Решение № 37 от 09.02.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Русе, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20214500500615 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. ИВ. Т. чрез адв. М.И. Й. против Решение № 260435 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният от него против Държавна опера Русе иск за заплащане на сумата в размер на 2235 лв., представляваща половината от договореното възнаграждение по Договор № 278 от 2.07.2018 г., сключен между него и ответника, за подготвяне на сценография и представяне на художествена концепция – проекти на декори на музикално-сценичен спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА и е осъден да заплати на ответника 100 лв. разноски. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и за необоснован.

Развива оплаквания за незаконосъобразност на изводите в него. Възразява, че районният съд не е отчел правилно предмета на сключения между страните договор, който е свързан с изготвянето на проекти на декори, подготвяне на сценография и художествена концепция на спектакъла, а не с изработването и предаването на самите декори. Заявява, че от доказателствата по делото се установявало изпълнението на неговите задължения. Недоказано останало възражението на ответника, че изпълнението на спектакъла е станало обективно невъзможно, тъй като не бил представен готов сценарий. Намира, че ответникът е неизправна страна по сключения 1 между тях договор и поради това не може да бъде освободен от задължението си да заплати поетите парични задължения към него. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск.

Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е и въззивна жалба от В. ИВ. Т. чрез адв. М.И. Й. против Решение № 260548 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе за допълване на Решение № 260435/25.05.2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен и предявеният от него акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главницата, предмет на осъдителния иск. Жалбоподателят намира това решение за неправилно, страдащо от същите пороци, от които страда и решението по главния иск – постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – чл. 9 ЗЗД и чл. 258 – чл. 266 ЗЗД и необосновано. Доколкото произнасянето на съда по акцесорния иск е обусловено от произнасянето по главния иск намира, че същото е неправилно и следва да бъде отменено по аргументите, изложени във въззивната жалба срещу основното решение. Излага отново съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции.

По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Държавна опера Русе чрез адв. П.И. АК Русе, в който взема становище за неоснователност на двете въззивни жалби и прави искане те да не се уважават. Излага съображения за правилност, обоснованост на изводите на съда. За неоснователно намира твърдението на жалбоподателя, че договорът все още не е прекратен. Позовава се на чл. 268 ЗЗД – отказ на поръчващия от изпълнение по основателна причина. Заявява, че липсата на финансиране на спектакъла, тъй като ДО Русе е държавна културна институция и се финансира от държавния бюджет, и липсата на сценарий за спектакъла, за който да се изработи сценография, са основателни причини за отказ от изпълнение на договора. След даденото от ищеца уточнение на исковата молба възразява още, че договорът е развален по право, позовавайки се на чл.

89 ЗЗД. Моли първоинстанционното и допълващото го решение да бъдат потвърдени.

Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. ИВ. Т., с която същият предявил срещу Държавна опера Русе иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 2235 лв., представляваща половината от договореното по Договор № 278/2.07.2018 г. възнаграждение за подготвяне на сценография и представяне на художествена концепция – проекти на декори за музикално-сценичен 2 спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“. В исковата молба са изложени твърдения, че на 2.07.2018 г. ищецът сключил писмен договор, с който Държавна опера Русе му възложила да подготви сценографията – проекти на декори за музикално-сценичен спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“ с планирана премиера на 20.10.2018 г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4470 лв. Съгласно уговореното в т. 2 от този договор, в срок до 20.07.2018 г., в качеството си на изпълнител, следвало да представи и план-сметка за необходимите материали и средства, както и да проконтролира процеса на изпълнение. Твърди още, че премиерата на спектакъла не се е състояла по вина на възложителя. Съгласно т. 1.2 от договора при подписването му се дължало 50 % от възнаграждението – 4470 лв. или 2235 лв., което и към момента не било изплатено. Заявява, че изпълнил повече от половината от възложената работа, но не е получил никакво възнаграждение за труда си. Своите задължения по подготовка на спектакъла изпълнил и режисьорът на представлението Н.А. който лично се свързал с него. Проведени били многобройни срещи, в които се уточнявали визията, отделните картини и пространствени решения за спектакъла. Ищецът твърди още, че контактувал с целия екип на Операта, който бил ангажиран с реализирането на спектакъла, посещавал многократно Операта, в т. ч. на свои разноски. Проведена била техническа конференция, на която представил на техническите служби на културното учреждение изпълнените от него декори, сценични проекти, пространствени решения, сценични картини и др. На практика изпълнил почти всички подготвителни действия по представлението коректно, но не получил възнаграждение за положения от него труд.

С молба от 23.11.2021 г., в изпълнение на дадените му от въззивния съд указания, ищецът уточнява изрично, че претенцията му се основава на сключения между страните договор, който не е бил прекратяван от никоя от страните. Заявява, че по субективни причини, ирелевантни към предмета на делото, още по време на изпълнението на договора, през м. август, 2018 г. ръководството на Русенската опера решило, че на онзи етап няма да има такъв спектакъл на своята сцена и снема /отказва се/ отлага планираната за есента на 2018 г. премиера на музикално-сценичното представление „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“. Отказ обаче от страна на възложителя от сценографския договор нямало. Договорът не бил прекратен. Едва в края на 2018 г. с куриерска фирма служители на ответника му върнали част от изготвените от него скици, чертежи и пр. Твърди още, че и до момента никой не е отправял изявления за прекратяване на договора или отказ от работата. Този договор бил действащ към момента на завеждане на исковата молба, както и към настоящия момент, поради което на основание чл. 1.2 от него му се дължала сумата в размер на 2235 лв., претендирана по делото и представляваща половината от писмено уговореното между страните сценографско възнаграждение. Твърди, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответната страна.

