Решение № 88 от 10.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.А-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200006 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят "Прима Експорт" ЕООД е обжалвал НП№

865058-F856134/02.12.2025 г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-***, с което на дружество за нарушение по чл.125, ал.1, вр. ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл.179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева /255.65 евро/.

В съдебно заседание жалбоподателят – санкционираното дружество не изпраща представител.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № F856134/23.10.2025 г. и НП№ 865058-F856134/02.12.2025 г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-*** съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално 1 какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят "Прима Експорт" ЕООД, представлявано от управителя И. И. Д., бил предупреден на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН от наказващия орган за извършено в периода **.**.**** г. – **.**.**** г. нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС с Предупреждение № ***************/**.**.****г., връчено на **.**.**** г. и влязло в сила на **.**.**** г. Жалбоподателят бил предупреден, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За данъчен отчетен период **.**.**** г.-**.**.**** г. жалбоподателят „Прима Експорт" ЕООД отново не изпълнил в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице задължението си да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП-*** в законовоустановения срок – до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят декларациите, а именно – до **.**.**** г. Такава нулева справка-декларация била подадена по електронен път с вх. № ************/15.10.2025 г.

За констатираното от контролния орган нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя бил съставен АУАН № F856134/23.10.2025 г., в който жалбоподателят изписал, че ще подаде възражение в законовоустановения срок. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на **.**.**** г. жалбоподателят подал писмени възражения, които били оставени без уважение от наказващия орган, който приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По този начин санкционираното дружество „Прима Експорт" ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл.125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС.

Санкционираното дружество не е изпълнило задължението си в качеството си 2 на регистрирано по ЗДДС лице да подаде справка-декларация за отчетен период **.**.**** г.-**.**.**** г. в ТД на НАП-*** до 14-число на месец октомври 2025 г., следващ относимия данъчен период. Такава, нулева справкадекларация била подадена на следващия ден - 15.10.2025 г. – осем дни преди съставянето на процесния АУАН и в едномесечен срок след влизане в сила на предупреждението, с което наказващият орган по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е предупредил нарушителя, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Случаят обаче е маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН:

„Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност.

Фактическият състав на нарушението по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС не е изключен от приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място, в разглеждания казус извършването на предишно и също по вид маловажно нарушение не представлява процесуална пречка при осъществяван съдебен контрол за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение, предмет на настоящото производство. Преценката за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в правомощията на съда съгласно правилата на чл. 62, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН.

Чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС представлява формално нарушение, осъществявано чрез бездействие. Нарушението е извършено след предупреждение по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН от наказващия орган за същото по вид предишно маловажно нарушение. Това предупреждение е връчено на жалбоподателя и е влязло в сила месец преди извършване на настоящото нарушение, последното, явяващо се второ в темпорален аспект. В разглеждания казус съставомерното закъснение при подаване на справка3 декларация за инкриминирания данъчен период е само един ден; жалбоподателят е подал нулева декларация, тоест същият не е упражнявал търговска дейност; не е настъпил какъвто и да е риск за фиска; не са настъпили други несъставомерни вредни последици. Преследваната от чл.

179, ал. 1 от ЗДДС цел е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на доставки, за постигането на която цел са регламентирани правилата за подаване на данъчни декларации и са предвидени санкции за неизпълнение на задължението. Налагането на процесната санкция поради неподаването в срок на нулева справкадекларация, когато това неизпълнение е само един ден и преди съставянето на АУАН; когато задълженото лице не е осъществявало търговска дейност; когато няма риск от загуба на данъчни приходи; когато нарушението не е довело до отклонение от данъчно облагане, надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел и не води до правен извод, че нарушението е типично за вида си. Не е опровергана постижимостта на тази цел по друг, по-малко обвързващ начин – с проверка на дейността на дружеството чрез проверка на документацията му, насрещни проверки на негови контрагенти или на данните в информационната система на НАП, декларирани от други лица по реда на ЗДДС. Ето защо извършеното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение, е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Предвид гореизложеното не могат да бъда споделени правните доводи на жалбоподателя, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Този текст се явява неприложимо право, защото в ЗАНН се съдържа в разпоредбата §1, т. 5 от ДР на ЗАНН легална дефиниция на понятието "явно маловажен случай", характеризиращо претендирната от жалбоподателя явно незначителна обществена опасност. Съгласно този текст "явно маловажен случай" на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. Както обаче бе посочено по-горе тази обществена опасност в разглеждания казус не е явно незначителна.

Не могат да бъдат споделени и правните доводи на процесуалния представител на въззваемата страна, че деянието не представлява маловажен случай, а е със завишена степен на обществена опасност. Тази обвинителна 4 теза се обосновава с повторността на извършено деяние от същия вид, при което първото по време деяние е представлявало маловажен случай и за което е било отправено писмено предупреждение, както и с правната характеристиката на нарушението като формално такова. Повторното извършване на нарушение след осъществяване на маловажно такова от същия вид като фактическо обстоятелство не следва да бъде тълкувано и разглеждано изолирано от останалите фактически обстоятелства – тези, характеризиращи деянието, предмет на настоящото производство като такова с по-ниска от типичната за същите по вид нарушение обществена опасност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. Действително, нарушението е формално, на просто извършване, без съставомерен противоправен резултат, но чл. 28 от ЗАНН се явява приложимо право и за този вид нарушения.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление искането на процесуалния представител на въззиваемата страна – Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-*** за присъждане на разноски в размер на 190 лева /97.15 евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, претендирани съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП№ 865058-F856134/02.12.2025 г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-***, с което на жалбоподателя "Прима Експорт" ЕООД за нарушение по чл.125, ал.1, вр. ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл.179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева /255.65 евро/ и го предупреждава, че при извършване на 5 друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Оставя без уважение като неоснователно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в размер на 190 лева /97.15 евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6