Решение № 5910 от 30.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2482/2025
- Вид
- Решение № 5910
- Подписан
- 30.09.2025
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5910 гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100102482 по описа за 2025 година искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Б. Р. Л., твърди, че на 10.12.2024г., около 07: 41ч. в гр. София, по бул.
„Ломско шосе“, в района на кръстовище с ул. „Илинденско въстание“ на пешеходна пътека настървило ПТП между нея и МПС л.а марка - „БМВ“, модел „Х-3“, peг. № ********, с валидна ГО, сключена с ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, управляван от Т. Д. А., ЕГН **********.
В резултата на виновното поведение на делниквента, ищцата получила: Счупване на тялото (диафиза) тибия, закрито. Претърпяла силни болки и негативни емоции.
Бил съставен констативен протокол.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 60 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.12.2024г. (щета № 2510001013), ведно със законната лихва върху тази сума.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗД "БУЛ ИНС" АД, оспорва иска:
- претенцията била завишена (над 20 000 лева), като имало и съпричиняване;
- оспорва констатациите на длъжностното лице от МВР в протокола за ПТП;
- претенцията за лихви била с погрешен падеж.
1
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Представен е Констативен протокол № 731 от 10.12.2024г. с пострадали лица по описа на Сектор „РТП - ОР - СДВР“, механизмът за настъпване на това събитие, е следният: водачът на МПС, се движи по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Христо Силянов" към ул. „Сава Филаретов“. На кръстовището с ул. „Илинденско въстание“ се реализира ПТП с пресичащата пешеходка Б. Л., която пресича пешеходната пътека, обозначена с пътен знак Д17“ и пътна маркировка „М8.1.“ от ППЗДвП - отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.
След ПТП, МПС 1 напуска място на произшествието.
Според епикризата (л. 31), анамнезата е снета по данни на родител. Пациентката първоначално съобщава, че е паднала на пешеходна пътека, след което по нейна информация и тази на придружаващите, става ясно, че е ударена от МПС …
Застрахователят е сезиран извънсъдебно на 10.12.2024г. (л. 76). Представена е била наличната към момента документация. Проблемът, по разбиранията на състава, е следствие и от напоследък неправилно наложилата се практика, да не се изчаква развитието на наказателното производство и да се избързва като се сезира гражданския съд преди достигането на обуславящия процес в наказателна фаза (арг. от чл. 229, ал. 1, т. 4-5 от ГПК).
Тази тенденция, освен другото, често довежда и до различни констатации на наказателния и гражданския съд, което е недопустимо.
Доводът за непоставяне в забава е обаче е неоснователен - Решение № 167 от 30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; и Определение № 179 от 15.04.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 859/2019г., I т.о., ТК, докладчик съдията Р.Б..
Депозиранни са СМЕ, СПЕ и СТЕ, последната оспорена от ответника. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 20.05.2025г. и на третото в о.с.з. от 23.09.2025г., се установява, че:
1. Ищца е получила охлузване, болка, оток и счупване на тялото (диафиза) на тибията, закрито. Характерът и степента на уврежданията отговарят на средна телесна повреда.
Счупването на тялото на тибията е сериозно ортопедично увреждане, като основните медико-биологични характеристики са: счупването прекъсва целостта на костната тъкан, нарушавайки механичната стабилност на крайника. Често е съпроводено с увреждане на меките тъкани, кръвоносни съдове и понякога - нерви. Относно физиологичния отговор, организмът стартира възпалителен отговор, следван от регенеративни процеси: образуване на хематом, калус и ремоделиране на костта. При този вид закрита фрактура на тибията, се 2 извършва: локална анестезия и под рентгенов контрол се прилага репозиция на увредата.
Крайникът се имобилизира в добре моделиран гипсов крачол/ботуш.
Извършена е една оперативна интервенция при началната хоспитализация в УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов“, поради установената фрактура на тибията на десния крак.
Възстановителният период се изразява в общо 100 дни - гипсов крачол за 60 дни с последващ гипсов ботуш за 40 дни. По-трудният възстановителен период е траел около 2 месеца. Лечебният период е необходим и се провежда и до момента чрез рехабилитация и физиотерапия.
Причинената травма не може да отшуми изцяло. Според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в дясна тибия. Възможни са следните последици: скъсяване на крайника; може да се получи при неправилно срастване (калус под неправилен ъгъл или с голям костен дефект); неправилно срастване (малпозиция) – води до нестабилност, болка при движение, нарушена походка; хронична болка изразяваща се в посттравматична болка, често свързана с дегенеративни изменения, ограничена подвижност, силова недостатъчност, деформации и нарушена механика на крайника.
Към момента остатъчните последици на ищцата са леко накуцване при ходене, лека болезненост в десния крак при слизане по стълби. Продължителността на времето е строго индивидуално в зависимост от физическите натоварвания на травмирания участък.
Проведено е болнично лечение от 10-13.12.2024г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
По време на болничното лечение, ищцата е търпяла умерено-силна болка в дясна тибия, което е наложило придвижване с патерици. През първите два месеца момичето е имало нужда от помощ от близките й.
Към момента ищцата може да се придвижва сама в пълен обем на движенията с тялото си. Не е необходимо използването на помощни средства.
Необходимо и препоръчително е извършването на рехабилитация и физиотерапия на ищцата няколко месеца след получената травма. Извършването им е наложително за възстановяването на мускулния тонус, и предотвратяване на последващи усложнения (напр. неправилно срастване, контрактури, мускулна атрофия).
