лекар, след което се прибрали и към 16,30 часа се позвънило на входната врата на къщата в която живеели. Това бил подсъдимия, който се развикал:“Къде е оня, дошъл съм да го убия.“ Тъй като И. се страхувал от него, А. бил посрещнат от св.А., която се опитала да го изблъска и да не му позволи да влиза в имота. След това се насочил към лекия автомобил, собственост на И. и направил опит да го подпали, като тогава се притекъл бащата на св.А., който започнал да прави опити да го отдалечи от автомобила.

Подсъдимия ритал и блъскал и счупил едно от огледалата за задно виждане и като го взел се отдалечил от местото.

По отношение на тези обстоятелства аналогични показания дават и свидетелите Я.А. и И. А..

И двете заявяват, че точните думи на А. при пристигането му в къщата били :“Дойдох да го убия, къде е?“ и двете свидетелстват, че е отишъл до автомобила на И. и е опитвал да го подпали, но е бил възпрян и след това е счупил огледалото на автомобила и заминал с него.

И двете твърдят, че е бил употребил алкохол. Бил агресивен, като избутал А. и искал да влезе в домът и да се добере до св.Х.И.. С общи усилия успели да го изтласкат на пътя, където продължил с неадекватните си действия, а именно с найлон да подпали автомобила на И., и тъй като не успял счупил огледалото.

Съдът кредитира показанията на тези две свидетелки изцяло, като взаимнодопълващи се, изчерпателни и напълно кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Св.И. ясно заявява, че има страх от подсъдимия. На първо място 3 изтъква, че има заболяване на сърцето, с операция. Факта, че след идването на подсъдимия в домът му, той не е излязъл, а е останал скрит дава основание на съда да приеме, че действително той е изпитвал страх за живота си. Още повече, че е имал сърдечно заболяване, а част от заплахите били, че ще му изкара сърцето и ще го изяде. Заплахи от подсъдимия имало доста преди това, като са се срещали на центъра на гр.Д., където А. ударил И. и направил опит да го души пред св.А. и тя ги разтървала. Разказва и за дълга кореспонденция в която подсъдимия отправял заплахи към него.

Видно от заключението на вещите лица по изготвената КСППЕ, към момента на извършване на деянието и периода от 22.01.2022г. до 05.06.2023г. св.Х.И., случилото се с подсъдимия е изиграло ролята на стрес за него. Той не е бил в състояние да рационализира и преработи стресовите ситуации и те са се превърнало в психотравма за него.

Неговите показания могат да се приемат за достоверни, като същият не е склонен към внушаемост, както и към фантазиране. Описаните от И. случки за определения период са го направили по-предпазлив и по-недоверчив, както и по-затворен в себе си. Оказания физически и психически тормоз са се превърнали в психотравма за него. Към момента на освидетелстването И. все още изпитвал страх от Д.А., тъй като все бил пиян и с оглед вродения му сърдечен порок и последвалата сърдечна операция, това го правело много попредпазлив по отношение на всяко физическо посегателство към него. Спрямо подсъдимия, Изял изпитвал постоянен страх в посочения в експертизата период.

Съдът изцяло кредитира заключението по изготвената КСППЕ, като отговарящо изчерпателно на всички поставени въпроси. Съдът кредитира и заключението по изготвената СПЕ по отношение на подсъдимия, която дава становище, че същият е бил вменяем към момента на извършване на деянието и неговото физическо и психично състояние му позволявало правилно да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Подс.А. дава обяснения в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, като заявява, че е бил предизвикан за да извърши деянието в което е обвинен и това предизвикване е било причинено именно от св.А.. Отчита, като грешка това, че е отишъл в домът на И., но го отдава на това, че е бил почерпен преди това. Твърди, че не бил виждал никога св.И..

Желанието му било да го види, тъй като св.А. го дразнела с него и му казвала:“ Като си голям мъж, заповядай в къщи“ и за да й докаже, че не го е страх, отишъл да го види. По отношение на счупеното огледало, отдава това на факта, ме е употребил доста алкохол и на адреналина. Съжалява за стореното, като дори в съдебно заседание възстанови причинената на И. щета.

4

От материалите по делото се установява, че върху въпросното огледало не е осъществял трайна фактическа власт, тъй като не му е трябвало и доколкото си спомня, го е хвърлил някъде. Също по данни от досъдебното производство, след случката Д.А. е бил намерен от полицейски служители да спи недалеч от мястото на инцидента, като от огледалото нямало следа.

Съдът приема и заключението на изготвената по делото СОЕ.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д.А.М. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

При осъществяване на престъплението подсъдимият, на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр. Д., обл. В., се заканил с убийство на Х.М.И., като казал:

„Къде е оня, дойдох да го убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Установи се, че подсъдимият, чрез думите „Къде е оня, дойдох да го убия!” обективирал намерение към пострадалия, че ще извърши престъпление. Устната закана била в извършване на престъпление против живота на Х.М.И. – лице в продължаващ отпреди и непрекъснат към датата на деянието конфликт с дееца, като била съпроводена и с допълващи я физически и психически действия – нанасяне на удари и опит за душене в предходен период, кореспонденция с продължителен период, както и с опит за търсене на физически контакт придружен със закани на 07.04.2023г. Без съмнение, обективирана по този начин, тази закана е създала съставомерната в случая възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх за осъществяването й, която страх бил залегнал у пострадалия от доста време.