Ответникът Държавна опера Русе чрез адв. П.И. е взел становище за 3 неоснователност на иска. Оспорил изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът е изпълнил задължението си по договора като е изготвил описаните макети и проекти. Заявил, че няма как да изработи каквито и да било проекти или макети за сценография на „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“, тъй като в Държавна опера Русе не е бил представен сценарий за такъв спектакъл. Поради липсата на такъв ищецът не е изпълнил задълженията си по договора и по тази причина не му е платено възнаграждение. Заявил още, че в Държавна опера Русе действително се явил г-н А. с предложение да получи съдействие за реализиране на негова идея за спектакъл. Нямало обаче писмен материал – музика, ноти, за да може спектакълът да се индивидуализира като музикално произведение. Доколкото след сключване на договора с ищеца не е постъпил сценарий, ответникът го уведомил, че договорът не може да се изпълни поради липса на предмет. Намира за ирелевантни твърденията на ищеца за проведени от него срещи с режисьора и художника по костюмите, тъй като и двамата не са негови служители, нито пък имат договорни отношения с него. Заявява, че ищецът бил уведомен, че за Държавна опера Русе идеята за спектакъла не представлява интерес и няма възможност да я финансира. Поради това и не бил сключен договор за нейното реализиране и не е необходимо изпълнението на предмета на сключения договор.

Позовава се на чл. 1.4 от контракта. Заявява, че при липса на предмет на договора, не се дължи и авансово възнаграждение, каквато била претенцията на ищеца. В тази връзка възразява да има основание за плащане по процесния договор, оспорва да има приета част от работата по него, оспорва и да има изработена част от предмета на договора. Поради това намира, че липсват основания за заплащане на претендираното възнаграждение по договора за изработка. Претендира за отхвърляне на иска.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 260435 от 25.05.2021 г. и допълващото го Решение № 260548 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе са валидни и допустими, но неправилни. Съображенията за това са следните:

Съобразно изложените от ищеца в исковата молба и молбата-уточнение фактически твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.

1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД. Ищецът изрично заявява, че претендираната сума, представлява половината от договореното между страните възнаграждение и му се дължи на основание чл. 1.2 от договора от 02.07.2018 г. Поддържа тезата, че е изправна страна по договора, а ответникът неизправна, тъй като не е изпълнил задължението си по него без да му е отправял писмено или устно изявление за прекратяване.

Твърденията му са, че е налице действащ договор, който обвързва валидно страните и към настоящия момент. Поради това иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Защитната теза на ответника е, че договорът му с ищеца е развален по право и няма как да бъде изпълнен, тъй като не е налице сценарий, по който да бъде изработена 4 сценография, поради което изпълнението е станало обективно невъзможно. Поддържа и възражения за прекратяване на договора, в частност се позовава на чл. 268 ЗЗД.

Твърдяната от ответника причина за прекратяване е безвиновна и се свързва с отпадане на интереса от изпълнение на сделката поради непредставяне на готов сценарий за спектакъла, както и поради невъзможност да финансира идеята за спектакъла, за което ищецът бил уведомен.

За да прецени, дали процесният договор за изработка е бил действащ за и през исковия период, съдът съобразява следното:

Безспорно е установено, че през пролетта на 2018 г. в ДО Русе, на т. нар. от свидетелите техническа конференция, е била представена идеята на св. А. за спектакъла „Бонжур, Мадам Европа“, на което представяне са присъствали и ищецът, и директорът на ДО Русе, в т. ч. и разпитаните по делото свидетели – А., Т. и П.. След това представяне, на 2.07.2018 г. страните сключили договор за изработка от 2.07.2018 г. с предмет – подготвяне на сценография – проекти на декори за музикално-сценичен спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“, който бил с насрочена премиера 20.10.2018 г. По този договор ищецът, в качеството си на изпълнител, се задължил да представи художествената концепция на сценографията до 20.07.2018 г., да представи плансметка за необходимите материали и средства и да проконтролира процеса на изпълнение. Договорено било възнаграждение в размер на 4470 лв., от които 50% платими при подписване на договора и 50 % след датата на представлението. Страните не спорят, че по договора не е извършвано плащане, както и че спектакълът не е представян от ДО Русе нито на 20.10.2018 г., нито на друга дата. Предметът на този договор съответства на безспорно установеното, че поставянето на спектакъла към датата на сключване на договора е било само в идеен план, в който смисъл са и показанията на тримата разпитани свидетели – П., А. и Т.. Това кореспондира изцяло с изявлението на ответника в отговора му на исковата молба по гр. д. № 1303/2019 г., свързани с процесния договор - че предметът му показвал, че „всичко е било в идеен план, както и че дадената проектна цена на декорите е над 25 000 лв., която ДО Русе не можела да финансира. Това била една малка част от стойността на спектакъла и по този начин ДО Русе установила, че само в идеен план предложението на ищеца - св. А. в настоящото производство било прекалено скъпо. Това било и едно от основанията да не се приеме идеята за създаване на спектакъла.“ Извънсъдебното признание на тези неизгодни за него факти се явява доказано при съпоставката му с ангажираните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе и съдът го съобразява при решаване на настоящия спор. В този смисъл е и решение № 69 по гр. д. № 584/2010 г., III г. о. ВКС. Не се спори в производството също така, че литературният материал за спектакъла не е бил предаван на ответника, но пък от показанията на св. А. се установява, че този материал е бил предаден на ищеца.