Определение № 1946 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1946 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500681 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. П. П., чрез адв. А. срещу определение № 2815/18.02.2026г. по гр.д. №9321/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение №149/13.01.2026г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател не споделя мотивите на първоинстанционния съд за това, че при предявяване на иска ищецът е допуснал злоупотреба с процесуални права. Не е било възможно в предходно воденото производство между страните ищецът да предяви и искане за законна лихва, тъй като този иск е предявен като частичен и е увеличен в хода на производството. Счита, че разноски за държавна такса и адв. хонорар биха били дължими дори при предявяването на искане за присъждане на последиците от забавата в предходното производство, водено между страните. Поддържа, че застрахователят е разполагал с възможност да заплати лихвата извънсъдебно след установяване на главицата по размер.

Насрещната страна по жалбата ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ е депозирала писмен отговор, чрез юк. Ц., в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК.

Счита жалбата за неоснователна.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С решение №149/13.01.2026г. по гр.д. №9321/2025г. по описа на 1

Варненски районен съд е уважен предявен П. П. П. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 301.65 лева /триста и един лева и шестдесет и пет стотинки/, равняващи се на 154.23 евро /сто петдесет и четири евро и двадесет и три евроцента/ – обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер от 6000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 05.03.2024 г. в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, до бл. 17, от водача на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № В 3183 ТА, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, начислено за периода от 25.04.2024 г. до 03.09.2024 г. Самото застрахователно обезщетение е определено и присъдено в производството по гр.д.№11319/2024г. по описа на ВРС, развило се между същите страни.

С решението №149/13.01.2026г. по гр.д. №9321/2025г. по описа на Варненски районен съд е отказал да присъди разноски, като се позовал на разпоредбата на чл. 3 от ГПК и е отчел, че е нямало пречка обезщетението за забавено изпълнение да бъде предявено в предходно водения между страните процес.

С обжалваното определение постъпилата в срок молба вх.

№5455/26.01.2026г. за изменение на решението частта за разноските е отхвърлена по съображения, аналогични с тези по постановеното решение.

Съставът на въззивния съд намира обжалваното определението за частично неправилно по следните съображения:

За да останат разноските в тежест на ищеца, когато предявеният от него иск е уважен ( или когато е отхвърлен поради плащане в хода на делото), е необходимо с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да призна същия(чл. 78,ал. 2 от ГПК). Преценката за спазване на тези изисквания е винаги конкретна с оглед фактите по делото.

В конкретния случай ответникът, в срока за отговор, е оспорил иск.

Позицията му не е променена в хода на процеса. Плащане не е извършено. По тези съображения, независимо е налице повод за завеждане на делото, не е налице втората от визираните в чл. 78,ал. 2 от ГПК предпоставки- ответникът да е признал иска. Ето защо, на общо основание на ищеца се следва разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78,ал. 1 от ГПК.

Същевременно с нарочна молба, депозирана в хода на процеса ответникът е оспорил обосноваността на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия 2 адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а приетите там размери могат да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението. Следва да се съобрази, че договорът за правна помощ, с оглед общия принцип за относителността на облигационната връзка, обвързва единствено страните по него. Насрещната страна по процесуалното правоотношение, когато по правилата на чл. 78 от ГПК следва да понесе разноските от неблагоприятно приключилия за нея правен спор, не е обвързана от договора за процесуално представителство. Последната следва да възмезди само онзи обоснован размер на разноските, който е причинила с поведението си, станало повод за завеждане на спора, както и с процесуалното си поведение в хода на делото.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния представител и цената на иска. На следващо място следва да се отчита рода на самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела. От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

В случая, съдът намира, че конкретното производство е както с ниска фактическа, така и с ниска правна сложност. Предявеният иск е за заплащане на мораторно обезщетение за вече присъдено в предходно производство между страните обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването по делото се изчерпва със събиране на писмени доказателства. Производството е протекло в едно съдебно заседание.

На следващо място съдът отчита, че за ищеца са липсвали каквито и да било пречки да предяви последицата от забавата на ответника като искане за присъждане на законна лихва в производството по гр.д. №9321/2025г. по описа на Варненски районен съд. Предявяване на иска като частичен не е пречка за това, тъй като, на общо основание, законна лихва се присъжда като правоувеличаваща последица от уважения иск и по частичен иск. Не необходимо да се сочи конкретен размер на лихвата, когато се претендира като 3 последица. За предявяването й не се дължи такса, тъй не представлява самостоятелен иск. В този смисъл съображенията на жалбоподателя, че до установяване по размер на главното вземане, лихва не може да се претендира, не се споделят от настоящия състав. Предявяване на множество дела за вземания, породени от едно основание, които без значителни трудности или необходимост от допълнителни разноски, могат да се предявят съвместно, следва да се квалифицира като злоупотреба с права. Разпоредбата на чл. 3 от ГПК забранява недобросъвестно упражняване на процесуални права под страх от отговорност за вреди, без обаче да предвижда погасяване на отговорността за разноски в такава хипотеза. Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия злоупотребата с процесуални права следва да се преценява общо в контекста на определяне размера на отговорността за разноски.

Ето защо, съобразявайки установената злоупотреба и останалите посочени по-горе критерии, съдът намира, че на ищеца се следва адв. възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС, както и разноски за заплатена държавна такса.

В заключение частната жалба е частично основателна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2815/18.02.2026г. по гр.д. №9321/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. П. П., ЕГН ********** за изменение на решение №149/13.01.2026г. по делото в частта за разноските касателно разноски за адв. възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС и сумата от 25,56 евро за държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №149/13.01.2026г.по гр. дело №9321/2025 по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА "ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на П. П.

П., ЕГН **********, с адрес: ********* сумата от 120 евро с ДДС- разноски за адв. възнаграждение и сумата от 25,56 евро за държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2815/18.02.2026г. по гр.д.

№9321/2025г. по описа на Варненски районен съд в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5