Ищцата извършва и към момента рехабилитация и физиотерапия с много добър ефект.
На 08.05.2025г. е осъществен личен преглед на Б. Р. Л., при което е установено - дете на видима възраст, отговаряща на действителната. В добро общо физическо състояние.
Липсва палпаторна болезненост по хода на дясна тибия и/или оток и зачервяване (възпаление). Видим е остатъчен еритем (зачервяване) с размери 10 см на 1 см.
Подобна травма е възможна при падане от собствена тежест. Фрактурата е така наречена частична, в смисъл има разместване, което при правилна позиция, която е наместване, за да може да съвпадне самата част, която е единична част, не е с множество начупвания, получава се леко разместване, което се намества и се мобилизира, както са направили при първата операция.
3
При подобна травма, малко с чужда помощ обаче, е възможно пострадалият сам да си тръгне и да се прибере, защото има накуцване. Болката не позволява самостоятелно движение.
2. По време на изследването се наблюдават данни за актуално преживяване на психотравма. Не се установяват данни за промени от психопатологичен тип. От психоемоционално естество са засегнати някои психични ресурси свързани с адаптацията след претърпения инцидент. Негативните преживявания са изводими от нормата за психична дейност. Изследването не установява психопатологични промени в тесния смисъл на психиатричното понятие и не се отчита нуждата от предписване на медикаменти за пълното възстановяване на психичните ресурси. При пострадалата е налице подкрепата на семейството, която не изключва нуждата от психотерапевтична подкрепа до пълното компенсиране и дезактуализиране на негативните изживявания.
Установени са нарушения от типа на остри стресови състояния. Не се установяват данни от психопатологично естество, от които да са били засегнати психичните ресурси до степен за невъзможност за справяне с ежедневните дейности подходящи за възрастта и развитието.
Ежедневните дейности са били засегнати от претърпените физически травми. Ищцата е имала нужда от помощ и подкрепа относно битовите, хигиенните, ежедневните, учебни грижи и ангажименти.
Налице са остатъчни симптоми на психотравма от минал период, които не засягат в тежка степен ежедневното функциониране. Същите биха били благоприятно компенсирани от психиката при провеждане на психотерапевтични интервенции.
3. От анализа на приложените по делото материали и извършени изчисления от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм: на 10.12.2024г. около 7, 40 ч. в гр. София лек автомобил „БМВ“, рег. № ********, се движил по бул. „Ломско шосе“ в посока от ул. „Хр. Силянов“ към ул. „С. Филаретов“. Скоростта му е била от порядъка на 30 км/ч. В даден момент автомобилът е достигнал до кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул.
„Илинденско въстание“ и водачът възприемайки спрелите пред пешеходната пътека автомобили от лявата му страна е преустановил движението си на около 3 метра преди мястото на удара. По същото време пешеходката Б. Л. – на 12 г. е започната да пресича по пешеходната пътека платното за движение на бул. „Ломско шосе“ отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът на автомобила намирайки се на около 3 метра до мястото на удара не е възприел пешеходката и е предприел потегляне от място.
Автомобилът е достигнал скорост от порядъка на 11 км/ч., когато е настъпил удар между предната част на автомобила в областта на десния фар и десния опорен крак на пешеходката, при което дясната и подбедрица е започнала да се завърта (усуква) по посока на часовниковата стрелка. След което тялото е паднало на пътната настилка в дясно от автомобила.
Автомобилът е преустановил движението си, като след известно време е напуснал 4 местопроизшествието.
От така определения механизъм като причини за настъпване на произшествието могат да се посочат: субективните действия на водача на автомобила с органите на управление който е предприел потегляне от място без да се съобрази с положението да движещата се по пешеходната пътека пешеходка. Пешеходката от своя страна, намирайки се на 5,50 метра до мястото на удара е имала възможност да възприеме потеглянето на автомобила, да преустанови движението си и да го пропусне, предотвратявайки по този начин настъпване на произшествието.
Пешеходката се е движила по пешеходната пътека отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от порядъка на 9-10 км/ч.
От така направения анализ се налага извода, че водачът на лек автомобил „БМВ“, спрял преди пешеходната пътека на около 3 метро да мястото на удара, е имал възможност да възприеме пешеходката, да я пропусне да премине пред автомобила и след това на потегли от място, предотвратявайки по този начин настъпването на ПТП.
Няма видеоматериал, по който да се изготви експертизата. В протокола за оглед не са описани следи и находки намерени на мястото на произшествието. МПС е напуснало местопроизшествието. Събитието се е случило сутринта, а протоколът е от края на деня.
Обстановката е описана в протокола за оглед.
Ако има просто падане от собствен ръст следват някакви натъртвания, но ако има удар с кола има тежко нараняване и то обикновено се описва. При падане по очи обикновено се получава счупване на китките и се уврежда коляното.
Вещото лице е потърсило и становище от съдебен лекар от Медицинска академия.
При ограничаване само върху материалите по делото от така написаните свидетелски показания и данни няма как да се получи този механизъм, единствено трябва да се разшири експертизата със съдебено-медицинска експертиза от съдебен медик. Двама от свидетелите казват, че изключват удар с кола.
Според протокола за оглед (л. 17 гръб) по л.а. има следи от щета, но те не са от процесния инцидент.